Живеем в ера на информация. Като потребители искаме безплатни услуги, бързи услуги, които да достъпваме отвсякъде. Ние сме един продукт, който генерира непрекъснато информация и тази информация създава интернет гигантите като Facebook и Google. И всъщност безплатните услуги, които получаваме в интернет са най-скъпото, защото заплащаме за тях с нашата лична информация.

Това заяви пред БГНЕС Албена Спасова, председател на Управителния съвет на Международната академия за обучение по киберразследвания.

Срещаме се с нея, за да разговаряме по повод кризата с Cambridge Analytica („Кеймбридж Аналитика“) - масовото изтичане на данни от Facebook (Фейсбук), към фирма, свързана с кампанията на американския президент Доналд Тръмп. Социалната мрежа се оказа в центъра на скандал и срещу него вече има разследвания и жалби от двете страни на Атлантическия океан, след като миналия уикенд се разкри, че компанията „Кеймбридж Аналитика“ е използвала личните данни на 50 млн. потребители на социалната мрежа за политически цели чрез приложение за психологически тестове, разработено през 2013 г. от психолога Александър Коган.

Според Спасова кризата с „Кеймбридж Аналитика” не е нищо ново и прераства в скандал, тъй като в случая събраната информация се използва за формиране на определено мнение у нас потребителите. Това е моментът, който ни притеснява и кара като потребителите да се чувстваме некомфортно и да виждаме скандал, смята Албена Спасова.

Случилото се с Фейсбук не е нищо ново под слънцето, но случаят ни кара да си зададем въпроса каква е нашата роля като потребители – дали в крайна сметка ние сме клиентът или сме продуктът? Този въпрос е важен, защото ние сме тези, които генерираме лична информация, ние сме тези, които храним платформите като Фейсбук с наша лична информация и в крайна сметка това, което те предлагат за нас като услуга е резултатът от данни, които ние сме им предоставили. Затова основният въпрос, който трябва да си зададем ние като потребители е, каква е нашата роля? А нашата роля е именно, че ние сме този продукт, с който боравят големите гиганти.

Ние сме тези, които решаваме какво споделяме и къде го споделяме. Но това, което трябва да запомним е, че ние не сме собствениците на тази информация, дори да смятаме, че тя е лична, в момента, в който я споделим в интернет – тя вече не е наша собственост, тя вече е собственост на платформата, на която я предоставяме. Затова и един от най-печелившите бизнеси на нашето време е бизнесът на т.нар. data брокери – компаниите, които търгуват с информация, обясни експертът по киберсигурност.

Тя даде и пример със съвременните методи при подбор на персонал в различни компании. Една банка да речем, когато наема хора, освен че може да направи своите проучвания за съответното лице във Фейсбук, тя може и да се обърне към един data брокер и да си купи информация. Така бъдещият работодател ще разбере името на домашния ни любимец, например, какви са предпочитанията, хобитата ни… дори такива данни, които ние самите за себе си не знам.

Ние, потребителите, овластяваме онлайн платформите. Плащаме за безплатно общуваме с близки по цял свят, споделяне на снимки и видеа, с нашите лични данни.

Да погледнем Google (Гугъл). Гугъл се създаде като започна да предлага ключови думи за реклама през 2000 г. През 2004 г. започна да ни предлага безплатен e-mail. Защо е безплатен? Защото Гугъл има възможността да сканира информацията в мейлите, които ползваме, по определени критерии и да извлича информация, която е полезна за тях, за да могат да знаят какво искаме ние като клиенти и съответно по-добре да ни таргетират.


Ако към днешна дата погледнем към всички услуги, които ни предлага гигантът – Google Earth, Drive, Maps, Documents – това е една огромна власт. Това е една компания, която има достъп до абсолютно всичко и те знаят повече неща за нас, отколкото знаят нашите близки. Така че ние овластяваме подобните платформи да познават и да знаят до най-големи подробности нашия живот.

Погледнете един YouTube (Ю Туб) – ние сме тези, които генерираме цялото видеосъдържание там и съответно ние превръщаме този продукт в толкова ценен ресурс, а като потребители получаваме просто една безплатна платформа.

От тук нататък въпросът е какво се случва с всичката тази информация, която ние предоставяме?

Според Албена Спасова от нашумелия случай зад Океана не би следвало да прибягваме до изтриване на профили от социалната мрежа.

Общо взето това е като приказката за Хензел и Гретел – колкото повече трохички пускаме, толкова по-лесно ще можем да бъдем открити.

Ние сме тези, които решаваме каква информация искаме да споделим за себе си и дали въобще ще ползваме социалните мрежи. Защото изборът, пред който ние стоим е или да ползваме услугите, или да не ги ползваме и съответно да бъдем изолирани от технологичния живот, което също не е алтернатива, защото тогава няма да бъдем в крак с времето. Много често в такива случаи ние като потребители, когато сваляме едно приложение, когато влизаме в една мрежа трябва да знаем какви са правилата за ползваме. Но не е тайна, че най-голямата лъжа в интернет е „аз прочетох правилата за ползване.

Според проучване на американския университет „Карнеги Мелън“ един средностатистически гражданин се среща с над 1700 правила за ползване в рамките на една година, като всяко едно от тези правила за ползване има над 2500 думи. Тоест, ако ние тръгнем да четем най-подробно всички правила за ползване, то това ще отнеме около 74 работни дни от цялата ни година, а никой от нас не разполага с това време. Така че въпрос на личен избор е каква информация ще споделя и какво ще сваля като приложения и програми на своето устройство, заяви Албена Спасова.


Най-малкото, което може да направим преди да инсталираме дадено приложение, е да се поинтересуваме каква информация ще събира то за нас и дали ще я споделя. Когато става дума за Фейсбук може просто да влезем в настройките и да видим какви са приложенията, които следят нашето поведение и да отметнем те да нямат тази възможност.

Държавни регулации или поведение по време на дигитална революция

Според експертът по киберсигурност по-строга регулация от страна на държавата при подобни на случая „Кеймбридж Аналитика“ не би променила нищо.

Това, което трябва да променяме е собственото си поведение и да сме наясно, че ние живеем в ера на информация. Информация, която генерираме ние като потребители, за да използваме услуги, които са безплатни. Трябва да знаем, че най-скъпото нещо е това, което получаваме безплатно, защото ние го плащаме с нашата информация. Тоест, ако тръгнем в посока по-строга регулация от страна на държавата, това няма по никакъв начин да спре този процес, убедена е Спасова.

„Вишинг“, „смишинг“ и „фишинг“ – не идват само по електронна поща

Питане председателят на УС на Международната академия за обучение по киберразследвания за дебнещите ни опасности не само в онлайн пространството, но и за тези, идващи по пощата и телефона. Спасова предупреждава, че сложността на фишинг атаките става все по-голяма.

Ако преди години фишинг атаките бяха основно насочени към финансови институции, сега ние получаваме един атаки, които се наричат „spear фишинг”. Тоест, те идват от едно лице, на което ние се доверяваме и смятаме, че получаваме нещо, което е предназначено за нас.

Съветът на специалиста е да пазим в тайна и да не запаметяваме в интернет браузъра потребителско име и парола, особено когато става дума за банкови операции, както и да използваме лицензиран антивирусен софтуер и редовно да обновяваме използваната система с лицензиран и закупен софтуер. /БГНЕС