Съобразяват новото статистическо райониране на страната както с правителствената политика за развитие на регионите, така и с изискванията на ЕС за броя население, което ще се възползва от бъдещите европейски програми след 2020 г.
Това стана ясно от думите на заместник -министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова, която участва в провеждащото се днес в Габрово заседание на Регионалния съвет за развитие на Северен централен район.

Зам.-министър Николова обясни, че новият подход за регионална политика, ще претърпи пълна промяна, за да се минимизират наличните дисбаланси.

Според анализите подобни тенденции има не само в България, но и в целия ЕС. Основната причина за това е европейското финансиране, което се насочва основно в големите центрове, посочи заместник-регионалният министър.

Тя заяви, че в следващия програмен период се залагат мерки за по-децентрализиран подход на принципа на интегрирани инвестиции, обхващащи определена територия. Това ще позволи да има по-комплексно решаване на проблемите, спрямо ресурсите на всеки специфичен регион, неговите природни и икономически дадености.

"Бъдещият програмен период на ЕС ще бъде фокусиран повече върху интегрирани териториални инвестиции, за сметка на секторните политики", обясни Николова.

Очаква се и обновяване и на стратегическите документи за регионално планиране. "Към момента съществуват 370 стратегически документи за регионално развитие, с които не може да се формира цялостна политика, камо ли да се изпълнява и реално прилага", даде пример Николова. По думите й планираните промени в това отношение предвиждат и създаването на нови регионални структури, които ще предопределят възможностите за бъдеще инвестиционни и комплексни проекти за решаване на конкретни проблеми в регионите.

Трите варианта за ново райониране на страната представи зам.-министър Деница Николова. Тя коментира силните и слабите страни на тези варианти и подчерта, че нито един вариант не предвижда закриване на общини, областни администрации или премахване на услуги.

"Подходът ни е за интегрирани инвестиции в районите, спрямо природните и географски дадености в тях, ползвайки изградените връзки и партньорства. Стремим се да приемем най-устойчивия модел, който да позволи по-добро развитие в бъдеще, отчитайки всички макроикономически и демографски показатели", обясни Николова.

Според заместник-министъра вариантът, предвиждащ разделянето на страната на четири статистически района би бил най-добър за развитието на Габрово и страната като цяло. Този вариант залага на териториалните особености и е най-подкрепян при обществените обсъждания.

"Т.нар. вариант 2 предвижда Северна България да се обособи в един регион по поречието на река Дунав. Така ще има възможност да се ползват потенциалите на реката и Стара планина. Има хомогенност между областите, възможност за развитие на общи партньорски проекти", коментира Николова. Вариантът предвижда и обособяване на Черноморски регион, където ще се ползва потенциалът за развитие чрез програмите за морско териториално планиране. "Излизането на София, каквото предложение има, ще доведе до наличие на моноцентричен район, а ние търсим полицентричен модел на развитие на страната", каза още заместник-министърът.

В рамките на заседанието беше дадено предложение да се изключи област Благоевград от Югозападния и да се включи в Тракийско-родопския район. "Има аргументи за това, защото все пак Благоевград споделя южната граница с останалите области на юг, но така ще се прекъснат връзките между Благоевград и Западна България от гледна точка на транспортен коридор 4 по АМ "Струма" и няма да се ползват потенциалите за финансиране на връзките север-юг", изтъкна заместник-регионалният министър.

Дискусията бе водена от областния управител на Габрово Невена Петкова и кмета на Община Габрово Таня Христова в присъствието на народни представители, кметове на общини, областни управители, представители на министерства и др. /news.bg