Фибоначи – кодът на вселената
Наука 22.04.2018 08:59
През далечната 1202 г. италианският математик и животновъд Леонардо Писано, в опит да пресметне колко зайци ще е отгледал до края на сезона, прави определени изчисления и получава специфична поредица от числа, която по-късно става известна като числата или реда на Фибоначи.
А последователността е следната: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144 и така - до безкрайност. Формулата е проста - всяко следващо число е равно на сбора между предходните две, а съотношението между последните две числа в редицата е невероятно близо до "златното сечение" (1.618).
"Златното сечение" е термин, въведен от Леонардо да Винчи, и се счита за божествена пропорция, която се среща в древногръцката архитектура, египетската култура и е в основата на философските въжделения на Питагор.
Истината е, че числата на Фибоначи се срещат в природата по най-различни и любопитни начини - явление, което представлява главоблъсканица за учените от стотици години насам.
Подредбата на семките в слънчогледа е най-очевидният пример за това. Броят на спиралите в питата винаги е равен на число на Фибоначи, а броят на сочещите наляво и този на сочещите надясно спирали винаги е равен на две поредни числа на Фибоначи.
Същото явление може да се наблюдава и при формите на шишарката, ананаса, зелето и дори в черупките на охлювите и подредбата на тичинки при цветята.
Но най-интересното е, че редът на Фибоначи присъства и в биологичния дизайн на човека, като органите и частите на тялото следват последователността от 1, 2, 3 и 5. Ако погледнем ръката или краката си, ще установим, че те се състоят от три части и завършват с пет пръста. Големината на костите в крайниците и размера на фалангите в пръстите ни също са подвластни на тези пропорции.
Спиралата на човешкото ДНК също следва числата на Фибоначи, като дължината й е равна на 34 ангстрьома и е широка 21 ангстрьома за всеки пълен цикъл на спиралата.
Защо и как редът на Фибоначи отразява кода на реалността ни, все още е толкова голяма гатанка, колкото е и по времето на Леонардо Писано.
Едно е сигурно - колкото повече се вглеждаме в природата и нейните форми, на толкова повече места забелязваме, че съществуват математически закономерности, които ни карат да чувстваме, че всичко живо около нас е отлято по сходен, космически калъп.
А последователността е следната: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144 и така - до безкрайност. Формулата е проста - всяко следващо число е равно на сбора между предходните две, а съотношението между последните две числа в редицата е невероятно близо до "златното сечение" (1.618).
"Златното сечение" е термин, въведен от Леонардо да Винчи, и се счита за божествена пропорция, която се среща в древногръцката архитектура, египетската култура и е в основата на философските въжделения на Питагор.
Истината е, че числата на Фибоначи се срещат в природата по най-различни и любопитни начини - явление, което представлява главоблъсканица за учените от стотици години насам.
Подредбата на семките в слънчогледа е най-очевидният пример за това. Броят на спиралите в питата винаги е равен на число на Фибоначи, а броят на сочещите наляво и този на сочещите надясно спирали винаги е равен на две поредни числа на Фибоначи.
Същото явление може да се наблюдава и при формите на шишарката, ананаса, зелето и дори в черупките на охлювите и подредбата на тичинки при цветята.
Но най-интересното е, че редът на Фибоначи присъства и в биологичния дизайн на човека, като органите и частите на тялото следват последователността от 1, 2, 3 и 5. Ако погледнем ръката или краката си, ще установим, че те се състоят от три части и завършват с пет пръста. Големината на костите в крайниците и размера на фалангите в пръстите ни също са подвластни на тези пропорции.
Спиралата на човешкото ДНК също следва числата на Фибоначи, като дължината й е равна на 34 ангстрьома и е широка 21 ангстрьома за всеки пълен цикъл на спиралата.
Защо и как редът на Фибоначи отразява кода на реалността ни, все още е толкова голяма гатанка, колкото е и по времето на Леонардо Писано.
Едно е сигурно - колкото повече се вглеждаме в природата и нейните форми, на толкова повече места забелязваме, че съществуват математически закономерности, които ни карат да чувстваме, че всичко живо около нас е отлято по сходен, космически калъп.
CHF | 1 | 2.00003 |
GBP | 1 | 2.2837 |
RON | 10 | 3.93021 |
TRY | 100 | 5.61962 |
USD | 1 | 1.82549 |
Последни новини
- 17:20 The Japan Times: Руските войски напредват бързо в тясна колона на Авдеевското направление
- 17:12 Прогнозират по-висока избирателна активност заради вота 2 в 1
- 17:01 Филмовият фестивал в Кан обяви журито за тазгодишното издание
- 16:50 Китайският президент Си Дзинпин ще бъде на посещение във Франция на 6 и 7 май
- 16:41 Рамзан Кадиров назначи 16-годишния си син на висш пост в университет на името на Путин
- 16:32 От днес избирателите вече могат да проверяват номера и мястото на избирателната си секция
- 16:23 Разработиха порест материал, който поглъща и съхранява парникови газове
- 16:15 Какво не трябва да се прави пред огледало, за да не се създават проблеми