Джон Брандън е автор в изданието Inc.com. Днес той има отлична кариера и се връща назад в миналото, за да сподели ценен опит. Точно той е свързан с 347 имейла, в които бива отхвърлен.

"Не разполагам вече с тези имейли, но си спомням, че ги броях", казва Брандън.

Действието се развива през 2001 г. Няколко седмици след като губи работата си в корпоративния свят. Самият той не бил привърженик на спама, затова решил да пише индивидуално на всеки редактор на списание, съобразявайки се с таргет групата във всеки един случай.

Подходът му тогава бил доста прост.

Държах да съм кратък. Моите имейли трябваше да се четат с лекота, за да се отличават на фона на останалите, казва той.

„Уважаеми ...., нека да мина директно към темата. Аз съм автор на свободна практика. Проучих вашето списание. Предлагам ви няколко идеи за материали. Ако някоя от тях ви допадне, ще се радвам да ми пишете“. След това изброявах няколко идеи и изпращах имейлите. Това беше, казва Брандън.

В началото, бидейки толкова неподготвен, се случваше да спомена своя професионален опит като IT директор, минал курс за журналисти. Смятах, че това е добро решение, но истината е, че никой не забеляза това. Спомням си, че изпратих близо 1000 имейла в рамките на една седмица. По онова време отсъствието на отговор на писмо не означаваше категорично, че са ви казали „не“, продължава разказа си Брандън. Така няколко редактори си правят труда да му напишат обратен имейл, в който споделят защо идеите му няма да свършат работа.

Това не обезкуражава Брандън. През следващата седмица той праща още имейли. В повечето случаи не получава отговор. Започват да се трупат обаче отговорите от редактори, които посочват причините, поради които са незаинтересовани. Някои пишат детайлно по въпроса.

"Все още си спомням едно писмо от Крис Андерсън, бивш редактор на Wired, който ми изброи доста критики и беше прав. Дори си спомням писмото от списание Inc., в което отново бях отхвърлен. Иска ми се да го бях запазил", разказва Брандън, който в момента работи в същото издание.

"Бях готов да се откажа. Продължих да се опитвам", признава журналистът.

Той съхранявал всички имейли в папка в Outlook в реда, в който идвали. Признава, че тогава нямал достатъчно опит в писането.

"Моите идеи бяха твърде обикновени, твърде специфични на моменти", допълва Брандън. Един редактор дори му споделил, че е доста дразнещ.

Въпреки всички откази, някои от които доста групи, Брандън продължава да се опитва да открие правилния път. Той разучава по-обстойно изданията и работата на редакторите.

Отхвърлянията продължавали да се трупат.

"Спомням си, че една от причините да броя писмата беше, че бях гладен. Буквално. Обещетението, което получавах, все някога щеше да приключи. Затова реших да стана автор. Това беше единственият ми шанс. Моята съпруга ме окуражаваше да продължавам да се опитвам", спомня си Брандън.

Така в Outlook се натрупват 200 писма с обща тема „Не“. След това стават 300. "Щях да се откажа, но продължавах да пращам запитвания едно по едно. Продължавах да се уча, да персонифицирам всяко едно писмо. Не си спомням колко изпратих през този месец. Вероятно около 2000", разказва мъжът.

"Една от поуките от това време? Продължавайте да опитвате. Не се предавайте. Продължавайте да разучавате списанията, да се учите. Тогава предпочитах да пиша имейли, написах доста, един път не се опитах да позвъня по телефона на някого. Придържах се към моята система с кратки имейли", казва Брандън.

След това нещото се случи.

"През есента на 2001 г., когато пощата ми побра 347 еднотипни имейла и банковата ми сметка беше поизтъняла, пристигна писмо №348. Спомням си, че редакторът прояви жалост към мен. Тя беше забелязала обаче, че имам опит в IT сферата. Даде ми задача. Трябваше да напиша фийчър на тема смарт карти. След това написах нов материал за биометриката. Превърнах се в автор на фийчъри и ревюта. Занимавах се с това в продължение на 5 години, от 2001 до 2006 г.", спомня си Брандън.

Друг урок?

Продължавах да се развивам и да търся възможности. Последваха още работни задачи, една подир друга идваха. Така през 2008 г. станах редовен автор в списание Inc.

И ето ме днес.

Имам 16,5 години професионален опит зад гърба си.

Всички отхврърляния преди толкова много време ме дариха с ценен урок що е то постоянство и колко е важно никога да не се отказвате. Това ме промени завинаги. Накара ме да осъзная, че когато наистина желаете нещо, си струва да продължавате, докато не получите писмо №348./profit.bg