В отсъствието на единен силен кандидат, около когото опозиционните партии да могат да се обединят срещу президента Реджеп Тайип Ердоган, името на бившия президент Абдуллах Гюл изникна като евентуален кандидат на предсрочните избори на 24 юни в Турция, пише Мурат Йеткин за "Хюриет дейли нюз".

Лидерът на религиозно-консервативната Партия на щастието (ПЩ) Темел Карамоллаоглу беше този, който пръв предложи Гюл като евентуален съперник за мястото на Ердоган. Странното е, че и тримата - Ердоган, Гюл и Карамоллаоглу, бяха членове на едно и също политическо движение - Национален възглед (Милли гьорюш), водено преди няколко десетилетия от покойния премиер Неджметтин Ербакан, припомня Йеткин, цитиран от БТА.

Имаше признаци, че Гюл би могъл да е втори вариант дори за социалдемократическата главна опозиционна сила Народнорепубликанската партия (НРП) и за фокусираната върху кюрдския проблем Демократична партия на народите (ДПН). И двете сили искат коалицията на Ердоган с лидера на Партията на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели да загуби изброите, при които в един и същи ден ще се гласува за президент и парламент. Ключът за кандидатурата на Гюл бе в това той да бъде единен кандидат на всички опозиционни сили, включително на десноцентристката "Добра партия", чиято лидерка Мерал Акшенер се отцепи от ПНД с известен брой депутати миналата година, пише Мурат Йеткин.

Лидерът на НРП Кемал Кълъчдароглу направи всичко възможно, като предприе безпрецедентен ход на 22 април: 15 депутати на НРП подадоха оставки, за да се присъединят към "Добра партия" и да й помогнат да формира парламентарна група като нова партия и по този начин да не дадат възможност да й бъде попречено да участва на изборите. Карамоллаоглу положи големи усилия да убеди Акшенер, която обеща, че ще си сътрудничи с ПЩ на парламентарните избори, да оттегли кандидатурата си за президентството, но, както изглежда, той се провали. Заместник-председателят на "Добра партия" Юмит Йоздаг заяви, че "невъобразими хора от бизнес кръговете са се обаждали, за да им оказват натиск да подкрепят кандидатурата на Гюл" и партията е заподозряла някакъв "номер", припомня още Йеткин.

Междувременно бе съобщено, че Хулуси Акар, началникът на Генералния щаб на турската армия и съученик от гимназията на Гюл, го е посетил заедно с говорителя на президента Ибрахим Калън, за да поиска от него да не става кандидат. Говорителят на НРП Бюлент Тезджан критикува тази стъпка, заявявайки, че правителството на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) се опитва да използва армията като лост за политически цели, което партията от години критикува. Нито разпространените информации, нито думите на Тезджан са коментирани към момента от Генералния щаб или президентството, коментира Йеткин.

След като седмици наред мълча, Гюл даде пресконференция на 28 април в опит да отговори на ширещите се спекулации. На нея той каза, че е постигнал "всички политически постове, за които обикновен човек би могъл да си помисли", служейки като външен министър, премиер и президент при правителствата на ПСР. Той каза, че сега би искал да стои встрани от политиката, тъй като "не е могъл да види консенсус" на опозицията около своята кандидатура, какъвто той смята за задължително условие.

В изявлението си Гюл изрази също така безпокойства за сегашното икономическо и политическо положение. Той не каза, че не желае да се изправи срещу Ердоган, а по-скоро, че е решил да не го прави заради отсъствието на консенсус на опозицията, което може би означава, че не е затворил окончателно тази врата.