Поне 120 деца се събраха в двора на средновековния манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали и боядисаха 1 200 яйца, предаде кореспондентът на БГНЕС.

Това са малчуганите от Неделното училище на отец Николай Величков, но родители бяха довели и бъдещи питомци – бъдещи, защото и 4-годишни дебютираха в традицията на Велика събота. Те се подредиха край внушително дългата маса, където трябваше да започне масовото оцветяване на яйцата, нахлузиха бели гумени ръкавици и зачакаха благословията на духовния си водач.

„Какъв цвят трябва да бъде първото яйце?...Зелено ли чувам?“, започна с препитване свещеникът. „Червено, червено!“, в хор отговориха децата. А защо трябва да е непременно червено, запита той. Момиче на около 10 г. мигом разказа едно от преданията - Мария Магдалена поднесла яйца на император Тиберий и му казала за възкръсването на Христос, а той отвърнал, че това е невъзможно. И че ако е така, яйцето от кокошка, което държи трябва да стане червено, и чудото станало. Тези деца очевидно знаят всичко за великденските яйца.

Момче разправя друга легенда - когато Исус Христос бил разпънат на кръста, враговете му го замеряли с развалени яйца, но по Божията воля, щом докоснели тялото му, ставали здрави и червени. Така в чест на въпросното чудо хората започнали да ги оцветяват в червено. Трето припомня и друга легенда - когато разпънали Христос на кръста, явила се една кокошка и снесла яйце, кръвта от раните му се стичала върху него и то станало червено. По-големите питомци на отец Николай са още по-навътре в познанието за Страстната седмица и днешната Велика събота, най-благословеният седми ден, когато словото Божие е в гроба като покойник, но в същото време спасява света.

На Велика събота духът на Христос е в Ада, но той разкъсва оковите и отваря за човечеството дверите на Рая, и затова неделята е наречена Великден, обяснява тийнейджър, докато внимателно излива слънчев цвят върху яйцето в ръцете си. Необичайно тихо е присъствието на толкова много деца на едно място. Майки, татковци, баби стърчат край тях мълчаливо или с шепот дават указания за свещената технология. Четиригодишната Дария едва се вижда зад масата, но е нахлузила белите ръкавици и под ръководството на майка си за пръв път се заема с боядисването на великденските яйца. По-нататък са братовчедите Георги и Ивайло, те дори не са навършили 4 годинки, но са запретнали ръкавите и напредват с цветната продукция.


Станат ли първолаци, малчуганите ще започнат да посещават и Неделното училище, вярата и храмът правят добри човеци, казва един от бащите. А това училище е единственото неделно в Кърджали, макар да има и други големи църкви в града. В началото на февруари то отбеляза 6 години от съществуването си и привлича все повече християнчета. Децата идват тук, за да споделят онова, което искат да научат в живота за своята вяра, религия и род, и голямото им желание искри от очите им, казва свещеникът, създател на училището. Самият храм е като бижу за града – основан е през 6-и – 7-и в., разположен е на десния бряг на река Арда край т.нар. Водно огледало в квартал „Веселчане“.

Археологическите разкопки преди реставрацията често се извършваха в присъствието на журналисти, безценно преживяване бе откриването на части от златовезана епископска одежда – епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса. Специалистите твърдят, че само на 4 места в света има запазени подобни находки, а за България това е първата. Според тях е безспорно, че през Средновековието днешният Кърджали е бил важен християнски център. Находките са уникални, разкрити са 5 зидани гробници, една от тях е била херметически запечатана и след отварянето й в нея са намерени мощи на висш християнски духовник от края на 11-и и началото на 12-и век, скрити в платнен кръст.


Средновековният манастирски комплекс се е състоял от 4 последователно строени църкви във византийски стил и силно изразено атонско влияние. Бил е част от епископския комплекс „Св. Йоан Продром“ и средище на една от големите средновековни епархии Ахридос. Сега църквата се извисява сред руините на манастира, а по празници е буквално невъзможно да побере човешкото множество. Още през 30-те г. на миналия век местни хора са се натъкнали на останките от манастира, през 1962 г. са открити и други части от сградите. Реставрацията е извършена в периода 1998-2000 г. с подкрепата на фондация „Бъдеще за България“, ръководена от съпругата на тогавашния премиер /Иван Костов/ Елена Костова. Според археолозите още в края на 9-и и началото на 10-и век храмът е бил епископско, а по-късно и митрополитско средище.

На 23 септември 2000 г. отец Боян Саръев от църквата „Успение Богородично“ в Кърджали освещава църквата „Св. Йоан Предтеча“, а точно година след това е тържественото й откриване. Старинната обител е действащ храм, след като навръх Еньовден през юни 2009 г. тогавашният министър на културата Стефан Данаилов връчи в Кърджали на Пловдивския митрополит Николай договор, според който държавата дарява на БПЦ за вечни времена храма и останките от манастира.

Оттогава потокът от миряни не стихва, а децата в него стават все повече. Тази нощ и под този купол ще бъде тясно за смълчаното човешко множество, което ще очаква Исус да се възроди и да отвори вратите за Рая. /БГНЕС