Кюрдите - жертви на мустакати тирани

Избрано 21.04.2018 15:47

Защо след войната Сталин предава иранските кюрди, а синът на лидера им с подкрепата на САЩ става президент на Иракски Кюрдистан? Кои са езидите и какво ги различава от кюрдите? Кога съветските кюрди са приемани за неблагонадежден народ и как живеят сега в Русия? „Лента.ру“ разказва за драмтичната съдба на най-древния от разделените народи в света.

Кюрдска народна република
Кюрдите са единственият голям народ, който и досега няма своя държавност. До голяма степен причина за това е, че този древен етнос постоянно не му върви със съюзниците. Иран и Османската империя поделят кюрдските земи съгласно Аасийския договор от 1555 година, а после и през 1639 година със Зохабския мирен договор. Съвременният изследовател Теймураз Авдоев пише, "това разделение поставя началото на формирането на две големи диалектни кюрдски групи: курманджи (на север) и сорани (на юг)". За пръв път въпросът за независимостта на Кюрдистан става актуален след Първата световна война, когато се разпада Османската империя. Но мирният договор от Севр от 1920 година, в който се разглежда създаването на кюрдска държава, така и не встъпва в сила, а европейските държави-победителки не настояват това да се случи. Така че, кюрдите и до днешен ден са разделени между Персия (Иран), кемалистка Турция и другите останки от Високата порта – Месопотамия (Ирак) и Сирия, създадени със съглашението Сайкс – Пико.

В резултат на това кюрдите задълго се превръщат в заложници на близкоизточната политика на великите сили. След Първата световна война ги предават Британия и Франция, а след Втората световна война те напразно се доверяват на Сталин. Както е известно, по време на Великата Отечествена война СССР и Великобритания съвместно окупират Иран, за да гарантират доставките по лендлиз-а и да не допуснат засилване на немското влияние в региона. През януари 1946 година с непосредствената подкрепа на съветската окупационна администрация в местата, където компактно живеят кюрди в северозападната част на Иран е провъзгласена Кюрдската автономна република (Мехабадската република), начело на която застават Кази Мухамед и Мустафа Барзани.

И досега не е съвсем ясно, какво се опитва да спечели тогава Сталин: дали присъствие на съветски войски в Иран над договорените със западните страни съюзници; или присъединяване към Азербайджанската ССР на северозападните провинции на Иран, а може би и създаването на тяхна територия на марионетно просъветско държавно формирование. Месец преди провъзгласяване на Мехабадската република в Тебриз е обявено създаването на Демократична република Азербайджан. В крайна сметка авантюристичната политика на Москва довежда до първият пълномащабен конфликт между бившите съюзници в антихитлеристката коалиция – иранската криза от 1946 година, превърнала се в един от спусъците на Студената война.

Народ без родина
През пролетта на 1946 година под натиска на САЩ и Великобритания, Сталин нарежда да се изведат всички съветски войски от Иран и крепящата се техните сили Мехабадска република е обречена. През декември 1946 година правителството в Техеран възстановява контрола си над региона. През март 1947 година почти цялото ръководство на самопровъзгласената република публично е избесено на централния площад в Мехабад. Единственият, който успява да се спаси, е Мустафа Барзани. Той и верните му войни от отряда му се укриват и успяват да пробият пътя си към съветски Азербайджан.

Съветският разузнавач, специалист по диверсионни акции Павел Судоплатов по-късно си спомня, че „успелите да си проправят път към границата бойни отряди на Барзани наброяваха до две хиляди бойци, а с тях бяха и членове на семействата им. В началото съветските власти интернираха кюрдите и ги настаниха в лагер, а през 1947 година Абакумов нареди да се проведат преговори с Барзани и да му бъде предложено – на него и хората, пристигнали с него – политическо убежище с последващо временно заселване в селските региони на Узбекистан, близо до Ташкент“. По време на срещата си със Судоплатов Барзани заявява, че „през последните 100 години кюрдите са се вдигали на бунт 80 пъти срещу перси, иракчани, турци и англичани, над 60 пъти са се обръщали за помощ към Русия и обикновено са я получавали“. Затова, по думите му, от тяхна страна „е напълно естествено да се обърнат за помощ към СССР в тежък за тях момент, когато иракските власти ликвидират Кюрдската република“.

Синът му, Масуд Барзани, след 10 години се завръща заедно с баща си в Ирак и впоследствие става един от основните врагове на Саддам Хюсеин. След разгрома на иракската армия в операция „Пустинна буря“ той повтаря грешката на баща си, като се доверява на обещанията на Съединените щати, че ще подкрепят въстанието на иракските кюрди през 1991 година. Само месец по-късно, когато властите в Ирак удавят кюрдския бунт в кръв и над милион души бягат в Иран и Турция, американците се сещат да действат и започват операция Provide Comfort, чиято цел е да се спре хуманитарната катастрофа в региона. От 2005 до 2017 година Барзани-младши е президент на автономния Иракски Кюрдистан – единственото до сега официално кюрдско държавно формирование в Близкия Изток.

