На 20 април 1984 г. Христо Проданов покорява най-високия връх – Еверест и така става първият българин, изкачил се на покрива на света.

През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за зам.-ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април 1984 г. в 18:15 часа той се изкачва на връх Еверест – сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по „Жестокия път“. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си на върха (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо Проданов да бивакува на открито, на височина около 8 700 метра. В „Зоната на смъртта“ /така алпинистите наричат височината над 8000 м/ до последния си дъх на 22 април 1984 година.

Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина.

„Аз съм на върха, на върха съм – Христо“, съобщава Проданов по радиостанцията в 18:15 часа на 20 април 1984 г. 41-годишният инженер добавя още: „Тук няма нищо, само пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветско знаме“. „Мога ли да оставя камерата на върха“, пита той ръководителя на експедицията Аврам Аврамов. И след като престоява 33 минути на върха, започва спускането, което така и не успява да завърши. Последните откъслечни думи от Христо се чуват в 10:24 часа на следващия ден, 21 април: „Аз тук… над големия… сив купен“. Тогава идва ред на радиста Стефан Калоянов: „Дръж се, Ицо, идват към теб. Ти си голям мъж. Ти си българин. Не заспивай! Моля те, не заспивай!“.

На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май – от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските склонове и правят пълен траверс на масива. След словенците и българите, никой алпинист не е минал по Западния гребен.

Проданов посмъртно е награден с орден и почетното звание „Герой на Народна република България“. /БГНЕС