Това, което в Германия или Съединените щати би попаднало в категория „политическа нестабилност,“ на Балканите е съвсем нормално. Там несигурността и политическото насилие са обичайни неща. Ето два примера.

В Черна Гора – най-новият член на НАТО, 2 коли-бомби избухнаха само в последните 7 дни, а през уикенда е планиран голям протест срещу насилието, организиран от неправителствена организация, финансирана от Западна Европа.

В Косово, само няколко дни след като местната полиция арестува и екстрадира представител на сръбския парламент, премиерът поиска оставката на вътрешния си министър и директора на разузнаването, след като без позволение екстрадираха шестима турски граждани по обвинения за връзки с мрежата на Феттулах Гюлен, когото от Анкара винят за неуспешния опит за преврат от 2016 г. (Президентът на Косово, обаче, отказа да приеме оставката на директора на разузнавателното звено и той остава на поста си). Някъде другаде по света, подобни събития биха привлекли вниманието на хората. Но на Балканите, най-много някой да повдигне вежди.

Историческите предпоставки, създаващи конфликти в региона можеше и да бъдат преодолени, ако Западът все още държеше юздите. Влиянието, което Западът има на Балканите, обаче, вече не е каквото беше. Вместо това, в региона се оформя надпревара за власт с трима състезатели – Русия, Турция и Запада.

От Запада го осъзнават и се опитват да отговорят на ситуацията. НАТО направи Черна Гора член на Алианса и иска да направи същото с Македония възможно най-скоро, се казва в анализа на „Геополитикал фючърс“. Като част от усилията на Запада да изолира Русия, заради обвиненията в отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му, няколко балкански държави също експулсираха руски дипломати. Подобни мерки от страна на Запада, обаче, може и да идват твърде късно. Европейският съюз вече не може да предостави просперитета, който идваше с членството в началото на хилядолетието, а от Русия вече ясно показаха колко струва гаранция за сигурност, дадена от Съединените щати.

Турция също е ключов член на НАТО, но има своя собствена идея за региона, която се корени както в сегашните цели на страната, така и в историята ? като голяма сила в Южна Европа. Засега, обаче, Турция не е достатъчно голяма, за да се установи като лидер на Балканите, а и от Анкара имат по-големи проблеми в Сирия. Въпреки това, Турция бавно си гради политическо и икономическо влияние в региона. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се чувства в достатъчно удобна позиция, за да осъди публично позицията на косовския министър-председател за уволнението на вътрешния министър.

Влиянието на Русия в региона е по-сериозно. От Москва поддържат близка връзка със Сърбия и с Република Сръбска – основно сръбска област в Босна и Херцеговина, която все повече се държи като независима страна. Сърбия флиртува със Запада, но няма никога да толерира независимостта на Косово, докато Русия трябва да поддържа добри отношения със Сърбия, особено в момент, когато страните от блока „Интермариум“ се обединяват срещу Москва.

Балканите не са на ръба на хаоса. Случващото се в тази част на света, обаче, трябва да се обмисля по различен начин в контекста на дискредитирания Европейски съюз, слабата Русия и амбициозната, но несигурна Турция. Политическото насилие в Черна Гора, липсата на прогрес в отношенията между Сърбия и Косово, сръбските бунтове в Косово, промяната в името и други интриги в Македония, разпадането на политическите структури в Босна и Херцеговина, както и престъпни групи, които вършат каквото си поискат на Балканите, са все фактори, които определят бъдещето на Балканите. Начинът, по който ще се развие регионът може да е от голямо значение за света, дори само предвид историческата и географска позиция на Балканите. Първата световна война започна на Балканите. Това не означава, че Третата световна война ще започне там – просто трябва да се отбележи, че всяко действие си има равно по сила и противоположно по посока противодействие. И както се променя стратегическия контекст, в който се развиват Балканите, така ще се променят и те. /БГНЕС