След „арабската пролет“ на 2011 година въпросът за кюрдската държавност отново става актуален. Сирия, където сега живеят около два милиона кюрди, в резултат на продължаващата гражданска война фактически престана да съществува като единна държава. Сирийските и иракските кюрди се оказаха най-надеждния съюзник на коалицията, противопоставяща се на т.нар. Ислямска държава. Но сега провъзгласяването на независим Кюрдистан на територии на failed state („несъстоялите се държави“) Ирак и Сирия едва ли е възможно – най-малко до тогава, докато против това намерение категорично се обявяват Иран и Турция. И двете държави неоснователно се опасяват от нарастващия кюрдски сепаратизъм върху техни територии.

Така завеща Заратустра
Липсата на единна кюрдска държавност довежда до това, че този древен етнос е разединен не само по племенен, но и по религиозен признак. Както повечето ираноезични народи, кюрдите са подложени на ислямизация, но една част от тях е запазила вярата на предците си. Това са езидите, наследниците на зороастризма – исконната религия на Древен Иран.

Историята така се е развила, че християнството се превръща в една от основните световни религии, макар до началото на новата ера нейни сериозни конкуренти са зародилите се в Персия митраизъм и зороастризъм. След арабското завоюване на Персия в средата на VII век ислямът изтласква тези религии, а езидите остават един от малцината народи в Близкия Изток, които продължават да се прекланят пред Слънцето. И това им коства много: през Средновековието фанатичните мюсюлмани неведнъж извършват кланета на езидите. Основната светиня на ездите е храмът Лалеш, намиращ се в Иракски Кюрдистан, на 60-тина километра северозападно от град Мосул. Всеки езид се смята за задължен поне веднъж в живота си да посети това място по време на Джамаи – седмицата на поклонниците, която се отбелязва всяка година в началото на октомври.

През 1915 година заедно с арменците, понтийските гърци и асирийците, езидите стават жертва на геноцида в Османската империя. Точният брой на жертвите не е известен и досега (съвременна Турция, както е добре известно, официално не признава извършването на геноцид), но става дума за стотици хиляди. Едно от последствията от това клане е масовото бягство на езиди, които търсят убежище на територията на съвременна Армения, а после – в съветското Задкавказие, където отделни групи от техни съплеменници са се заселили още от началото на XIX век.

Кюрдите и езидите в СССР и Русия
В началото между съветската власт и кюрдите не възникват никакви проблеми. През юли 1923 година в състава на Азербайджанската ССР на територията на Нагорни Карабах е създаден Кюрдски окръг (Червен Кюрдистан) с административен център в град Лачин. Но през 1930 гидна националната политика на болшевиките рязко се променя и кюрдската автономия е ликвидирана, националните вестници – затворени, а преподаването в училищата на кюрдски език е забранено. В разгара на Големия терор през 1937 година, с постановления на Съвета на Народните комисари на СССР множество кюрдски семейства насилствено са преселени от Армения и Азербайджан в Киргизия. Сътрудници на НКВД арестуват националния герой на кюрдите-езиди Джангир ага, който по време на Първата световна война преминава с целия си полк на страната на Русия. Прекарва пет години в затвора и според официалните версии почива в затвора в Саратов през 1943 година.

През август 1944 година кюрдите, живеещи в граничните райони на Грузия са депортирани в Казахстан и Средна Азия. Те споделят съдбата на другите „неблагонадеждни“ народи: кримските татари, гърците, амшенците, турките-месхетинци, чеченците, балкарите и калмиките. След 1956 година, по време на Хрушчовото „зтопляне“, кюрдите са реабилитирани и им се разрешава да водят свободен живот. В годините не Перестройката кюрдската общност се опитва да съгласува със съветското ръководство възстановяването на кюрдската национална автономия в Задкавказието. И макар че през октомври 1990 година с постановление на Върховния съвет на СССР да е създадена комисия за решаване проблема на съветските кюрди, дейността ? не води до никакви конкретни резултати. Година по-късно Съветския съюз окончателно се разпада и на практика идеята за автономия отново се оказва несъстоятелна.

Според официалните данни в момента в Русия живеят над 60 000 кюрди (реално може и да са много повече). Що се касае до езидите, смятащи се за отделен от кюрдите етнос, те също не са малко – поне 40 000. В град Ярославъл съществува единствената в света официално регистрирана религиозна организация на езидите, която планира да строи собствен културно-просветителски център и храм. Недалеч от Ярославъл, в Гаврилов-Ямския район, на територията на бившия пионерски лагер „Солнечный“, от 1996г година се намира кюрдското селище Gunde Kurda, основано от привърженици на Работническата партия на Кюрдистан (РПК), която е във война с турските власти. На това място се намират гробовете на Ахмет Йълдъръм и Рамзи Акуш — активисти на РПК, самоубили се на 17 ноември 1998 година край сградата на Държавната Дума в Русия, в знак на протест срещу депортирането от Русия на лидера на турските кюрди Абдула Йоджелан.
Андрей Мозжухин, lenta.ru
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827