Днес бракът се разглежда с повишено внимание от психолозите – в съвременния свят връзките се рушат лесно и мнозина мечтаят за идеално семейство - като защита от външни неприятни фактори, като последен оазис на стабилността и на спокойствието. Тези мечти ни карат да се съмняваме в себе си и създават проблеми в отношенията ни с близките. Френските експерти от Psychologies развенчават някои митове за щастливия брак.

Веднага ви казваме – вече никой не вярва в идеалното семейство. Но не заради това сме се отказали от онази концепция за „идеално семейство“, която присъства в мечтите ни и която по правило се отличава коренно от семейното „ядро“, в което сме израсли и което изграждаме около себе си. Всеки моделира тази идея според житейския си опит. Именно тя води до желанието да имаме семейство без недостатъци, което да ни служи за убежище от външния свят.

„Идеалът е необходим, той е двигателят, който ни помага да продължаваме напред и да се развиваме“, пояснява Робърт Нойбургер, автор на книгата „Двойката: мит и терапия“. „Но бъдете внимателни, ако сте вдигнали твърде високо летвата, може да възникнат трудности“. Представяме ви четирите основни митове, които не позволяват на децата да израснат, а на възрастните – да изпълнят дълга си без чувство за вина и съмнение.

1. В щастливото семейство винаги цари взаимно разбиране

Никой не вдига скандали, всички са готови да изслушат другите, всички недоразумения се избистрят веднага. Никой не блъска вратите, няма кризи и стрес.

Признаваме, че тази картинка ни очарова. Защото днес, в епохата на най-нестабилните отношения и връзки, конфликтът се възприема като заплаха, асоциира се с недоразбиране и недомлъвки, а значи и с възможен „взрив“ в отделно взети двойки или семейства. Затова хората се стараят да отбягват всичко, което може да стане причина за несъгласие. Ние се пазарим, водим преговори, отстъпваме – но не искаме да се срещнем лице в лице с конфликта. Това е лошо, защото споровете опресняват отношенията и позволяват на всеки да бъде оценен според ролята и значението си. Всеки потиснат конфликт поражда прикрито насилие, което накрая води до „взрив“ или до други неприятни последици.

За повечето родители да общуваш с детето означава да говориш много. Твърде много думи, обяснения, милиони повторения – всичко това води до противоположния резултат, децата спират да разбират каквото и да е. Спокойната комуникация става и невербално, тоест чрез жестове, мълчание или просто присъствие. В семейството, както и в двойката, не е задължително да си казвате един на друг абсолютно всичко. Родителите преживяват емоционалната и вербална близост с децата си като доказателство за истинската си съпричастност. Децата от своя страна в такива отношения се чувстват като в капан, дори понякога прибягват до крайни мерки (например наркотици), изразяващи дълбоката им нужда да се отдалечат от родителя. Конфликтите и споровете биха им помогнали да получат повече пространство и свобода.

2. Всички се обичат

Тук винаги цари хармония и уважение – това превръща дома ви в оазис на спокойствието.

Ние знаем, че чувствата имат амбивалентна природа, например съперничеството е част от любовта, както и раздразнението, гневът или омразата… Ако отречете тази многостранност, ще живеете в дисхармония със собствените си емоции. И още – в семейството често се сблъскват две противоположни потребности: да бъдете заедно и да сте независими. Да намериш правилния баланс, без да осъждаш себе си и другите, е основополагаща стъпка към независимостта и взаимното уважение.

На съвместния живот често му се приписват качества, които крият големи рискове. Например, казва се „Имам толкова талантливи и сладки деца“, сякаш семейството е някакъв клуб, базиран на роднински връзки. Вие обаче не сте задължени да обичате децата заради достойнствата им или заради удоволствието от компанията им, вие имате само едно задължение като родители – да им предадете правилата на живота и най-добрия сценарий за изживяването му (от възможните).

В крайна сметка „хубавото“ и „сладко“ дете може да се превърне в съвсем не-сладко. Нима ще спрем да го обичаме заради това? Подобна „сантиментализация“ на семейството може да се окаже пагубна за всички.

3. Никога не се караме на децата

Не е нужно да затвърждавате авторитета си, наказанията са излишни, детето лесно усвоява всички правила. То приема наложените от родителите забрани, защото интуитивно разбира, че те му помагат да расте.

Този мит е твърде силен, за да умре. В колективното несъзнавано е жива идеята, че правилното възпитание се състои в минимално проявяване на авторитета. В основите на този мит заляга представата, че у детето поначало са заложени всички необходими за зрелия живот компоненти – достатъчно е да ги „наторявате правилно“, сякаш става дума за непретенциозно растение.

