ВКС потвърди решението на Военно-апелативния съд за оправдаване на бившия министър на отбраната Николай Ненчев и бившия директор в МО Венислав Цанов по делото за „Интендантско обслужване”, съобщиха от ВКС.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивното решение от 11.12.2017 г. по на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационен протест срещу въззивното решение на Военно-апелативния съд, с което присъдата на Софийския военен съд е изцяло потвърдена. С нея подсъдимите Венислав Цанов и Николай Ненчев са признати за невиновни за това, че в качеството им на лица, заемащи отговорно служебно положение и длъжностни лица – директор на Дирекция „Инвестиции в отбраната“ към Министерството на отбраната (МО) и министър на отбраната, Цанов като извършител и Ненчев като подбудител, са извършили в съизвършителство престъпление по служба, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, произтичащи от Закона за обществените поръчки (ЗОП), в резултат на което са настъпили значителни вредни последици за МО – престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което ги е оправдал.

В съдебно заседание представителят на ВКП не поддържа подадения касационен протест.

Съдебният състав на ВКС приема, че протестът е неоснователен. Върховните съдии не намират основание за уважаване на наведения от прокуратурата довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в проведени две тайни съвещания от въззивния съд. Като подчертават, че съдът е постановил въззивно решение, а не нова присъда, върховните съдии пишат: „Времето, продължителността за провеждане на тайно съвещание, не е ограничено с определен срок, поради което произнасянето на друга дата, различна от проведеното по делото последно заседание, в случая не би могло да се счете за нарушение на закона“. Различна е хипотезата при постановяване на присъда.

По отношение на твърденията за нарушения на материалния закон тричленният състав на ВКС уточнява в мотивите си, че чл. 73, ал. 1 от ЗОП (отм.) предвижда, че възложителят в срок от 5 работни дни след приключване работата на комисията трябва да издаде мотивирано решение, с което обявява класирането и участника, определен за изпълнител на поръчката. Не е установено в периода от 19.12.2014 г. (когато комисията е прeдала протокола) до 05.01.2015 г. (когато според обвинението подсъдимият Цанов е следвало да издаде мотивирано решение) възложителят да е изпълнил предписанието на тази норма. С това си бездействие той обаче не е нарушил разпоредбата, поради което и не е налице неизпълнение на служебни задължения. Това е така, защото чл. 73, ал. 1 от ЗОП създава задължение за действие на възложителя в срок от 5 работни дни „след приключване на работата на комисията“. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗОП (изм. ДВ, бр. 93/2011 г., в сила от 26.02.2012 г.), действащ към инкриминирания период, комисията приключва своята работа с приемане на протокола от възложителя. В ЗОП и в Правилника за приложение към него, действали към декември 2014 г., законодателят не е предвидил точно определен срок, в който възложителят да има задължението да се произнесе по представения му доклад от комисията, като го приеме или откаже да го приеме. Такъв срок не е регламентиран и във Вътрешните правила на МО. Подсъдимият на 26.01.2015 г. е приел протокола на комисията и ден по-късно е издал мотивирано решение за обявяване на класирането на участниците и участника, определен за изпълнител. По този начин той не е бездействал умишлено, тъй като не само че не е имал задължение за действие съгласно чл. 72, ал. 3 и чл. 73 ал. 1 от ЗОП (отм.), но очевидно активно е действал, като е предприел предписаните от закона действия в срок, когато срокът е започнал да тече.

Подсъдимият Цанов не е извършил и нарушение на нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗОП (отм.), според която възложителят сключва договор за обществена поръчка с участника, класиран от комисията на първо място и определен за изпълнител. След като подсъдимият се е запознал с постъпилото на 23.01.2015 г. писмо от класираното от комисията на първо място еднолично дружество „Лортън“ с причините, поради които участникът се е отказал от процедурата за възлагане на обществена поръчка, и с окончателния протокол от 24.01.2015 г. на комисията за класиране на участниците, той правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗОП (отм.) е определил за изпълнител и сключил договор със следващия класиран участник в процедурата – „Интендантско обслужване“ ЕАД (ИО).

Съдебният състав на ВКС пише в мотивите си, че за осъществяване на квалифицирания състав по чл. 282, ал. 2 от НК е необходимо от деянието реално да са настъпили значителни вредни последици, каквито в конкретния казус не са налице. Държавното обвинение е приело, че са причинени на МО вреди в размер на 259 773,78 лв., платени на „Интендантско обслужване“ ЕАД, изразяващи се в разликата в ценовите предложения на „Лортън“ и ИО. Според върховните съдии е факт, че „Лортън“ ЕООД са предложили оферта с най-ниска цена, но е и безспорно установено, че са се отказали от участие в процедурата. Разликата в цените не може да бъде приета като нанесена вреда на МО от възложителя, тъй като определянето на „Интендантски обслужване“ ЕАД за изпълнител по обществената поръчка е станало при спазване на нормите на ЗОП (отм.).

Неоснователни са твърденията на прокуратурата за наличието на извършено престъпление и от подсъдимия Ненчев в качеството му на длъжностно лице – министър на отбраната, който съзнателно да е допуснал подчинено нему лице да извърши престъпление по чл. 282, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, свързано със службата или работата му. Престъплението по чл. 285 от НК е реализирано, когато длъжностното лице съзнателно допусне подчинено нему лице да извърши престъпление, свързано с неговата служба или работа. От наличната доказателствена съвкупност по делото не е установено подсъдимият Цанов да е осъществил състава на повдигнатото му обвинение за престъпление по служба, следователно по отношение на подсъдимия Ненчев липсва престъпление по чл. 285 от НК, тъй като подчиненото нему лице не е реализирало признаците на инкриминираното престъпление. /БГНЕС