Американската аналитична агенция Стратфор излезе с доклад, прогнозиращ евентуален конфликт между САЩ и режима на Асад. В доклада са посочени основните конфликтни точки, както и възможните действия, които американското правителство може да вземе и техните последици за Вашингтон.

Сигнали, опции и рискове при американска атака над Сирия

САЩ започна сформирането на военна коалиция, за да се противопостави на сирийското правителство използвало химическо оръжие. Тази коалиция може за извърши по-широка операция с голям списък с цели, отколкото атакуваните от САЩ през април 2017-та година, но не би трябвало да промени границите на гражданската война, която се води и в момента.

Също както през 2017-та с всяка потенциална атака ще се опита да се предотвратят жертвите от руска страна, като така се намали риска за евентуално покачване на политическото напрежение между съюза и Русия.

САЩ сформира коалиция против Сирия, за да отговори на предполагаемата химическа атака на 7-ми април в град Дума, близо до Дамаск. Основните обекти, цел на операцията срещу Сирия ще бъдат подбрани, така че да се предотврати на по-нататъшно използване на химически оръжия от режима на Асад, нещо, което наказателните ракетни удари от предния април, постигнаха временно.

Този път обаче ударите срещу Сирия е вероятно да бъдат с по-голям обхват, така че не само да засегнат Дамаск, но да прекратят каквато и да е възможност режима на Асад да изпълнява повече химически нападения. Но дори и с подкрепата на коалицията, и с по широкият обхват на нападението същите фактори, които ограничиха САЩ миналата година ще го направят и сега.

Актуализиране на прогнозите


В нашата прогноза за второто тримесечие на 2018 г. написахме, че "след като не успя да превърне мирните преговори в изход от продължителната гражданска война, Москва ще се опита да замрази конфликта. Зоните с ниска ескалация на напрежението ще предлагат подходящи средства за тази цел. Но сирийският президент Башар Асад и чуждестранният му покровител Иран няма да са склонни да разпознават тези области, като такива и ще подкопават плановете на Русия ". Ясно е, че дори след като Русия и други сили се опитаха да забавят гражданския конфликт в Сирия чрез прилагане на зони с ниска ескалация на напрежението, сирийското правителство има намерение да продължи да се бори с бунтовниците в области като Дума в източната част на Гута. Очевидното използването на химическо оръжие като част от тези операции срещу бунтовниците, предизвиква желанието на САЩ за удари върху сирийските правителствени активи, за да се възпрат бъдещи атаки с химическо оръжие.

Съществуват обаче някои съществени разлики между ситуацията миналата година и сега. През април миналата година Съединените щати действаха сами. Те изпратиха крилати ракети в сирийската база Шайрат, за която се твърди, че е отправна точка за удар със Зарин в град Хан Шейхун. Този път по-широката операция може да включва множество удари в продължение на няколко дни и ще наложи увеличаване на атакуващите сили, най-вероятно включвайки членове на коалицията, сформирана от САЩ - Франция и Обединеното кралство. Възможно е Саудитска Арабия, Катар и / или Обединените арабски емирства да участват в операциите логистически. Малко вероятно е една или повечето от тези държави да се включат военно. Катарският емир Шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани посети Белия дом на 10 април. Включването в коалиция на Катар и членове на Съвета за сътрудничество в Персийския залив може да създаде ограничено военно сътрудничество между враждуващите държави в Съвета.

Операцията би могла да бъде по-мащабна, особено сравнена с въздушния удар по Шайрат. Това би било с цел да се съсредоточат повече усилия върху унищожаването на способността на сирийското правителство да използва химическо оръжие. Френският президент Еманюел Макрон даде по-голяма тежест на възможността за по-мащабна операция, като заяви на 10 април, че Франция ще насочи евентуалната си атака към химическите съоръжения на режима. Новият кръг удари може да включва въздушните бази Домир, Маадж Рухаил и Мезей намиращи се около Дамаск, които са били инструмент за нападенията на правителството в източната част на Гута. Те също така могат да включват и други места, свързани със сирийската програма за химическо оръжие.

Тъй като коалиционното нападение ще включва по-голям набор от цели, от Стратфор наблюдават внимателно допълнителните места, в които могат да се разположат американските и съюзническите сили в Близкия изток. Най-големите бази в региона, които могат да се използват в операция срещу Сирия са базата на САЩ Ал-Удеид в Катар и британските военни бази в Кипър. Повишената военна дейност на тези места може да показва обхвата на предстоящата атака.

По-широк набор от цели може да наложи осигуряването на достъп до въздушното пространство на Турция, Йордания и Ирак, което ще изисква преговори. Докато Съединените щати вече водят разговори с Ирак по въпроса за евентуален удар, близките връзки на Багдад с Иран може да го принудят да откаже на САЩ и нейните партньори, за полети през въздушното пространство на Ирак. Необходимостта на Ирак да балансира интересите си между връзките си с Иран и Съединените щати беше ясно заявена след атаката на Хан Шейхун от 2017 г., когато правителството на Ирак осъди използването на химическо оръжие над сирийски цивилни граждани, но постави под въпрос дали Дамаск е виновен.

По-широката атака също вероятно ще изисква включването на повече активи, като например самолетоносачи от Съединените щати. Като атомният самолетоносач „Хари Труман”, който заедно с още няколко кораба напуснаха Норфолк, Вирджиния, и да заминаха за Средиземноморието и Близкия изток на 11 април, докато другия самолетоносач Теодор Рузвелт и неговия флот могат да се пренасочат от Тихия океан. Ще отнеме на „Трюман” поне седмица да пристигне в Средиземно море.

