Няма сериозни проблеми със стоки българско производство. Отделни са случаите на констатирано несъответствие с европейските стандарти за безопасност, като са предприети навременни действия за изземването им от пазара и тяхната преработка. Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в „Преди всички” по БНР. Той добави, че в общия каталог на забраняваните от контролния орган опасни стоки преобладават продукти от трети страни и делът на българските не е голям.


„Обикновено става въпрос за детски дрехи с по-дълги връзки, шнурове за завързване около кръста или с дребни елементи по тях. Те биха могли да бъдат преработени и приведени в съответствие със стандартите.

Поради факта и че те не са в големи количества, по-честият случай е този”, поясни Маргаритов. И добави, че конкретен пример за унищожаване на български стоки няма.

„Но има редица случаи, в които е невъзможно и по чисто обективни причини стоката да бъде приведена в съответствие със стандарта и тогава единственото, което остава след забраната и изземването на разпространените на пазара количества, е унищожаване. То се извършва от търговеца, а ако той не го направи – контролният орган пристъпва към тези действия”, каза още председателят на КЗП.

Маргаритов обясни, че преди пускането на пазара, всяка стока трябва да бъде изпитана в лаборатория за съответствие със стандартите за безопасност.



„При нашите проверки изискваме от производителите и дистрибуторите документи, които удостоверят съответните изпитвания. Ако не бъдат предоставени, стоката се спира временно от продажба, за да бъде изпитана. Когато се окаже, че има рискове, свързани със здравето и живота на хората, разходите се поемат от търговеца, а ние издаваме заповед за нейната забрана и унищожаване”, посочи той.

В България има различни изпитвателни лаборатории, а когато липсва такава за определен вид стока, изпитванията се извършват извън страната. Ако опасна стока стигне до потребителя, той има право да я върне на търговеца и да получи обратно парите си за нея, включително да получи съдействие за това от контролния орган. Освен това, чрез съда може да претендира за обезщетение за причинени от употребата и вреди.

Държавите-членки на ЕС, Исландия и Норвегия обменят помежду си бърза информация за установени на територията на дадена страна опасна стока чрез системата RAPEX, като контролните органи незабавно предприемат действия за откриването и изтеглянето и от пазара.

Това става чрез т. нар. досиета, които съдържат определени реквизити и описателни характеристики, чрез които дадена опасна стока може да бъде идентифицирана. За потребителите се поддържа публичен регистър на забранените опасни стоки в ЕС.

„Там има информация, която описва и визуализира стоката. Най-вече родителите могат да се ориентират кои са групите детски стоки, за които повече трябва да се внимава”, посочи Маргаритов и коментира, че регистърът е полезен, той като по дефиниция, съдържащите се в него стоки са забранени за продажба, но би могло да се допусне хипотеза, в която търговци да се опитат отново да ги пласират.

По данни от годишния доклад на системата RAPEX около 53% от откритите на европейския пазар опасни стоки са от Китай. Техният дял намалява в сравнение с предходни периоди, когато е надхвърлял 65%. Около 25-26% са с произход ЕС. Според Маргаритов това се обяснява с обстоятелството, че в повечето европейски държави се произвеждат автомобили и резервни части за тях, а те заемат около 20% от всички през миналата година опасни стоки в Съюза.