В Армения отново има Майдан, начело на който на практика са познатите лица от либералния и проевропейския лагер. На 18 април те обявиха „кадифена безкръвна революция“, както по-рано за това крещяха в Грузия и Украйна. Но именно тази „безкръвна революция“ в крайна сметка може да доведе до най-страшното клане в региона за последните 100 години.

Този път местната националистическа и либерална опозиция се обявиха против назначаването на поста министър-председател от управляващата партия на бившия президент Серж Саркисян. Полицията задържа няколко десетки участници в акцията. Общо на площада, където премина митингът, се събраха около 3000 души. „Ние сме властта“. При това опозиционният депутат от либералния алианс „Изход“ ( „Елк“) Никол Пашинян, който предлага „да преформатира“ Армения от Евразийския икономически съюз към Европа, агитирайки за европейска интеграция и за следването на пътя на задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия в рамките на асоциацията с ЕС, вече открито призова своите привърженици да свалят законната власт и обяви началото на „ненасилствена кадифена революция“. „В страната се е създала революционна ситуация и аз обявявам началото на ненасилствена народна кадифена революция“, заяви Пашинян. Той заяви за началото на блокада на зданието на прокуратурата и касационния съд. „Обкръжете тези здания. Никой да не може да влиза или излиза“, заяви Пашинян на привържениците си.

След неговите думи протестиращите обкръжиха сградата на генералната прокуратура, касационния съд и на новия правителствен корпус, където са разположени редица министерства, включително и външното. Впрочем, самите здания са закрити. Полицията на Армения не се меси в действията на участниците в акцията.А към вечерта на вторник Пашинян обяви създаването на комитет за „кадифената революция“. Според него тази структура ще се ръководи от движението и ще „доведе до победния му край“. „Революционните комитети ще бъдат създадени във всички региони за блокада на държавните институции и много скоро тези ведомства, в това число и полицията, ще изпълняват заповедите на революционните комитети“, заяви той на митинга. Пашинян допълни, че блокадата на държавните ведомства в областите на страната ще започне в сряда, а в Ереван неговите привърженици възнамеряват да установят пропускателни пунктове за представителите на властта.

Пашинян със съмишлениците си призова младежта да лежи под автобусите, за да се парализира движението на транспорта, да застават между вратите на вагоните на метрото, да оставят колите си на улиците. Той провокира студентски стачки. В резултат движението в града на практика е блокирано, защото заради митингите са закрити станциите на метрото и са прекъснати пътищата. След това активистите започнаха да привличат студентите на протестите – някои от тях нахлуха в сградата на Ереванския държавен основен медицински колеж, други атакуваха педагогическия университет с призиви да се премине към самоуправление без държавен контрол. Протестиращите пробиха път през полицейския кордон на булевард „Баграмян“ в Ереван“, за да попаднат в крайна сметка при сградата на арменския парламент. По време на сблъсъците неизвестни използваха шумови гранати. Специалната следствена служба съобщи, че в рамките на наказателното дело, възбудено по чл. „масови безредици“ и „организация и провеждане на събрания в разрез със закона“, е задържан мъж, като при обиска му са иззети 17 метални пръта и три дървени палки. По-рано по време на разследването по делото са задържани още двама души. Подозирани са в незаконно проникване в смятаното за стратегически обект здание на Общественото радио.

Напомняме, че предишните масови протести в Армения се проведоха едва преди две години, през 2016 г., след като опозиционерите превзеха зданието на полка на полицейската патрулно-постова служба. Тогава група въоръжени лица проникна в казармите на полка и плени намиращите се там хора. При операцията загина един полицейски служител, а шестима бяха ранени. Заложници станаха четирима души, сред които заместник-началникът на полицията на страната Вардан Егизарян и заместник-началникът на полицията на Ереван Валерий Осипян. Искането на нападателите бе да се освободи от ареста лидерът на радикалния опозиционен Фронт за обществено спасение „Нова Армения“ и координатор на опозиционната гражданска инициатива „Учредителен парламент“ Жираир Сефилян, който се намира под арест, обвинен за незаконно притежание и съхранение на оръжие. Забележително е, че на улицата те са подкрепени от ветерани от Нагорни Карабах заедно с либералите, сътрудничещи си с проамериканската партия „Арменски национален конгрес“ на бившия президент Левон Тер-Петросян. Също така на улицата излизат партия „Наследство“ на бившия външен министър Рафи Ованисян, радикалите от „Нова Армения“ и агенти на Сорос. Съюзът на войнстващите националисти и платените либерали е по образец на Украйна през 2014 г. Те още през 2015 г. се опитват да организират „Електромайдан“ , а по рано устройват протести срещу руската военна база, влизането в Митническия съюз и в ЕАИС.

И сега отново Сорос и компания пращат хората на улицата. Този път поводът е значително по-сериозен. В Армения влиза в сила отдавна прокарваната от същата тази опозиция конституционна реформа, която прехвърля основните пълномощия по управлението на страната върху парламента и правителството. Но, въпреки протестите, правителството бе оглавено от бившия президент Серж Саркисян, оставил за новия президент Армен Саркисян единствено представителни функции. Всичко това премина честно, демократично, но тук местните навалниевци разбраха, че са били банално преметнати и с връщането на Саркисян отново подеха своята стара и вечно актуална песен за корупцията, „репресиите на кървавия режим“ на Саркисян и уж за „предаването на Карабах“, а също така за емиграцията на жителите и ръста на външния дълг.

Особено „актуални“ са икономическите претенции, предвид, че Армения днес е една от най-динамично развиващите се страни в цялото постсъветско пространство. Макар, че има много път, за да достигне Русия, Казахстан или Беларус, за последните 10 години БВП се увеличава с до 7,5% годишно, икономиката е израснала почти двойно, по качество на живота на населението Армения за първи път настигна Украйна. Също така вече сериозно я задмина по доходи на глава от населението, повдигайки се от 121 на 115 място с доход от 3511 долара годишно на човек. За сравнение, Русия втора година заема 67 място в света с доход от 8928 долара, а в страната на победилия Майдан – Украйна – продължава падането от 113 място и 4024 на човек през 2013 г. при „злия Янукович“ до 131 място през 2017 г. с 2194 долара, оказвайки се редом с Нигерия и Узбекистан./Поглед.инфо