Колкото по-широка е кампанията срещу Сирия, толкова по-голям е рискът за руските сили в страната. Политическото влияние от убийството на руски военни в следствие от нападения, водени от САЩ, ще зависи от това дали руснаците са военни или наемници. Частни военни контрагенти вече са били убити с директни действия на САЩ в Сирия с минимални последици, оставяйки открит въпроса, за това как Русия ще реагира, ако техни военни бъдат убити в предстоящата кампания, ръководена от САЩ. Съединените щати могат да се опитат да смекчат този риск, както направиха през април 2017 г., като предупредиха Русия за предстоящи атаки. Руското присъствие в Сирия - което е концентрирано най-вече в Тартус, Латакия и Дамаск - също ограничава възможностите на САЩ за определен набор от цели. По-широката кампания би увеличила риска от сблъсък с руските сили. За разлика от това, поразяването на ирански сили в Сирия е от по-малко значение за Съединените щати. Това се доказа, след като Израел удари въздушната база Т4 в Сирия на 8 април, убивайки няколко иранци без незабавно отмъщение от Иран.

Междувременно Съединените щати призоваха Организацията за забрана на химическите оръжия да разследват атаката от 7-ми април. Организацията вече заяви, че ще изпрати следователи в Дума (Русия и Сирия ще сътрудничат), но както стана ясно през 2017 г., започването на разследване няма непременно да забави военните действия. Колкото по-дълго и успешно всяка операцията продължава, толкова по-вероятно е политическите ограничения, като например Закона за американските военни сили, влизат в игра.

През април 2017-та година в навечерието на нападението на САЩ с крилата ракета по въздушна база Шайрат Станфор излиза с доклад за възможните действия от страна на Вашингон за евентуални нападения над Сирия. Този списък остава приложим и днес:

Задача: Ограничени наказателни удари

Ограничените наказателни удари по правителствени цели е най-малко рискованата опция и тази, която изисква най-малко ресурси. Тази опция би била предназначена да демонстрира силата на САЩ и да възпира по-нататъшното използване на химическото оръжие, като постави под въпрос определен брой сирийски правителствени цели, включително съоръжения за управление и контрол и други ценни и символни цели. Наказателните удари могат да бъдат с различна степен на интензивност, продължителност и обхват, но по същество са предназначени да изпратят послание, вместо да премахнат възможността сирийското правителство да използва химическо оръжие.

Цел на задачата:

В този сценарий има повече възможни за атакуване цели, които биха заинтересували САЩ. Сградите за командване и контрол, вероятно ще бъдат приоритет, така ще се предаде посланието, че сирийското правителство, особено военното ръководство, ще си плати за решението да използва химическо оръжие. Сирийският президент Башар ал Асад обаче вероятно няма да бъде част от целите, защото нападение над висшите лидери може бързо да въвлече САЩ в цялостен конфликт, който те биха искали да избегнат при този сценарий. Специфични съоръжения, към които могат да бъдат насочени нападенията са на летището, от където сирийски самолет излетя, за да извърши атака с химически оръжия и специфични командни щабове на командира дал началото на операцията.

Задача: Намаляване на възможността за доставка на химическо оръжие на режима

Може би САЩ ще реши придвижи мисията дори по-напред , като се опита да разруши способността на Дамаск да използва химическо оръжие, а не просто да обезсърчи тяхното използване. Центровете за командване, контрол и комуникация все още биха могли да бъдат цели, но операцията ще трябва да удари много по-широка мрежа от цели и евентуално дори свързаните с тях защити.

Цел на задачата

Мисията ще се съсредоточи върху трите основни начина, по които Дамаск може да използва химическите си оръжия : военновъздушните сили, балистичните ракети и артилерийските сили. Въпреки че няколко правителствени летища бяха неутрализирани или окупирани от бунтовниците, няколко други все още са действащи. Има шест големи сирийски летища, които са свързани със сирийския арсенал за химически оръжия. За да се неутрализира летище, САЩ трябва да направят кратер на пистата/пистите, нападение върху паркираните самолети, да унищожат складове за гориво и боеприпаси, деактивират наземния контрол, радар и сградите за поддръжка .

Освен това сирийските военновъздушни сили, други войски също притежават голям брой артилерия и балистични ракети, които могат да бъдат използвани за стартиране на атаки с химическо оръжие. Съединените щати обаче няма голяма вероятност да надхвърли целите свързани с военновъздушните сили, тъй като това би довело САЩ до пряка и пълна война срещу правителството на Ал Асад, но този вариант е доста вероятно в момента да е на масата.

Рисковият фактор

Диапазона за възможни военни отговори на САЩ в Сирия е доста широк. Но няма такава възможност, в която да липсва риска от действията на Вашингтон. Опасностите са много и включват както материални загуби, така и човешки, като и възможността за задействането на активен конфликт с Русия.

Дори ако приемем, че атаката ще е извършена по безпроблемен начин с малко или никакви съпътстващи щети, без съмнение ще има последици за операциите на САЩ в Сирия. От една страна, най-вероятно сирийци лоялни на режима ще създават неприятности за операциите на САЩ по въздух и земя. Дори и значително да се намали напрежението между САЩ и Русия, силите на Вашингтон не биха се измъкнали без щети. Няма лесни приложими военни стратегии в Сирия. И в най-добрият случай една операция непременно ще доведе до ескалация на напрежението в региона, както и до увеличаването на броя на конфликтите. Много е важно правилното пресмятане на ситуацията в сложен конфликт като този./БГНЕС