Още снимки:
test

Членството в Еврозоната ще оскъпи живота с 2-3 стотинки

05.05.2018 13.10

В последните седмици сякаш се наложи един консенсус сред политически сили, представени във властта, по отношение на членството на България в Еврозоната. Страховете, но и митовете за последствията от това, продължават да стоят сред обществото. В интервюто си за Диляна Панайотова депутатът от ГЕРБ Александър Иванов ги опровергава.

От доста време говорим за евентуалното присъединяване на страната ни към Еврозоната, разбира се, първо към ЕРМ 2. На какви критерии трябва да отговори страната ни и изпълнява ли ги към момента?
При формиране на договора за ЕС и в последствие през 1992 година се приема, че ще има единна европейска валута, наречена евро. През 2002 година е нейният официален старт. Старите държави членки, формиращи Еврозоната конвертират своята валута спрямо еврото. През 1999 година България въведе валутния борд заради тежката икономическа криза, когато българският лев беше фиксиран към курса на немската марка-един лев към една марка. След 2002 година и след въвеждането на еврото, според диференцирания курс тогава от немската народна банка , България има фиксиран курс на националната си валута българския лев към еврото и той е 1.95583 лева за евро. Пет са критериите за членство в Еврозоната, на които отговаряме и то вече в продължение на няколко години. Това се дължи на добрия ръст на икономиката, добрата фискална и данъчна политика, доброто менажиране на публичните финанси. Най-основният критерий да кажем от тях е това, че инфлационният процес трябва да бъде в умерени рамки. Миналата година беше 2.7, така че ние изпълняваме този критерий няколко години по ред. Другият основен критерий за присъединяване към чакалнята на Еврозоната и в последствие към Еврозоната е държавният дълг и дефицитът да са в умерени граници. Дефицитът по баланса на бюджета трябва да е до размер 3%, също критерий, на който ние последователно няколко години отговаряме. Друг критерий е стабилност на валутния курс, но както поясних той е фиксиран. Следващата стъпка, която трябва да предприемем е именно заявеното политическо намерение от страна на правителството, от премиера Борисов, от финансовия министър господин Горанов, а и виждам едно обединение от всички парламентарно представени политически партии ,че това е една необходима стъпка и че трябва да станем част от Еврозоната. От къде трябва да извлечем ползите при присъединяване в общия валутен механизъм - на първо място можем да кажем, че страхът на хората от покъпване на цените или активизиране на инфлационни процеси са неосователни и за съжаление има експерти, които се изказват в подобна посока. Истината е една-последните държави, които се присъединиха към европейския валутен механизъм са прибалтийските държави. Статистиката формално и неформално показва реалните измерения на тези процеси и показва, че след влизането в Еврозоната, се забавят темповете на инфлация и слизат до едни умерени нива, които в момента са присъщи за нашата икономика. Така че да разбием този мит.

Тоест няма да поскъпне драстично животът?
Няма. Евентуални поскъпване, което би могло възможно, реално ще е в размер на 2-3 стотинки, когато превалутираме. Знаете как жаргонно казваме "едно евро е равно на два лева", не се изказваме като икономистите. Официалният курс е с 4 стотинки по-малко от два лева и при едно превалутиране такъв би бил ефектът върху реалните цени. Самото приемане на еврото в България би било едно механично упражнение, което по официалния курс ще доведе до превалутиране на всички спестовни сметки, които са в лева. Аз не виждам притеснения относно повишаване на цените в държавата. Полза от присъединяване към валутния механизъм е по-добрата достъпност на българските износители на стоки и услуги към европейските държави. Европейската единна валута еврото е втората валута в света като приета за резерв. Един много голям скрит ресурс, който развиваме в последните 10 години е туристическата услуга. За туристите, които идват в България, е по-лесно и по-достъпно и е нормално да работим с единна валута.

Вярно ли е, че като влезем в Еврозоната ще паднат лихвите по кредитите?
Да. Това е наблюдаван ефект. Така или иначе ЕЦБ със своите механизми ще има наблюдение и контрол върху трите най-големи търговски банки в страната, но това не изключва наблюдение и върху останалите търговски банки. В момента те са около 30. Фиксирайки официалната валута и преминавайки към еврото, дори най-малко влизане в чакалнята на Еврозоната, това би дало една голяма увереност на инвеститорите в България, би довело до индексиране на лихвените проценти към еврото. Това би отворило достъпа и до повишаване кредитния рейтинг на държавата и търговските банки в България.

Така че това би довело до по-лесно достъпен и по-малко финансоемък ресурс. Това би довело до по-ниски потребителски и ипотечни кредити. Завъртайки се икономическото колело така, това означава, че финансовите институции, давайки кредити, ще реализират по-малка печалба тоест и вложителите. В България гражданите държат на влогове в банките над 50 милиарда, толкова и фирмите. Те няма да очакват да реализират доходност от тези си средства в банките поради понижаване на лихвените проценти върху депозитите, а ще падне и кредитният процент. Чисто икономически при намаляване на лихвите на вложителите те ще искат да реализират капитали чрез други инструменти тоест чрез реално вливане в икономиката. Това са наблюдавани процеси и очаквани резултати. Влизайки в икономиката, тези средства ще създадат нови работни места, ще се увеличи търговското производство, стокообменът. Очаквам само положителни неща. Намерението на правителството е да подадем заявлението и да влезем в ЕРМ2, където трябва да престоим поне две години, за да приемем еврото. Самото ни приемане зависи от 19-те членки на Еврозоната плюс ЕЦБ.

