В своята книга "Thinking, Fast and Slow" психологът Даниел Канеман представя концепцията за "преувеличената емоционална свързаност" или по-позната като "ефектът на ореола" или "хало ефект".

Той е свързан с това да харесвате (или да не харесвате) всичко в даден човек и дори страните на характера му, които не сте видели, само на база на една негова черта или на прекараното време заедно.

Експертът дава пример с това, че ако срещнеш човек на събитие и го харесаш, а по-късно на същото място бъдете попитани дали бихте дарили за дадена кауза, ако го харесате, бихте очаквали той да направи дарение. Причината е, че сте го оценили като умен или забавен, а оттам изхождате, че той е и щедър.

Всъщност този ефект в най-честият случай е свързан с външния вид. Редица проучвания показват, че хората с по-привлекателна външност са възприемани и като интелигентни, успели и дори по-здрави.

Нещо повече, последователността, в която разкриване чертите от характера на даден човек, въпреки че това става случайно, увеличава значението на първото впечатление.

Казано по друг начин, ако някой ни е харесал заради нещо конкретно, чувството му за хумор, например, то ние бихме били по-склонни да му припишем и други положителни черти, без да сме установили дали ги притежава наистина.

Това е важно да се знае и когато човек се готви за интервю за нова работа. Ако той успее да покаже своята най-добра страна в самото начало на разговора, то работодателят би могъл да го възприеме като много по-интелигентен и подходящ, отколкото останалите кандидати.