4 мита за фибрите
Любопитно 25.04.2018 19:51
Фибрите са основен компонент във всяка диета - подпомагат храносмилането, предотвратяват запек и намаляват риска от сърдечни заболявания. Свързват се и с по-нисък риск от инсулт, диабет тип 2 и рак на червата.
Консумирането на богати на фибри храни ни кара да се чувстваме и по-пълни между храненията, а това, следователно, допринася за по-устойчива загуба на тегло.
Погрешните схващания около фибрите обаче са безброй, като се започне от това колко са ни необходими и се приклюли във въпроса откъде да си ги набавим.
Ето четири от митовете, изведени от Healthista.
1. Най-много фибри получаваме от зърнените и бобовите култури
Когато чуем думата "фибри", си представяме купа зърнени храни и "мюслита" за закуска - продукти, които често в рекламните кампании са сочени с високо съдържание на фибри. Всъщност, те често са пълни с много захар, което веднага компрометира хранителната им стойност като съмнителна.
Здравословни алтернативи на рекламираните "полезни закуски" са пълнозърнестите храни като овес и ечемик и ядки, както и богатите на сложни въглехидрати сладки картофи.
2. Фибрите са само един вид
Всъщност, фибрите биват разтворими и неразтворими. Докато разтворимите фибри се съдържат в овес, боб и леща, техният неразтворим еквивалент присъства в пшеничените трици, в целите зърна с люспите на житото, царевицата, ориза, както и в някои зеленчуци. Първият вид намалява риска от сърдечни заболявания, докато вторият позволява на храната да премине по-бързо през червата.
И разтворимите, и неразтворимите фибри имат еднакво значение - от гледна точка на начина, по който подпомагат функционирането на храносмилателната система. Затова и не е нужно да се притесняваме прекалено кои консумираме повече.
3. Всички плодове и зеленчуци са добри източници на фибри
Наистина, всички плодове и зеленчуци съдържат фибри, но в някои те са с по-високо съдържание, отколкото в други. Ако искаме най-доброто от най-доброто, може да наблегнем на броколи, грах и киви.
4. Увеличаване на приема означава увеличаване на количеството
Ако не си набавяме достатъчно фибри, има решение, и то с няколко елементарни промени.
Замяната на кашу с бадеми ще добави 1 г към дневния прием. Ако пък изберем грозде вместо ягоди, ще удвоим дозата фибри за деня.
Другите предложения включват зърнени култури като овес, но също и стафиди, ябълки и моркови.
Резултатите от последното изследване National Diet and Nutrition Survey във Великобритания разкриват, че средно всеки англичанин консумира 18 г фибри на ден, което е много по-малко от препоръчителния прием от 30 г. /lifestyle.bg
Консумирането на богати на фибри храни ни кара да се чувстваме и по-пълни между храненията, а това, следователно, допринася за по-устойчива загуба на тегло.
Погрешните схващания около фибрите обаче са безброй, като се започне от това колко са ни необходими и се приклюли във въпроса откъде да си ги набавим.
Ето четири от митовете, изведени от Healthista.
1. Най-много фибри получаваме от зърнените и бобовите култури
Когато чуем думата "фибри", си представяме купа зърнени храни и "мюслита" за закуска - продукти, които често в рекламните кампании са сочени с високо съдържание на фибри. Всъщност, те често са пълни с много захар, което веднага компрометира хранителната им стойност като съмнителна.
Здравословни алтернативи на рекламираните "полезни закуски" са пълнозърнестите храни като овес и ечемик и ядки, както и богатите на сложни въглехидрати сладки картофи.
2. Фибрите са само един вид
Всъщност, фибрите биват разтворими и неразтворими. Докато разтворимите фибри се съдържат в овес, боб и леща, техният неразтворим еквивалент присъства в пшеничените трици, в целите зърна с люспите на житото, царевицата, ориза, както и в някои зеленчуци. Първият вид намалява риска от сърдечни заболявания, докато вторият позволява на храната да премине по-бързо през червата.
И разтворимите, и неразтворимите фибри имат еднакво значение - от гледна точка на начина, по който подпомагат функционирането на храносмилателната система. Затова и не е нужно да се притесняваме прекалено кои консумираме повече.
3. Всички плодове и зеленчуци са добри източници на фибри
Наистина, всички плодове и зеленчуци съдържат фибри, но в някои те са с по-високо съдържание, отколкото в други. Ако искаме най-доброто от най-доброто, може да наблегнем на броколи, грах и киви.
4. Увеличаване на приема означава увеличаване на количеството
Ако не си набавяме достатъчно фибри, има решение, и то с няколко елементарни промени.
Замяната на кашу с бадеми ще добави 1 г към дневния прием. Ако пък изберем грозде вместо ягоди, ще удвоим дозата фибри за деня.
Другите предложения включват зърнени култури като овес, но също и стафиди, ябълки и моркови.
Резултатите от последното изследване National Diet and Nutrition Survey във Великобритания разкриват, че средно всеки англичанин консумира 18 г фибри на ден, което е много по-малко от препоръчителния прием от 30 г. /lifestyle.bg
CHF
|
1 | 2.084 |
GBP
|
1 | 2.23907 |
RON
|
10 | 3.84272 |
TRY
|
100 | 3.94687 |
USD
|
1 | 1.6807 |
Последни новини
- 23:18 Хороскоп за сряда, 10 декември 2025 г.
- 22:55 Пеевски: Днес дадохме урок по демокрация и любов към България!
- 20:02 Румен Радев: Ще изляза със свой политически проект, когато най-малко очаквате!
- 20:00 Кърджали, Ветово, Шумен и Сърница, Белица: България е една, не ни разделяйте!
- 19:31 Сергей Шойгу пристигна в Ханой по покана на Виетнамския министър на обществената сигурност
- 19:23 „Монд“: САЩ затварят вратата на ерата след края на Втората световна война
- 19:15 Кейт Мидълтън се появи с коледна пола от вълна и кристали за 1 700 паунда
- 19:05 Тръмп разреши на Nvidia да изнася усъвършенствани AI чипове на избрани клиенти в Китай