Появиха се първите сигнали, че на Запад са започнали да разбират правилно смисъла на заявленията, направени от Владимир Путин в неговото послание към Федералното събрание. Ако по-рано западните елити говореха за „милитаризма на Русия“, сега на най-високо равнище звучат гласове, желаещи договаряне. Но дали в крайна сметка ще се достигне до такива преговори?

Президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп заръчаха на своите дипломати да започнат работа по конкретните срокове и места, където да се проведе срещата на високо равнище между Русия и САЩ. За това съобщи прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.

„Наскоро разбрахме, че в САЩ и във Вашингтон са чули и посланието на президента пред Федералното събрание и по-нататъшните пояснения на държавния глава за това, че Русия няма намерение да се впуска в нова надпревара във въоръжението“, добави Песков. „В сегашния случай отново бе отбелязано съгласието на двамата лидери по време на разговора им за нежеланието за каквито и да е надпревари във въоръжението“, допълни той.

Напомняме, че западната преса като цяло критикува посланието от 1 март като „милитаристично“, целящо да сплашва. Сочеше се, че Путин за първи път е разказал за крилатата ракета с ядрена силова установка, която има неограничен запас на ход, за хиперзвуковия авиокомплекс „Кинжал“, а също за подводни безпилотни системи, за лазерно оръжие.

Но сериозните коментатори веднага уловиха друг, пряко противоположен смисъл на речта. Като ключова те определиха фразата: „Никой не ни слушаше. Чуйте ни сега“. Иначе казано, това е сериозна покана за преговори, за уважителен диалог, от който Западът и досега се отказва. Разпределението на силите по света се е променил и Русия фактически е заела ново място на геополитическата карта, но Западът засега отказва да го признае. Обаждането на Тръмп означава, че призивът на Путин все пак е чут от другата страна на океана, макар за възможността това да се случи се съмняваха дори много руски експерти.

Заместник комитета на Съвета на Федерацията по международните въпроси Андрей Климов нарече позвъняването на Тръмп признак, че речта на руския лидер е започнала да получава политико-дипломатически ефект.

„Не измина и месец от речта, а реакцията вече започна. Отначало на американците им бе неудобно да признават и реагират“, заяви Климов. Според него, ако планираната двустранна среща все пак се състои, в такъв случай „тя ще бъде разговор между равни“.

Наистина, не всички експерти са съгласни с тази оценка. Речта на Путин от 1 март още по-силно е закрепила у американския елит увереността, че именно Москва е започнала надпреварата във въоръженията, смята президента на американския Център за глобални интереси Николай Злобин.

„Тази мисъл и така бродеше по Вашингтон, но след тази реч на Путин вече никой не се съмнява, че Русия е започнала тази надпревара и че Америка трябва да отговори“, заяви вашингтонския експерт.

„Тази реч поддържаше мисълта, че те уважават, когато си силен. Днес нито една външнополитически дискусия на света няма да минава без разговора за военнопромишления комплекс на Русия и руската армия“, подчерта Злобин, напомняйки: „Преди осем-девет години никой не си спомняше за това. Но това уважение е смесено с опасения. Уважават те, защото се страхуват. Днес от Русия се боят значително повече, отколкото преди десет години.

Освен това Путин неведнъж в последно време повтаряше, че Русия не се нуждае от надпревара във въоръжението, че тя трябва да се избягва. Миналия понеделник на срещата със своите загубили на изборите съперници Путин в тази връзка отново обеща, че Русия в близките две години ще снижава военните си разходи.

А трезвите гласове във Вашингтон са звучали и по-рано. Още на 8 март, седмица след речта на Путин, четирима видни американски сенатори излязоха с призив за началото на всеобхватен диалог за стратегическата стабилност с Москва. И това не бяха не бяха републиканци, а демократите Джеф Мъркли, Даян Файнстийн, Едуард Марки и независимия Бърни Сандърс.

Но Злобин все пак се съмнява, че позвъняването на Тръмп предвещава пълноценен диалог с Путин. „Това е лично поздравление на един президент към друг за изборна победа. Тръмп не владее монополно американската външна политика. Там няма вертикал на властта. Външната политика на САЩ е в ръцете на няколко центъра са сила и президентът е просто един от тях“, заяви той.

Според политолога всички центрове на сила са настроени „достатъчно антируски“. Злобин поясни, че съдържателният диалог на президентите ще бъде възможен в случая, ако за това на равнище средни и висши чиновници се обработят идеите. „Просто да се срещнат и да си направят снимки заедно? На Тръмп това не му е нужно“, заяви той.

Но виж, американските генерали също дадоха да се разбере, че са „чули“ речта на Путин, но по свой начин. По време на обръщение пред Конгреса, началникът на Стратегическото командване на ВС на САЩ ген. Джон Хайтън, отговарящ за американската ядрена стратегия се оплака, че страната засега не може с нищо да противодейства на хиперзвуковото оръжие, разработено в Русия и Китай. Напомняме, че първите коментари на американските генерали за речта от 1 март се свеждаха до това, че Кремъл просто „блъфира“ и няма никакво подобно оръжие, но сега, вижда се, тонът се е сменил.

Професорът по политология от Университета в щата Тенеси Андрей Коробков е съгласен, че Тръмп като цяло слуша и разбира доводите на Путин, но едва ли те ще бъдат чути от американските елити и преса. „Те използват тази реч точно по обратен начин, оценявайки я като призив към нова Студена война“, заяви той. Според него „каквито и да са били настоящите намерения на Тръмп, в САЩ въпреки това ще започне нова надпревара във въоръжението.

„Тръмп ще се впусне в нея по чисто икономически причини. Нуждае се от подкрепата на Военно-промишления комплекс, от подкрепата на кадровите военни. Той вече е заложил ръст до значителните 716 млрд. долара във военния бюджет за 2019 г. Сега, може би, тази цифра ще се увеличи допълнително“, смята професорът.

Превод: Поглед.инфо