Властта в Турция разбра, че управлението бързо губи почва и се влошава, и че този процес не може да бъде спрян, затова бе принудена да обяви предсрочни избори без да губи време.

Насрочените за 24 юни избори са логично решение в интерес на коалицията Ердоган – Бахчели. Ако вотът трябваше да се състои в нормалния край на мандата на 3 ноември 2019 г., цената на всяка мярка, която трябва да се предприеме срещу негативните тенденции в икономиката, както и влиянието на дясната опозиция в лицето на засилващата се коалиция между „Добра партия“ и „Чиста партия“, щяха да нараснат чувствително. В условията на криза в края на пътя си правителството може да изпадне в колапс или да се срине по причина на натиска на кризата.

Сега с принудителния вот само след два месеца кабинетът ще опита да защити своето управление след опустошителните последици от размириците с относително малки разходи. Ако обаче тази власт остане, посоката и последствията от курса на управлението няма да се променят. Коалицията Ердоган – Бахчели не признава негативните тенденции в развитието. Но на заседанието на парламентарната група на Партията на националистическото движение /ПНД/ лидерът Девлет Бахчели каза следното: „До 3 ноември 2019 г. ситуацията със стабилността и баланса се очертава все по-трудна, а сега са налице условия Турция да бъде удушена в дебата за системата на управлението“.

Изводът е, че кризата в системата заплашва стабилността и баланса в страната. Самият Бахчели подчертава, че онова, което кабинетът не можеше да направи без извънредното положение, сега при неговите условия все повече задълбочава тягостния режим. Ето как той признава това: „На път към изборния процес се сблъскваме с много различни фактори, които оказват влияние върху социалната, икономическата и политическата динамика“. Бахчели всъщност казва, че многостранната и сложна криза е на път да се задълбочи още повече. Какво да направи, като не смее да каже повече от това. Междувременно бе изиграна постановка на политически театър, когато Бахчели поиска датата 26 август за принудителните избори, но след половин часова среща с Ердоган се договориха за 24 юни.


Бахчели прогнозира, че ако възможно най-скоро не се проведат избори, коалицията ПСР-ПНД /с названието „Джумхур“/ може да бъде смазана: „От гледна точка на оцеляването на Турция националното помирение е от съществено значение, за да може коалицията „Джумхур“ да постигне целите си“. Лидерът на ПНД обаче трябва да разкрие и специалните причини за искането си за предсрочния вот. Отцепилата се солидна маса от партията му и създаването на „Добра партия“ /с лидер бившата министърка на вътрешните работи Мерал Акшенер/, както и нуждата да бъдат „нахранени“ изгладнелите за власт от 2002 г. кадри на ПНД, наложиха необходимостта от нови избори. От друга страна, Бахчели посочи „регионалните и международните отношения на Турция с техните социални, политически и военни последствия, международните играчи и ръководения от тях неконтролиран трафик на мигранти“ като мотив за предсрочния вот. И така да е, но нима без бързите избори правителството не е в състояние да се справи с тези заплахи?

Армията, разузнаването, сигурността, съдебната система, медиите – всичко е под пълния контрол на властта. Няма накъде повече да се укрепва и засилва управлението, тъй като, каквото и да има в Турция, то е в ръцете на управляващите. Излиза така, че Бахчели със сигурност очаква осъществяване на рисковете в определени области. Примерно, някои нежелателни конфликти в Сирия, миграционна вълна от Идлиб. Затова е и нуждата от предсрочния вот още преди да бъдат преодолени тези заплахи, а коалицията Ердоган – Бахчели не следва да изгуби гласове по тези причини.

Същите съображения изрази и президентът Ердоган в деня на обявяването на юнските избори: „Събитията в Сирия и Ирак налагат преодоляването на несигурността…“, „Час по-скоро е необходимо да се премахне несигурността от дневния ред на Турция и затова предсрочните избори са наложителни…“, „Развитието в Сирия…“. Очевидно е, че решението за юнския вот е взето под натиска на външни източници, само ситуацията в Сирия да не се отрази върху коалицията пред изборните урни. Освен всичко това, трябва отговор на въпроса: каква несигурност?

Фалшифицираният референдум от 16 април 2017 г., спечелен с много малка разлика от сегашното управление, даде тоталната власт в ръцете на един човек, който прави невъзможни баланса и контрола в демокрацията, и неутрализира всички институционални механизми. Не е ли именно тази власт сама по себе си източникът на несигурност и непредсказуемост? /БГНЕС

--------

Кадри Гюрсел, в. „Джумхуриет“