Възможно ли е пак да ни се случи казусът Шенген, отговаряме на критериите, но не ни приемат?
По-скоро решението наистина е политическо. Като българин двойният стандарт не го приемам. В Еврозоната временно беше заразено приемането на нови членки именно заради дълговата криза в Гърция, където тяхната задлъжнялост стигна до над 150% от БВП. Да вметнем, че един от критериите за Еврозоната е под 60% да е външният дълг спрямо БВП. В България в последните години се вижда тенденцията в тази посока. Трябва всичката държави членки да признаят усилията ни и да достигнем до това пълноправно членство, което заслужаваме.

Някои от скептиците на членството в Еврозоната коментират, че един такъв ход от наша страна ще стимулира безотговорните политици към прекомерни харчове и ни предвиждат гръцки сценарий. До колко са реални такива опасения?
Мога да говоря за настоящия финансов министър, господин Горанов, който е абсолютно стриктен и непреклонен по водената бюджетна политика и придържане към минимален бюджетен дефицит. Не виждам поне в рамките на сегашното управление, а надявам се и в следващите, никой бъдещ финансов министър в България да предприема неразумни харчове. В Гърция проблемът бе наслоен с години и на края изплува. Аз не предвиждам такъв сценарий за България.

Пак според противниците на членството ни в клуба на богатите, членството в Еврозоната няма да доведе до очакваната икономическа конвергенция. Така ли е?
Аз съм скептик за тези твърдения. Точно обратното. Активизирането на влизането на свежи капитали в българската икономика, освен че ще доведе повече инвеститори, както вътрешни, така и външни, ще доведе още повече до намаляване на безработицата, която в момента е под 7%. Откриването на нови работни места, новите инвестиции биха довели до увеличаване на заплатите. Пазарът на труда се определя според търсенето и предлагането. Проблемът пред българската икономика дали да влезем или да не влезем в Еврозоната през следващите години, за мен е квалифицираната работна ръка. Затова и правителството се фокусира върху образованието. /news.bg

Днес+

Коментирай статията


Последни от Интервю
08:58
Красимир Вълчев: Грешка е, че подвеждаща задача е в банката с въпроси за зрелостния изпит
08:54
Марин Марковски: Съдът беше тенденциозен по делото Йончева-Борисов
19 май 2018 г.
10:22
Йоханес Хан: Западните Балкани имат европейска перспектива
05 май 2018 г.
13:10
Членството в Еврозоната ще оскъпи живота с 2-3 стотинки
03 май 2018 г.
09:24
Таско Ерменков: Държавата трябва да бъде водеща при изграждането на АЕЦ „Белене“
01 май 2018 г.
15:13
Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта
24 март 2018 г.
17:18
Явор Алексиев: В челото сме по емигрантски пари, но много млади не учат и не работят
08 март 2018 г.
08:32
Рашид бин Али ал Хатър: Катар е на първо място в света по износ на втечнен природен газ и се интерес
02 март 2018 г.
18:44
Цар Симеон II: В Борда на старейшините съм, много врати са отворени пред мен, но нямам никакви задач
01 февруари 2018 г.
09:55
Кирил Добрев: ПЕС не е секта и ще разбере позицията ни за Истанбулската конвенция
17 декември 2017 г.
16:50
Доц. Красимира Александрова: Нашата кауза е да запазим книжовността и духовността на българската дър
13 декември 2017 г.
11:57
Стратегията на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД е в синхрон с глобалните тенденции
03 декември 2017 г.
11:07
Кубрат Пулев: На една нация ако й вземеш идолите, символите, нищо не става от нея
20 ноември 2017 г.
18:38
Румен Радев: Може да съм генерал, но не харесвам войнствената реторика
09 ноември 2017 г.
10:37
Жоро Спасов подготвя изложба
28 септември 2017 г.
09:41
Петър Кънев: Бизнесът да не реже клона на доходите - вече няма кой да работи за 300 евро
23 септември 2017 г.
11:16
Звездин Бесарабов: Думата "антиматерия" лети из пространството
14 септември 2017 г.
09:41
За да спрем неграмотността, децата на 4 години трябва да са в детската градина
08 септември 2017 г.
09:47
Посланик Марян Гьорчев: Много бързо трябва да построим Коридор №8
02 септември 2017 г.
09:45
От средния българин зависи бъдещето, най-лошото е демографският срив
12 август 2017 г.
09:42
Проф. Михаил Неделчев: Преди 1989 г. цензурираха книги и за еротика
17 юли 2017 г.
09:43
Ерик Рубин: Вече работя за визита на президента Тръмп в София
14 юни 2017 г.
15:06
Започва ремонт на основните булеварди и улици в "Аспарухово“
10 юни 2017 г.
18:26
Да не се дава грешен адрес на предизвикателството тероризъм
29 май 2017 г.
09:39
Григор Димитров: Със сигурност ще съм готов на 100 процента за срещата с Робредо

Най-четени от Интервю

Избор на редактора