Истинският протест на хората с увреждания още не се е състоял.

Той ще бъде на 18 април. Това, което видяхме вчера, беше мероприятие, осъществено в най-добрите традиции на синдикалните митинги - организиран транспорт, изобилие от "нагледни материали" с логата на национално представените организации на хората с увреждания (НПХУ), пламенни оратори и дори международна подкрепа в лицето на Рудолфо Катани, член на Борда на Европейския форум на хората с увреждания, председател на Комисията за връзки с Европейския съюз към борда на Европейския съюз на слепите.

Той дойде да каже това, което НПХУ-тата ни не смеят, да не би държавната хранилка, на която са от години, внезапно да опустее. Катани припомни и че страната ни е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания още през 2012-а, но нейните граждани с инвалидност продължават да съществуват с мизерни "пожертвувания", вместо да се възползват от правата, които тази конвенция им дава.

Защо се събудиха от дрямката национално представените организации на хората с увреждания? Защото недоволството на членовете им от псевдомерките, които предприема държавата, за да направи битието им човешко, застрашава собственото им съществуване. Защото вероятно вече и те се питат с каква конкретно дейност въпросните организации са допринесли за напредък в правото на достойно битие на инвалидите. Та те дори настояват да се възстанови статуквото при медицинските експертизи, заради които се вдигна цялата дандания, и да си останат "като преди реформата". Кое да си остане като преди - 200-та лева инвалидни пенсии, 50-те лева годишно за целеви помощи, които раздават по договор с Агенцията за хората с увреждания или правото да упражняват някаква трудова дейност далеч от всякаква идея за интеграция?

Какво всъщност изненада представителите на тези съюзи в проекта за реформа на медицинската експертиза? Нали те, като национално представени, имат възможност да участват в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Имат улеснен достъп до министерства и държавни агенции, с които даже би трябвало да си сътрудничат. Както би трябвало да се случи и при подготвянето и обсъждането на въпросния проект. Получават ежегодно държавна субсидия за съществуването си, за да представляват хората с увреждания пред институциите. Освен това са потенциални бенефициенти за финансиране по местни и европейски оперативни програми, до които само те имат достъп и могат дори да свършат нещо полезно, ако пожелаят. Още през 2010-а година Институтът за модерна политика определи отношенията на тези организации и Националния съвет като "брак по сметка", при който едната страна субсидира другата, за да не критикува държавната политика и да симулира дейност. Точно на такава симулация бяхме свидетели и вчера. Удобният партньор е мечта на всяко правителство.

На 18-и април ще протестират "кухите лейки". Ще поведат децата и близките си в инвалидни колички на 6-и пореден протест. Не се отказват. Не отстъпват и от исканията си, които открай време са едни и същи: Закон за личната помощ; електронен регистър на децата/лицата с увреждания по заболявания; индивидуална оценка на потребностите на деца/лица с увреждания; достъп до образование, качествено здравеопазване, терапия и рехабилитация; осъществяване на Плана за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и подписването на Факултативния протокол към Конвенцията.

Тези искания отстояват вече 3 години. Защо не ги подкрепят национално представените организации? Няма логичен отговор. По устав са призвани да защитават и гарантират правата на хората с увреждания. Извън устава организират паралелен протест. Нали и те искат достойно образование, достоен труд, качествено здравеопазване рехабилитация и т.н.?

Да, промените свързани с ТЕЛК са нелепи, затова предупредиха и лекарите, които работят в системата и които бяха значително по-активни и последователни във възраженията си от съюзните лидери. И обясниха как ще бъдат ощетени лицата, които биват категоризирани само по едно водещо заболяване. Национално представените организации изведоха над 6000 души на площада да скандират: "Реформа да, но не така", но не казаха как, ако не така. Е, има хора, които знаят как. За беда, не са "национално представени" и достъпът им до тези, от които трябва да бъдат чути, е значително по-труден. Но компенсират с настойчивост. Така ще бъде и на 18-и април. /news.bg