Още снимки:
test

Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта

01.05.2018 15.13

Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. д-р Атанас Шопов, директор на Исторически музей гр. Панагюрище.

БГНЕС: Доц. Шопов, защо никога не бива да забравяме Априлското въстание и подвига на въстаниците?

Доц. д-р Атанас Шопов: Не мога и да си помисля, че трябва да забравим тази кулминация на Националноосвободителното движение или кулминацията на нашето Българско възраждане. Априлското въстание е събитието, което ни обединява с Европа. Българите искат да бъдат европейци, а те са и такива. На следващо място, Априлското въстание е доказателство, че българите се идентифицират с Европа, защото XIX век е век на нациите. Оформят се хоризонталните държави и българите не са задоволяват само да имат икономика, стопанство в една империя на няколко континента, а желаят да имат вече и собствена политическа държава, независимо от имущественото състояние и независимо от това, че е възможно да загубят пазарите на голямата империя. Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта. Всички говорят вече за българите, за този народ, който е достоен за възстановяване на българската държава и възобновяване.

БГНЕС: Въпреки, че Априлското въстание е потушено, успява ли да осъществи политическата си цел?

Доц. д-р Атанас Шопов: Ние виждаме събитията, които се изразяват след него. С въстанието в самата си идея и подготовка, организаторите съзнават, че няма да успеят да сломят империята, но те целят политическия успех от тези събития. Първо, изместване на центъра на Източния въпрос, когато избухва през 1875 г. Източната криза, е Босненския въпрос, то центърът на Източния въпрос да стане Българския въпрос. Благодарение на Априлското въстание център през 1876-1878 г. на Източния въпрос става Българският въпрос. С въстанието се показва на света, че е крайно време да бъде решен въпросът на този народ. Знаем, че тук се преплитат интересите на големите държави и българите, както и всички други Балкански държави винаги са получавали свободата, следствие на една или друга война, която води Турската империя. В случая вследствие на Руско-Турската война. Въстанието постигна политически успех. То заинтригува европейската политическа мисъл, всички хуманисти, всички свободомислещи хора в Европа и света. Отзвукът му е твърде голям и вследствие на този отзвук ние ставаме политически субект на европейската сцена.

БГНЕС: Какъв е примерът, който трябва да вземем от това историческо събитие?

Доц. д-р Атанас Шопов: Когато българите въстават през 1876 г., те въстават срещу една изостанала Османска империя, а не срещу другия по съдба, другия по религия. Бих посочил и толерантността на априлци. Знаем за събранието на Оборище, знаем, че избира специална комисия, в която решенията се вземат под формата на въпрос и отговор. В няколко от членовете се третира въпросът какво ще правим с обикновените мюсюлмани. Отговорът е един-всеки, който сложи оръжието, животът и честта му се запазват и те ще живеят с българите заедно, като братя дори.

Фактически априлци са дозрели до европейските ценности за свободата и равенството. Те се завръщат към заветите на Апостола на свободата Васил Левски. По този начин при априлци, когато те отиват на борба в името на собствената си свобода, те знаят, че ще загубят и живота си, но към другия са готови да постъпят толерантно. Трябва да знаем какво ни е завещано. Трябва да го учим, за да не допускаме други неща, които не би трябвало да се случват в Новата ни история.

БГНЕС: Това ли именно трябва да бъде съвременният прочит на събитията, свързани с Априлското въстание?

Доц. д-р Атанас Шопов: Прочитът е един-факти и събития, които са станали, а не, които са щели да станат. В тези факти и събития, които се разразяват българите показват, че са достойни за свободата като ценят и уважават мнението на другия, уважават събрата си, който е от друго вероизповедание, който живее също като тях, който е обложен с данъци. Винаги има борба, където политическата система крайно изостава и няма възможност за свободно развитие на националностите в дадена империя, в случая-Османската империя.

БГНЕС: Трябва ли да се сещаме по-често за това толкова важно за нашата история и държава събитие?

Доц. д-р Атанас Шопов: Събитията от нашата национална история ние трябва постоянно да ги почитаме, а не би трябвало само епизодично в навечерието на определен празник. Тези въпроси трябва да придобият променен смисъл-да помним паметта не само в определени дни, а постоянно да я носим в сърцето си. Именно такива функции възлагаме и на тези експозиции в нашия музей, които съхраняват паметта, рода, които показват пред света какви сме били, какво сме правили, до какво сме достигнали, за да оцелеем и да се възобновим.

БГНЕС: Вашият музей с гордост и любов разказва за изминалите събития. Какви експозиции са посветени на Априлското въстание?

