l Българите вярват двойно по-малко

от американците в тези отвъдни места

l Как възгледът за вечно блаженство и

безкрайни мъки е формирал

цивилизацията, каквато я познаваме

Вярваме ли, че някъде в отвъдното ни чака рай или ад?

“24 часа” публикува резултати от проучване на изследователския център “Тренд” за нагласите на българите към различни вярвания.

Радиа,

телевизии

и фейсбук

бурно

дискутираха

резултатите,

но някак встрани остана един интересен факт - 36% от българите вярват в съществуването на рая и ада, а малко повече - 42%, не вярват. Любопитно е, че сред младите (18-29-годишни) процентът на вярващите в ада и рая е само малко по-нисък - 31.

Оказва се, че българите са много по-различни от американците в този аспект. Проучване на Pew Research Center показва, че 72% от гражданите на САЩ вярват в рая, описан като място, където “хората, водили праведен живот, са възнаградени за вечни времена”. (Резултатите са от 2014 г. - б.а.)

Малко по-малко - 58%, са американците, които вярват в съществуването на ад - място, “където хората, живели в грехове и умрели, без да се покаят, са наказани за вечни времена”.

Дали това означава, че българите са два пъти по-малко религиозни от американците? Зависи как ще анализираме какво разбираме всъщност, като чуем рай и ад? Тук има и библейски смисъл, има и ежедневни представи, има и планини от образи, създадени от популярната култура. Особено след тренда на книги и сериали, които генерират силен интерес на младите към мистичното и страховитото.

Деветте кръга

Всъщност най-подробно описание на ада с неговите девет кръга, както съществува в нашите представи, е създадено през XIV век от Данте Алигиери - в “Ад”, първата част на епическата поема “Божествена комедия”. Там Вергилий е нещо като екскурзовед на Данте в пъкъла.

“Идеята за ада никога дотогава не била обсебвала масите толкова дълбоко. Творбата на Данте светкавично превърнала абстрактното виждане за преизподнята в ясна и ужасяваща картина - внушителна, осезаема и незабравима. Нищо чудно, че след издаването на поемата в католическата църква се влял мощен поток от ужасени грешници, стремящи се да избегнат актуализираната от твореца версия на ада”, пише Дан Браун в романа “Ад”.

А какво мисли папата

Папа Франциск е известен с широко скроените си възгледи, но все пак е папа. Затова думите, че адът не съществува, които му приписа италианският журналист Скалфари, на това отгоре тъкмо преди католическия Великден, прозвучаха шокиращо.

За такива думи

в едни по-тъмни векове

католическата църква е

пращала хора на кладата

Новината бързо се разнесе по цял свят, Ватиканът също така бързо отрече папата да е казвал такова нещо.

Има си хас! Раят и адът са основополагащи митове на християнството и да задраскаш някой от тях, все едно да строшиш основата на една къща. Те са формирали мисленето на милиарди човешки същества, играли са решаваща роля за развоя на две хилядолетия история.

Раят и адът като представи

са крайъгълен камък на днешната цивилизация, каквато я познаваме. Образите на тези места озаряват човешкото въображение и водят до нещо много важно - възгледа за

последствията от

доброто и злото

Доктрината за блаженото и ужасното място усмирява човешката природа. Едно е да си арогантно убеден, че смъртта слага точка на всичко и следователно “веднъж се живее” и всичко ти е позволено в рамките на този твой краен живот. На другия полюс е смирението, което идва с идеята, че душата е безсмъртна и дори когато тялото вече го няма, тя продължава да съществува. Изборът обаче е ужасяващо съдбовен - дали ще се озовеш (завинаги!) във вечно блаженство, или във вечни мъки.

Ето как представите за рай и ад се превръщат в инструмент - в морков и тояга впрочем - за спазване на кодекс правила за добро и зло, за търсене на прошка след грях, изобщо за нещата, които крепят една общност и една цивилизация и я отдалечават от варварството.

Не че човешката природа и човешката глупост не са намирали начин да объркват нещата. Нали пътят към ада е постлан с добри намерения.

На всичко отгоре идеята за ада е непоносима за човешкия разум.

Кошмар отвъд

въображението

Вечни мъки? “Надежда всяка тука оставете.” Това е немислимо. Ден, месец, година, но... вечно?! Дискусия в такава посока, изглежда, е имал предвид папата, ако наистина е казал онова за ада, смята Андрю Браун, колумнист на “Гардиън”. И напомня, че идеята за вечните мъки е тормозила християните почти от зората на християнството. Защото изглежда абсолютно непропорционално сурово наказание за греховете.

Мъките на ада по дефиниция са по-лоши от всичко, което познаваме на този свят. Мъки, които не свършват със смъртта, напротив - тогава започват. Възможно ли е предизвикването на такава безконечна агония да е в природата на един вселюбящ и милостив Бог. Всъщност ранният теолог свети Ориген вярвал, че дори сатаната в някакъв момент ще бъде освободен от ада, въпреки че тази идея по-късно била обявена за ерес, пише Браун.

Според журналиста Скалфари папа Франциск казал за грешните души, че “тези от тях, които се покаят, получават опрощение от Бог и заемат място в редиците на онези, които го съзерцават, но тези, които не се покаят и не могат да бъдат опростени, изчезват”, тъй като “адът не съществува. Онова, което съществува, е изчезването”. Може би е измислица на журналиста, но тази идея звучи милостиво на фона на перспективата за вечни мъки.

Геолокация

Нека оставим състоянията на душата и да отидем в географията. Къде може да се намират физически раят и адът?

Има теории, че се намират в алтернативни вселени. Раят, разбира се, се свързва с небето, но легенди рисуват пътя към портите за рая на конкретни места на земята - например в Тибет, в Мексико (пирамидата на Слънцето), на Хаваите.

И за местонахождението на пъкъла има различни теории. Някои смятат, че е на слънцето. Но най-разпространения възглед е, че се намира под земята - така го описва Данте Алигиери впрочем.

Както е известно, вътрешността на планетата се състои от негорещена лава, а това е близо до описанията на преизподнята с огнени езера.

Много места по света са спрягани за портала към ада, обикновено това са пещери или вулкани.

Различни митове и теории свързват входа за подземното царство с места като: до Памуккале в Турция, нос Тенаро в Пелопонес, Гърция, местности в Туркменистан, Китай, Япония, Никарагуа, Белиз, Исландия, Етиопия.

Има обаче и легенда, че през пещерата Дяволското гърло в Родопите

Орфей е слязъл при

Евридика в подземното

царство на Хадес

Установено е, че подземната река в пещерата изчезва, а после излиза на повърхността след повече от час, което предполага огромни подземни лабиринти под Дяволското гърло.

В свят, в който все повече хора търсят интересни места за туризъм с лоукост полети, впрочем, подобни мистични локации са чудесен магнит.

Кой къде е в кръговете на ада според Данте Алигиери

В първия кръг са живелите праведно, но неприели светото кръщение

Втори кръг - сладострастниците

Трети кръг - лакомите.

Четвърти кръг - скъперниците и прахосниците

Пети кръг - гневните и ленивите

Шести кръг - епикурейци и еретици

Седми кръг - съгрешилите срещу ближния, самоубийците, прегрешили срещу Бога, срещу природата или срещу обществото

Осми кръг - съблазнители, извършвалите симония (търговия със свещени предмети), злоупотребилите с магии и гадания, продажниците, лицемерите, крадците, хората, сеели граждански и политически раздори, алхимиците или другите видове фалшификатори

Девети кръг - изменниците срещу роднините, срещу отечеството, срещу приятел. /24chasa.bg