4 мита за фибрите
Любопитно 25.04.2018 19:51
Фибрите са основен компонент във всяка диета - подпомагат храносмилането, предотвратяват запек и намаляват риска от сърдечни заболявания. Свързват се и с по-нисък риск от инсулт, диабет тип 2 и рак на червата.
Консумирането на богати на фибри храни ни кара да се чувстваме и по-пълни между храненията, а това, следователно, допринася за по-устойчива загуба на тегло.
Погрешните схващания около фибрите обаче са безброй, като се започне от това колко са ни необходими и се приклюли във въпроса откъде да си ги набавим.
Ето четири от митовете, изведени от Healthista.
1. Най-много фибри получаваме от зърнените и бобовите култури
Когато чуем думата "фибри", си представяме купа зърнени храни и "мюслита" за закуска - продукти, които често в рекламните кампании са сочени с високо съдържание на фибри. Всъщност, те често са пълни с много захар, което веднага компрометира хранителната им стойност като съмнителна.
Здравословни алтернативи на рекламираните "полезни закуски" са пълнозърнестите храни като овес и ечемик и ядки, както и богатите на сложни въглехидрати сладки картофи.
2. Фибрите са само един вид
Всъщност, фибрите биват разтворими и неразтворими. Докато разтворимите фибри се съдържат в овес, боб и леща, техният неразтворим еквивалент присъства в пшеничените трици, в целите зърна с люспите на житото, царевицата, ориза, както и в някои зеленчуци. Първият вид намалява риска от сърдечни заболявания, докато вторият позволява на храната да премине по-бързо през червата.
И разтворимите, и неразтворимите фибри имат еднакво значение - от гледна точка на начина, по който подпомагат функционирането на храносмилателната система. Затова и не е нужно да се притесняваме прекалено кои консумираме повече.
3. Всички плодове и зеленчуци са добри източници на фибри
Наистина, всички плодове и зеленчуци съдържат фибри, но в някои те са с по-високо съдържание, отколкото в други. Ако искаме най-доброто от най-доброто, може да наблегнем на броколи, грах и киви.
4. Увеличаване на приема означава увеличаване на количеството
Ако не си набавяме достатъчно фибри, има решение, и то с няколко елементарни промени.
Замяната на кашу с бадеми ще добави 1 г към дневния прием. Ако пък изберем грозде вместо ягоди, ще удвоим дозата фибри за деня.
Другите предложения включват зърнени култури като овес, но също и стафиди, ябълки и моркови.
Резултатите от последното изследване National Diet and Nutrition Survey във Великобритания разкриват, че средно всеки англичанин консумира 18 г фибри на ден, което е много по-малко от препоръчителния прием от 30 г. /lifestyle.bg
Консумирането на богати на фибри храни ни кара да се чувстваме и по-пълни между храненията, а това, следователно, допринася за по-устойчива загуба на тегло.
Погрешните схващания около фибрите обаче са безброй, като се започне от това колко са ни необходими и се приклюли във въпроса откъде да си ги набавим.
Ето четири от митовете, изведени от Healthista.
1. Най-много фибри получаваме от зърнените и бобовите култури
Когато чуем думата "фибри", си представяме купа зърнени храни и "мюслита" за закуска - продукти, които често в рекламните кампании са сочени с високо съдържание на фибри. Всъщност, те често са пълни с много захар, което веднага компрометира хранителната им стойност като съмнителна.
Здравословни алтернативи на рекламираните "полезни закуски" са пълнозърнестите храни като овес и ечемик и ядки, както и богатите на сложни въглехидрати сладки картофи.
2. Фибрите са само един вид
Всъщност, фибрите биват разтворими и неразтворими. Докато разтворимите фибри се съдържат в овес, боб и леща, техният неразтворим еквивалент присъства в пшеничените трици, в целите зърна с люспите на житото, царевицата, ориза, както и в някои зеленчуци. Първият вид намалява риска от сърдечни заболявания, докато вторият позволява на храната да премине по-бързо през червата.
И разтворимите, и неразтворимите фибри имат еднакво значение - от гледна точка на начина, по който подпомагат функционирането на храносмилателната система. Затова и не е нужно да се притесняваме прекалено кои консумираме повече.
3. Всички плодове и зеленчуци са добри източници на фибри
Наистина, всички плодове и зеленчуци съдържат фибри, но в някои те са с по-високо съдържание, отколкото в други. Ако искаме най-доброто от най-доброто, може да наблегнем на броколи, грах и киви.
4. Увеличаване на приема означава увеличаване на количеството
Ако не си набавяме достатъчно фибри, има решение, и то с няколко елементарни промени.
Замяната на кашу с бадеми ще добави 1 г към дневния прием. Ако пък изберем грозде вместо ягоди, ще удвоим дозата фибри за деня.
Другите предложения включват зърнени култури като овес, но също и стафиди, ябълки и моркови.
Резултатите от последното изследване National Diet and Nutrition Survey във Великобритания разкриват, че средно всеки англичанин консумира 18 г фибри на ден, което е много по-малко от препоръчителния прием от 30 г. /lifestyle.bg
CHF | 1 | 1.9984 |
GBP | 1 | 2.28811 |
RON | 10 | 3.93061 |
TRY | 100 | 5.63567 |
USD | 1 | 1.82481 |
Последни новини
- 21:11 Хороскоп за четвъртък, 2 май 2024 г.
- 19:29 Сливен – рекордьор по млади майки
- 19:17 Тя е само на 38 г., но изглежда като баба
- 19:07 За ПП-ДБ, БСП и Радев е по-добре да няма детска болница, магистрали и пътнически ЖП транспорт
- 18:56 Евгени Петров: Какво общо има частната детска болница с държавната?
- 18:43 5 идеи за забавен великденски маникюр
- 18:31 ГЕРБ подкрепя държавна национална детска болница
- 18:24 Петков се разсърди, че го питат за фалшификацията на подписи: Не вярвам на ДАНС и прокуратурата