Защо Ердоган бърза към предсрочни избори?
Избрано 18.04.2018 20:15
Турският президент "издърпа" във времето парламентарните и президентски избори в страната, обявявайки предсрочното им провеждане през юни месец тази година. Налице са редица причини, поради които Реджеп Ердоган прави това. Набързо и конспективно ще спомена поне пет от тях.
Първата е, за да може Реджеп Ердоган да бонифицира електорално от всеобщото одобрение сред турското население на инициираната операция спрямо Африн в Северна Сирия. Последната се подкрепя далеч не само от привържениците на турския президент. "Маслинова клонка" среща одобрението на етническите националисти (около Девлет Бахчели), на секуларните националисти (около Кемал Калъчдаролу) и сред микса от тях (около Мерал Акшенер).
Т.е Ердоган иска да се яви на избори в атмосфера, която ще бъде доминирана от емоцията и разговора за националната сигурност на Турция. А ако изборите се бяха провели според предварителната дата, дистанцирана във времето, то тогава може би щеше да е възможен един разумен, но неудобен дебат: за обезценяването на турската лира, за дефицита по текущата сметка и за намаляването на чуждестранните инвестиции.
Втората причина е, че това ще са избори, които ще се осъществят в режима на извънредното положение, наложено в страната (утре ще се гласува дали то да бъде продължено). По примера на организирания миналата година Конституционен референдум, опитът показва, че на изборите управляващите ще бъдат поставени в приоритетни позиции.
Например, и в момента, особено в кюрдските региони на Турция, управляват кметове, които не са избрани, а назначени от централното правителство. В допълнение, като валидни бюлетини ще се приемат и тези, които нямат съответния печат от изборната комисия. Съставът на последните пък ще бъде назначаван от Върховния изборен съвет, а не от хората, избрани от съответните политически партии. А от съображение за сигурност кутиите с бюлетини ще могат да бъдат пренасяни и броени на място, различно от това, на което се е гласувало.
Третата причина касае това, че ако изборите бяха оставени за края на следващата година, дотогава най-вероятно нямаше да е останало нищо от коалиционния партньор на Ердоган - Девлет Бахчели. С всеки изминал ден подкрепата за последния намалява, преливайки се или директно към АКП (което е добре за турския президент), или ориентирайки се към партията на Мерал Акшенер (сюжет, който Ердоган иска да пресече овреме). А макар и намаляваща, електоралната добавена стойност, която Бахчели придава на Ердоган, може да е с цената на президентския пост.
Четвъртата причина: ако партиите на Реджеп Ердоган и Девлет Бахчели имат утвърдени и развити структури, това не е случаят на все още новата опозиционна партия на Мерал Акшенер ("Добрата партия"). Предсрочен вот означава по-малко време за партийна организация на Мерал Акшенер. Нещо повече, според турския изборен закон във вота може да участват само партии, чийто първи национален конгрес е бил проведен поне половин година преди датата на изборите. По този начин, Мерал Акшенер и Добрата партия остават извън борда (техният първи конгрес се състоя април месец тази година, но е възможно партията да посочи друго свое събрание за такъв).
Петата причина е свързана с това, че турското правителство, под давлението на Реджеп Ердоган, "ремонтира" изборното законодателство в посока на това да могат да се сключват предизборни коалиции. Това бе направено, за да се постигнат две основни цели.
Първата, в услуга на партията на Бахчели, тъй като последната, явявайки се самостоятелно, няма реален шанс да прескочи 10% бариера, което отваряше възможност за "заобикалянето" на АКП в Меджлиса. А посредством опцията за коалиция, Бахчели ще се яви заедно с Ердоган на избори, така че последният да не загуби етническо-националистическия вот на първия.
Втората, явявайки се самостоятелно, кюрдската Демократична партия на народите да остане под бариерата. Възможността за коалиция на последната с другите основни опозиционни партии (НРП и Добрата партия) на практика е трудна, тъй като формациите на Кемал Калъчдаролу и Мерал Акшенер са турско-националистически. Ако изобщо е възможен, подобен съюз между кюрдите и опозиционните турски националисти би била лесна мишена за пропагандата на турския президент. Тогава Ердоган лесно ще се представи като носител на "чистия" турски национализъм, доколкото опозиционният такъв ще бъде "изцапан" с кюрдска колаборация. Т.е ремонтирайки изборното законодателство в посока, която да е полезна на Реджеп Ердоган и АКП, същият няма повод да чака до края на 2019-та година, за да спечели проведените избори.
С други думи, Турция върви към избори по такъв начин, че не само датата, но по възможност и резултатите от тях да бъдат предварително ясни.
Мартин Табаков, news.bg
Първата е, за да може Реджеп Ердоган да бонифицира електорално от всеобщото одобрение сред турското население на инициираната операция спрямо Африн в Северна Сирия. Последната се подкрепя далеч не само от привържениците на турския президент. "Маслинова клонка" среща одобрението на етническите националисти (около Девлет Бахчели), на секуларните националисти (около Кемал Калъчдаролу) и сред микса от тях (около Мерал Акшенер).
