Българският черноморски бряг предлага всичко, което европейският политически елит очаква от една добра среща на върха: екзотично местоположение, спиращи дъха гледки и (най-важното) бъчви чудесно вино.

Само ако Реджеп Тайип Ердоган не присъства.

За най-висшите представители на ЕС сприхавият турски лидер беше пословичната муха в супата на срещата на върха по време на вечерята с председателя на Европейския съвет Доналд Туск, председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и българския премиер Бойко Борисов, чиято страна държи ротационното председателство на блока.

Вечерята, която се проведе в дворец от XIX век, който някога е служил като лятната резиденция на българските царе, оправда ниските очаквания на двете страни за това.

"Това беше добра среща", настояваше Юнкер по-късно в понеделник, когато се оплакваше от болки в крака, което го накарало да напусне в един момент срещата с Ердоган. "Разговаряхме с пълна искреност и откритост ... Ще имаме, както имахме в миналото, много много срещи, които [да ни дадат] шанса да разрешим проблемите между Турция и Европа".

Късмет.

Истината е, че единственото, по което Анкара и Европа се съгласяват тези дни е, че те не са много съгласни. От разрушаването от Ердоган на турските демократични институции след опита от 2016 г. да бъде свален от власт до неотдавнашното нападение на Турция срещу кюрдските сили в Сирия, лидерите на ЕС се тревожат, че Анкара стана по-скоро дългосрочен проблем, отколкото партньор.

И все пак двете страни остават обвързани от реалността, която е толкова остра, колкото и болката на Юнкер: взаимна зависимост.

Европа се нуждае от Турция, за да запази жива постигнатата преди две години договореност за бежанците, която е от решаващо значение за преодоляване на притока на сирийски бежанци към ЕС. ЕС вече е поел ангажимент за 3 млрд. евро, за да помогне на Турция да се справя с бежанците - около 3,5 млн. души, а други 3 милиарда евро са на път.

Във време, когато популистите от Палермо до Стокхолм намират подкрепа по въпроса за миграцията, европейските лидери, особено германският канцлер Ангела Меркел, искат Брюксел да направи всичко необходимо, за да се запази споразумението.

Това, което Ердоган получава от ЕС, може да бъде синтезирано в една дума: оцеляване.

Забравете загадъчната реторика на Ердоган за Европа и антитурските "терористи", за които той обвинява Германия и другите страни, че ги приютяват. Студената реалност е, че Турция е почти напълно зависима от ЕС, за да запази икономиката си на повърхността.

ЕС поема около половината от турския износ. С обща търговия от повече от 130 милиарда евро между ЕС и Турция, търговията на Анкара с Брюксел е повече от пет пъти по-голяма от тази при следващия й най-голям партньор - Китай.

Нещо повече, ЕС е източник на около две трети от чуждестранните инвестиции в Турция.

Междувременно корпоративният сектор на Турция е силно зависим от европейските инвеститори, за да финансира значителния си дълг - риск, наскоро подчертан от Международния валутен фонд.

Просто казано, турската икономика ще колабира без Европа. Такава икономическа криза е единственото нещо, което всъщност би могло да отнеме властта на Ердоган в краткосрочен план.

"Най-голямата уязвимост на Ердоган е икономиката", заяви Фади Хакура, експерт по Турция в Chatham House. "Никой не може да замести Европа и той знае това".

Това помага да се обясни защо Ердоган беше толкова нетърпелив да проведе срещата в понеделник. Двете страни последно се срещнаха преди 10 месеца. Предвид влошаването на отношенията от тогава досега не е имало достатъчно основания за такова събиране на високо равнище.

Перспективата за вдъхване на нов живот в десетилетната кандидатура на Турция за присъединяване към ЕС остава толкова отдалечена, колкото винаги е била.

Системното подкопаване на турската съдебна система и репресиите срещу гражданското общество от страна на Ердоган означават, че Европа дори няма желание да обсъжда промени в митническия съюз с Анкара.

Европейците, по-специално Юнкер, не бяха склонни да предложат на Ердоган сцената във Варна. Както и при последната среща с турския президент, лидерите на ЕС настояха събирането да се нарече "среща на лидерите", а не среща на върха.

Въпреки това изглежда, че Ердоган е получил точно това, което е искал от упражнението. Преди да пристигне в България, той настоя, че "членството в ЕС остава наша стратегическа цел".

Тези коментари, макар и съвсем несъвместими с действията на Анкара през последните години, имат за цел да предложат на турските елити и финансовите пазари трепет от надеждата, че въпреки неотдавнашните сътресения страната остава посветена на Запада.

Не бъдете толкова сигурни.

"Това е упражнение за помирение, но не такова, което да е предназначено да разреши основните различия, които тормозят отношенията между Турция и ЕС", каза Хакура. /БГНЕС

.............

Матю Карнитшниг, в. „Политико“