Този подход е разрушителен, тъй като изключва родителския „дълг за предаване“ или „транслация“. Задачата на родителя е да обясни на детето правилата и границите, още преди то да бъде поставено в тях, за да бъдат те „хуманизирани“ и „социализирани“, ако се изразим с думите на Франсоаз Долто, пионер в детската психиатрия. Освен това децата от ранна възраст разпознават родтелското чувство за вина и умело манипулират с него.

Страхът да нарушиш семейната хармония с караници с детето в крайна сметка изиграва лоша шега на родителите, а децата виртуозно използват този страх. Резултатът е изнудване, пазарене и загуба на родителския авторитет.

4. Всеки има възможност да изрази себе си

Развитието на личността е приоритет. Семейството не бива да е просто „място, където се учи“, но и трябва да гарантира пълноценно съществуване на всеки.

Това уравнение е трудно да се реши, защото според Робърт Нойбургер съвременният човек е понижил значително нивото си на търпимост към разочарованията. Именно липсата на завишени очаквания е едно от условията за щастлив семеен живот. Семейството се е превърнало в институция, която трябва да гарантира щастие на всички. Парадоксално, но тази концепция освобождава отделните му членове от отговорност. На всеки му се иска всичко да става от само себе си, сякаш едно звено от веригата може да функционира самостоятелно.

Ако всички са щастливи, това е добро семейство; ако щастието куца – семейството е лошо. Подобно мислене е източник на постоянни съмнения. Какъв е антидотът за отровната концепция „и живели щастливо до края на дните си“? Не забравяйте, че за децата семейството е място, където трябва да се научат да се отделят, за да летят със собствените си крила. А как да поискаш да излетиш от гнездото, ако всяко твое желание се изпълнява и нямаш грам мотивация?

Разширяване на семейството – евентуално предизвикателство

Ако сте направили втори опит да създадете семейство, трябва да се освободите от натиска на „идеалите“. Експертите обаче са на мнение, че в повечето случаи става обратното. Напрежението само нараства, а натискът става непоносим, както за децата, така и за родителите. Първите не искат да се чувстват отговорни за неуспехите, а вторите отричат трудностите. Предлагаме ви няколко начина да държите натиска под контрол.

Дайте си време

Дайте си време да опознаете себе си, да намерите своето място и да заемете своята територия, лавирайки между децата, внуците, родителите, бабите и дядовците в свой собствен ритъм – и без да се отчитате пред никого. Бързането често става причина за разногласия и неразбирателства.

Говорете

Не е нужно (нито препоръчително) да казвате всичко, но е важно открито да говорите за това, което според вас „не работи“ в семейния механизъм. Да възстановите семейство означава да се решите да изкажете на новата половинка своите съмнения, страхове, изисквания и обиди… Ако оставите недомлъвки, това може да навреди на отношенията и да стане причина за неразбиране.

Уважението – над всичко

В едно семейство, особено ако е формирано наново (с нов съпруг/съпруга) никой не е длъжен да обича всичките му членове – но е задължително да се уважавате един друг. Точно това ще заздрави всички отношения в семейството.

Отбягвайте сравненията

Да сравнявате новия си семеен живот с предишния е безсмислено и опасно, особено за децата. Да възпитаваш дете означава да намираш нови начини за проявяване на креативност и оригиналност – две задължителни характеристики в едно ново семейство.

Искайте помощ

Ако се чувствате неразбрани или засегнати, обърнете се към психотерапевт, специалист по семейни отношения или служебен защитник. Погрижете се грешното поведение да не се закрепи като константа и да не тръгнат събитията към още по-лошо развитие.

С какво е полезен митът?

Концепцията за идеалното семейство е необходима, макар и болезнена. Носим мита за идеалното семейство в съзнанията си. Градим връзки, за да го реализираме – и тогава откриваме, че идеалът на единия партньор не съвпада с идеала на другия. Излиза, че да мислиш за идеалното семейство хич не е идеална стратегия! Но ако го нямахме този мит, във връзките ни с противоположния пол нямаше да има голям смисъл и всичко щеше да приключва за една нощ. Защо? Защото нямаше да имаме усещането за „проект“, който можем да създадем заедно.

Ние се опитваме да реализираме благородната си мечта за семейство, което може да доведе до лъжи и дори до конфликти. А когато не постигнем успех, се ядосваме и обвиняваме партньора. Отнема ни много време да разберем, че идеалът често ни лъже и че в случая не можем да постигнем съвършенството. Например без семейство децата не могат да израснат, а в семейство могат, макар и трудно. Този парадокс засяга и семейните двойки – чувството за сигурност, което предлага двойката, ни прави по-здрави и елиминира стреса. От друга страна животът с друг човек може да се окаже за мнозина пречка по пътя на личната им реализация. Може би мечтата ни за идеално семейство е повече необходима, отколкото болезнена.

За експерта:

Робърт Нойбургер е психоаналитик, един от основателите на семейната терапия във Франция, оглавява европейската асоциация „Център за проучване на семейството“ (CEFA). /woman.bg