Т.е Ердоган иска да се яви на избори в атмосфера, която ще бъде доминирана от емоцията и разговора за националната сигурност на Турция. А ако изборите се бяха провели според предварителната дата, дистанцирана във времето, то тогава може би щеше да е възможен един разумен, но неудобен дебат: за обезценяването на турската лира, за дефицита по текущата сметка и за намаляването на чуждестранните инвестиции.
Втората причина е, че това ще са избори, които ще се осъществят в режима на извънредното положение, наложено в страната (утре ще се гласува дали то да бъде продължено). По примера на организирания миналата година Конституционен референдум, опитът показва, че на изборите управляващите ще бъдат поставени в приоритетни позиции.
Например, и в момента, особено в кюрдските региони на Турция, управляват кметове, които не са избрани, а назначени от централното правителство. В допълнение, като валидни бюлетини ще се приемат и тези, които нямат съответния печат от изборната комисия. Съставът на последните пък ще бъде назначаван от Върховния изборен съвет, а не от хората, избрани от съответните политически партии. А от съображение за сигурност кутиите с бюлетини ще могат да бъдат пренасяни и броени на място, различно от това, на което се е гласувало.
Третата причина касае това, че ако изборите бяха оставени за края на следващата година, дотогава най-вероятно нямаше да е останало нищо от коалиционния партньор на Ердоган - Девлет Бахчели. С всеки изминал ден подкрепата за последния намалява, преливайки се или директно към АКП (което е добре за турския президент), или ориентирайки се към партията на Мерал Акшенер (сюжет, който Ердоган иска да пресече овреме). А макар и намаляваща, електоралната добавена стойност, която Бахчели придава на Ердоган, може да е с цената на президентския пост.
Четвъртата причина: ако партиите на Реджеп Ердоган и Девлет Бахчели имат утвърдени и развити структури, това не е случаят на все още новата опозиционна партия на Мерал Акшенер ("Добрата партия"). Предсрочен вот означава по-малко време за партийна организация на Мерал Акшенер. Нещо повече, според турския изборен закон във вота може да участват само партии, чийто първи национален конгрес е бил проведен поне половин година преди датата на изборите. По този начин, Мерал Акшенер и Добрата партия остават извън борда (техният първи конгрес се състоя април месец тази година, но е възможно партията да посочи друго свое събрание за такъв).
Петата причина е свързана с това, че турското правителство, под давлението на Реджеп Ердоган, "ремонтира" изборното законодателство в посока на това да могат да се сключват предизборни коалиции. Това бе направено, за да се постигнат две основни цели.
Първата, в услуга на партията на Бахчели, тъй като последната, явявайки се самостоятелно, няма реален шанс да прескочи 10% бариера, което отваряше възможност за "заобикалянето" на АКП в Меджлиса. А посредством опцията за коалиция, Бахчели ще се яви заедно с Ердоган на избори, така че последният да не загуби етническо-националистическия вот на първия.
Втората, явявайки се самостоятелно, кюрдската Демократична партия на народите да остане под бариерата. Възможността за коалиция на последната с другите основни опозиционни партии (НРП и Добрата партия) на практика е трудна, тъй като формациите на Кемал Калъчдаролу и Мерал Акшенер са турско-националистически. Ако изобщо е възможен, подобен съюз между кюрдите и опозиционните турски националисти би била лесна мишена за пропагандата на турския президент. Тогава Ердоган лесно ще се представи като носител на "чистия" турски национализъм, доколкото опозиционният такъв ще бъде "изцапан" с кюрдска колаборация. Т.е ремонтирайки изборното законодателство в посока, която да е полезна на Реджеп Ердоган и АКП, същият няма повод да чака до края на 2019-та година, за да спечели проведените избори.
С други думи, Турция върви към избори по такъв начин, че не само датата, но по възможност и резултатите от тях да бъдат предварително ясни.
Мартин Табаков, news.bg
CHF | 1 | 2.02049 |
GBP | 1 | 2.28431 |
RON | 10 | 3.93021 |
TRY | 100 | 5.63146 |
USD | 1 | 1.83594 |
Последни новини
- 22:04 Хороскоп за събота, 20 април 2024 г.
- 21:21 НС реши: Министърът на енергетиката да предоговори газовото споразумение с "Боташ"
- 21:14 2 май ще е неучебен за всички ученици в страната
- 19:37 Блинкен обвини Китай, че помага на Русия във войната в Украйна
- 19:26 Гърция спаси 198 плажа от концесионери, чадъри и шезлонги
- 19:17 Сидни Суини отговори на критиките, че "не е красива и талантлива"
- 19:08 Младши сержант е осъден окончателно на 7 години затвор за убийство на полицай в Пловдив
- 18:58 ЦИК реши: Велин Жеков от ГЕРБ – СДС отново ще е шеф на РИК – Варна