Златно, величествено, безценно. Всички искат да го държат в ръцете си. Що е то?

Купата от Световното първенство по футбол, разбира се.

Лесна гатанка. Дори и лаиците знаят как изглежда прословутия трофей. Често ни се усмихва от билбордове, телевизионни реклами, от кориците на книги. Преди няколко лета се появиха и чаши с формата му. Това е едно от най-популярните отличия в света. Заслужава си да се запознаем по-обстойно с историята на Световната купа.

Тя представлява две човешки фигури, които държат Земята. Височината ? е 36,8 сантиметра. Тежи 6 килограма и 142 грама, а около 5 от тях са 18-каратово масивно злато. Благородният метал е допълнен от два малахитени пръстена в основата на купата. Именно минералът е виновен за зелените краски, които придават завършен вид на отличието. Последният, но не и по важност, детайл е гравираният надпис "FIFA World Cup", допълнен от имената на всички шампиони. Те са овековечени на местния си език заедно с годината на триумфа им (пр. 1990 Deutschland).

Любопитен факт - до 2038 година на купата вече няма да има място за овековечаване на новите световни шампиони.

Футболният "Свещен Граал" не винаги е бил със сегашния си дизайн. От първия Мондиал през 1930 до този през 1974 на победителите е връчвана друга статуетка. Тя носи името на легендарния президент на ФИФА, основал Световното първенство - "Жул Риме". Размерът ? е подобен на сегашната купа - около 35 сантиметра височина, но е значително по-лека - 3 килограма и 800 грама. Представлява древногръцката богиня на победата - Нике, и е изработен от злато и сребро, както и от минерала лапис лазули. Трофеят е наричан "златната богиня". Историята му е достойна за всеки ценител на загадките и би била идеална част от сценария на някой холивудски филм.

Годината е 1938. Хитлер е начело на Германия, а манията му за власт започва да взима първите си жертви. В навечерието на най-трудния период за човечеството, Фюрерът заповядва масово издирване на ценни артефакти (нацистите си присвояват редица частни колекции, експонати от музеи, съкровища и други), а в полезрението му влиза и световната купа. По това време тя е притежание на Италия. "Скуадра адзура" триумфира на два поредни Мондиала - 1934 и 1938. Задачата изглежда лесна. На Ботуша режимът е подобен. Начело там е Бенито Мусилини със своите фашистки възгледи..

Оторино Бараси, висш служител в Италианската футболна федерация, прозира надвисналата опасност и решава да вземе нещата в свои ръце... буквално. Мъжът тайно измъква купата "Жул Риме" от трезора на банка в Рим и по този начин я спасява от нацистите.

Те не са никак глупави и тръгват по стъпките му. Влизат в дома му и го обръщат с главата надолу. Уви, прозорливостта на Бараси им убягва. Италианецът скрива трофея в стара кутия за обувки под леглото си. Вехтата вещ не влиза в полезрението на недоброжелателите и те се отказват.

Световното първенство не се играе в продължение на 12 години заради Втората световна война, а през цялото това време статуетката е в Бараси. През 1946 той застава начело на федерацията, а през 1950 предава отличието за Мондиала в Бразилия. Взима дейно участие в организирането на първенството. Повече подробности около тази любопитна история можете да откриете в книгата "Soccer under swastika" (в превод от английски: "Футболът под влиянието на свастиката").

На 20 март 1966, четири месеца преди Мондиала в Англия, една от най-ценните вещи в света е открадната. Купата "Жул Риме" е изложена пред феновете на Острова, а въпреки строгата си охрана, все пак, изчезва. Как се е случило, остава загадка и днес. Цялата полиция на Лондон е мобилизирана на пожар в търсенето на ценната статуетка.

По следите ? тръгва и "Скотланд Ярд". Уликите са твърде малко. Бързо е направена и нейна реплика в случай, че оригиналът не се открие навреме за надпреварата. Появява се искане за откуп на стойност 15 000 лири.

"Пикълс откри купата!", гърмят вестниците в Англия. Отличието изненадващо е намерено от... куче! Бордър колито е изведено от стопанина си Дейвид Корбет на обичайната си разходка. Всичко върви както обикновено, докато носът на животното не се озовава до пакет увит във вестници.

Мъжът е футболен фен и осъзнава какво държи в ръцете си веднага, след като разгръща хартията. Слуховете гласят, че Корбет е бил поканен на специална гала вечеря, след като Англия печели Световното първенство. Говори се, че федерацията му дава 6 000 лири като награда, а Пикълс получава безплатна кучешка храна до края на живота си. Копието на трофея е продадено на търг през 1997 за 254 500 лири.

Новият модел на трофея е изграден през 1974. Причината за това е, че Бразилия получава завинаги правото да задържи "Жул Риме", след като печели Световната титла за трети път. Все пак, статуетката на богиня Нике не е забравена. През декември 1983 тя е открадната отново. Престъплението е наречено "кражбата на века". Статуетката изчезва от центъра на Рио де Жанейро, където е била пазена. Слуховете я поставят в частна колекция. Други са на мнението, че отдавна е била разтопена, а крадците ? са взели огромна сума.

След 1974 купата на Световното първенство стои 4 години при победителя, а след това той получава позлатено копие и я предава на следващия Мондиал. Вече няма практика да бъде давана завинаги. Настоящата версия на отличието е охранявана зорко и не може да се "похвали" с историите на "златната богиня".

Емблематична купа. Правото да се докоснат до нея притежават само футболистите, които са я спечелили и държавните глави. Феновете могат да само да я видят. Тази възможност е предоставена от ФИФА, която организира обиколко на трофея. Тази година за пръв път той беше изложен и в София. /topsport.bg