Доц. д-р Атанас Шопов: Да не забравяме, че в град Панагюрище има съхранени къщи, които сега са недвижими културни ценности. В тях музейният екип на Историческия музей е направил чудесни експозиции. Музеят разполага с 12 големи експозиции. Идеята е всеки посетител да срещне в Панагюрище спиралата на живота. Част от тези спирала на живота са въпросите, свързани с Българския Възрожденски процес. В нашите експозиции показваме духовността, просветата, образованието, създаването на читалището, обособяването на българските духовни, църковни институции. В нашия музей посетителят ще осъществи и едно съприкосновение с мемориалната експозиция „20 април“ в „Тутевата къща“, където пристига и е прочетено Кървавото писмо, където е обявено въстанието не само в Панагюрище, а като цяло в 4-и Революционен окръг. Голяма част от тези експозиции са с историко-етнографска дейност. Проследява се битът, но тези богати хора са позитивни не само на еволюцията, но и на революцията, как те допринасят за свободата на Отечеството. В експозиция „Дудекова къща“ ще се види мемориалът, който показва събитията, които се разиграват в нея на 30 април 1876 г. Неслучайно Захари Стоянов ще отбележи, че няма панагюрец, който доброволно да си е предал оръжието и всяка къща е крепост. Във филиал къща-музей „Райна Княгиня“ всеки посетител може да види семейната среда, в която израства българската героиня. Къщата, където е шито и съхранявано знамето. „Лековата къща“, която е уникален паметник на културата, е строена само за гости.

В централната музейна експозиция, с която разполагаме могат да бъдат проследени духовните предпоставки за въстанието и въпросите, свързани със създаването на Подготвителния комитет и дейността, която осъществява в последствие Военният съвет. Човек може да има съприкосновение с реликви, които са носени от героите от Априлското въстание. Голяма част от артефактите, които притежава музеят са съзнателно дарени от наследниците на тези герои в Априлската епопея. Ние сега ги опазваме и експонираме за поколенията. Те с частичка ще допринесат за повишаване на чувството на националното ни достойнство. Неслучайно, който влиза в Панагюрище, казва, че влиза в България. Навремето още има едно обръщение към всеки пътник, който влезне в Панагюрище да свали шапка и да се поклони преди да отмине. /БГНЕС

Днес+

Коментирай статията


Последни от Интервю
08:41
Застрахователите искат участие при изготвяне на новия договор в здравеопазването
24 септември 2018 г.
10:48
Смартфоните не означават цифрова грамотност
16 септември 2018 г.
11:27
Проф. Иво Петров: Най-новите методи подобряват прогнозата при инсулт на 90%
07 септември 2018 г.
11:11
Шофьорът на автобуса не помни нищо от катастрофата в Своге. Казва, че завил наляво, а не надясно
26 август 2018 г.
16:27
Александър Сано: Шофирането не е ала-бала, а е отговорност
28 юли 2018 г.
09:06
Проф. Николай Овчаров: С правилна политика общините могат да печелят от туризъм
16 юли 2018 г.
09:43
Огнян Златев: Нужно е решение за миграцията и за бюджета на ЕС преди европейските избори
13 юли 2018 г.
16:36
Д-р Елица Димова: Розетата не трябва да се използва като политически символ
05 юли 2018 г.
14:28
Проф. Георги Чобанов: Пътят на розата е българската отсечка от Модерния път на коприната
29 юни 2018 г.
10:06
Осман Октай: Призивът на ислямските терористи „Аллах акбар” вече е превзел кемалистка Турция
24 юни 2018 г.
08:56
Александър Кашъмов: GDPR не следва да бъде механизъм за репресия върху медиите
10 юни 2018 г.
09:18
Проф. Мария Славова: Бъдещето на дигиталната икономика е в образоването на учителите
24 май 2018 г.
08:58
Красимир Вълчев: Грешка е, че подвеждаща задача е в банката с въпроси за зрелостния изпит
08:54
Марин Марковски: Съдът беше тенденциозен по делото Йончева-Борисов
19 май 2018 г.
10:22
Йоханес Хан: Западните Балкани имат европейска перспектива
05 май 2018 г.
13:10
Членството в Еврозоната ще оскъпи живота с 2-3 стотинки
03 май 2018 г.
09:24
Таско Ерменков: Държавата трябва да бъде водеща при изграждането на АЕЦ „Белене“
01 май 2018 г.
15:13
Доц. Атанас Шопов: Априлското въстание ни направи политически субект на европейската карта
24 март 2018 г.
17:18
Явор Алексиев: В челото сме по емигрантски пари, но много млади не учат и не работят
08 март 2018 г.
08:32
Рашид бин Али ал Хатър: Катар е на първо място в света по износ на втечнен природен газ и се интерес
02 март 2018 г.
18:44
Цар Симеон II: В Борда на старейшините съм, много врати са отворени пред мен, но нямам никакви задач
01 февруари 2018 г.
09:55
Кирил Добрев: ПЕС не е секта и ще разбере позицията ни за Истанбулската конвенция
17 декември 2017 г.
16:50
Доц. Красимира Александрова: Нашата кауза е да запазим книжовността и духовността на българската дър
13 декември 2017 г.
11:57
Стратегията на „БДЖ-Товарни превози” ЕООД е в синхрон с глобалните тенденции
03 декември 2017 г.
11:07
Кубрат Пулев: На една нация ако й вземеш идолите, символите, нищо не става от нея

Най-четени от Интервю

Избор на редактора