В сряда десетки хиляди се събраха на мълчалив марш в Париж, за да почетат паметта на 85-годишна жена еврейка, убита при зловещо нападение, за което се смята, че е на антисемитска основа. Мирей Кнол, оцеляла по време на Холокоста, намери смъртта си в днешна демократична Франция. Това потресе обществото. А също и 500-хилядната френска еврейска общност, която е най-голямата в Европа.

Игал Палмор е директор по публичните въпроси и комуникациите на Еврейската агенция за Израел r бивш говорител на министерството на външните
Игал Палмор е директор по публичните въпроси и комуникациите на Еврейската агенция за Израел r бивш говорител на министерството на външните / БГНЕС
За интервю във връзка с тези събития репортер на БГНЕС се свърза с Игал Палмор, който е директор по публичните въпроси и комуникациите на Еврейската агенция за Израел. Той беше говорител на министерството на външните работи в Израел от август 2008 г. до август 2014 г.През февруари 2013 г. той е избран за най-добър говорител на правителството в проучване на израелски журналисти.

БГНЕС: Как се стигна дотам, че във Франция, символ на страната за равенство, братство и свобода, антисемитизмът се увеличава (полицейската статистика показва, че за 2017 г. се наблюдава 26% увеличение на степента на насилие по антисемитски причини )?

Игал Палмор: Има много причини за възхода на антисемитизма във Франция. Но трябва да разберем, че съществуват различни видове антисемитизъм: класическата консервативна християнска версия, националистичната крайнодясна версия, радикалната лява версия, популистката антиглобална версия и ислямската версия. Тук не мога да изясня различните (и понякога сходни) произходи на всяка версия. Но смятам, че Франция, като силно регулирана държава, в която правителството се стреми да регулира живота си с много подробен правен кодекс (за разлика от Англия, където общото право и обичайното право, с относително по-малко държавна намеса, са основата на обществото).

А и ние живеем във времена, когато има силен натиск срещу основните положения и срещу институциите в много страни на Запад. Тъй като Франция е силно регулирана държава с много сериозно законодателство срещу антисемитизма и широкообхватни образователни програми по този въпрос, страната днес преживява популистко отхвърляне на институционализирани истини, а антисемитизмът е една от жертвите в тази битка срещу официалното право и погрешно. Към това трябва да добавите голямо имигрантско население от мюсюлманските страни (най-вече от Магреба, но и от Турция, Мали, Сенегал и др.), където антисемитският дебат е общ и безпрепятствен. Това население е изключително уязвимо за анти-еврейската реч на омразата, насърчавана от антиизраелски арабски медии или ислямски проповедници и лидери или някои арабски лидери в страни, които са враждебни към Израел. Заедно с общо чувство на безпомощност към френското общество в социално периферните кръгове, тези имигранти (понякога второ или трето поколение) откриват, че антисемитизмът е обяснение за техните страдания и фактът, че правителството го осъжда, печели още повече тяхното доверие.

-Къде са корените на омразата срещу другата вяра?

-Корените на омразата към друга вяра произтичат от нетолерантност, тесногръдие, усещане за изключителност и комплекси за малоценност/превъзходство, които могат да произхождат от радикална идеология, силно чувство за социална маргинализация или фундаменталистки възглед за "конкурентната" религия.

-Колко френски евреи са напуснали страната през последните три години и са емигрирали в Израел поради това, което се случва във Франция?

-През последните три години 16 000 евреи са имигрирали в Израел от Франция. Но не всички са избягали от антисемитизма. Трябва да се помни, че решението за имиграция може да произтича от голямо разнообразие от лични, семейни, икономически, политически и религиозни причини.

-Има ли антисемитизмът "география" във Франция? Кои са градовете, които имат най-големите проблеми от този род? Четох, че един от тях е Марсилия.

- "Географията" на антисемитизма във Франция не е ясно очертана. Но очевидно градове и предградия, в които има мнозинство от имигранти от мюсюлманските страни или от населението с корени в тези страни, са по-враждебни към евреите. Това може да се види в неотдавнашното демографско движение на хиляди евреи от районите източно от Париж (които, общо взето, са по-населени с мюсюлмани) към районите на запад от Париж, където социално-икономическото ниво е по-високо и има по-малко мюсюлмани.

-Може ли да се каже, че миграционната вълна е преминала критичната маса на толерантността и причинява тези социално опасни последици? Не доведе ли кризата с бежанците до възникването на още един антисемитски елемент – крайната политическа десница?

-Не мога да кажа дали миграция към Франция е "твърде много" или "твърде малко" не съм сигурен, че тези термини могат да бъдат приложени към днешния ден. Антисемитските атаки, на които сме свидетели във Франция през последните 15 години, идват от имигранти (или имигранти второ поколение), които са пребивавали във Франция от доста време и в много случаи са били обучавани във френски училища. Неотдавнашното пристигане на мигранти не е имало измерим ефект върху антисемитския феномен.

-Антисемитизмът обикновено е предвестник за предстоящи по-големи обществени сътресения. Защо евреите винаги са избирани като враг № 1?

-Защо евреите винаги са избирани като враг № 1? Защото това е така в продължение на 2000 години в Европа и 1400 години в мюсюлманския свят. Юдаизмът е първата монотеистична религия - и християнството, и ислямът претендират да я заменят, което очертава пътя на отрицателни, враждебни и насилствени нагласи към евреите и юдаизма. През XIX век се ражда нова форма на антисемитизъм, основана на расови идеологии. И през ХХ век, когато религията играеше по-малка роля на Запада (но все пак важна в Изтока и Юга), евреите вече бяха традиционните изкупителни жертви, така че само претекстът за омразата се промени, но старите навици умират трудно. Ще добавя, че еврейската диаспора е първата глобална мрежа и това се приема като заплаха и с неразбиране от векове. И до днес в много общества този факт се изтъква като причина да се пазят от евреите.

-Не е ли време Европейският съюз да постави битката срещу антисемитизма сред своите приоритети? Защо общественото внимание е съсредоточено върху носенето на забрадки от мюсюлманките, а не върху защитата на правата на евреите, които са жертви на екстремизъм?

-Считам, че Европейският съюз като такъв не е напълно наясно с ужасяващото нарастване на антисемитизма на своята територия и с необходимостта да се даде приоритет на борбата срещу него. Антисемитизмът не е проблемът на евреите, той е проблемът на цялостното общество, където се утвърждава. Знам, че ЕС има назначен човек, който се занимава с въпроса за антисемитизма (Координаторът на Комисията по борба срещу антисемитизма е Катарина фон Шнурбайн – бел. ред.) и тя върши отлична работа. Но вярвам, че последствията от днешния антисемитизъм за проекта“Европейски съюз“ могат да са ужасяващи за бъдещето на Европа (може ли да си представите европейски континент, напуснат от по-голямата част от еврейското население?). Така че Европа трябва да приеме ново и смело мислене и да дава абсолютен приоритет на борбата с антисемитизма./БГНЕС