Когато търсите добра инвестиционна идея, трябва да са налице три фактора, за да можете да реализирате в пъти над средната доходност. А именно - тя да е евтина, да се мрази от инвеститорите и да започва възходящ тренд...

На всички трябва да им е ясно, че няма как да отбележат трицифрена доходност с актив, който всички обичат (в който всички са инвестирали), като например Amazon, или Facebook.

Както се вижда налице е изпълнение по първите два критерия. Тя е загубила около 70% от стойността си, от 2011-та година, като само през 2016-та година е поевтиняла с 42%.

Липсва обаче, потвърждение по третия критерий - а именно да е стартирал възходящ тренд, което поставя този актив в "списъка на наблюдение".

Добрата новина за инвеститорите е, че наблюдаваме процес на консолидация през изминалата 2017-та година. Тоест спадът на тази суровина е приключил и е напълно възможно скоро тренда да се промени - да станем свидетели на възходящо движение в цената.

Та, колко от хората, които четат тази статия смятат, че ще има електричество след десет години? И че електричеството в повечето страни по света ще продължава да се добива от ядрени електроцентрали или казано по друг начин, с използването на уран?

Защото разглеждания актив е именно урана...

"Никога ситуацията за урана не е била по-лоша", коментира изпълнителен директор на компания в сектора. "В момента никой не вижда причина да купува уран и това предопределя по-ниската му цена с всеки изминал ден", допълва още той.

"Уранът се произвежда при цена от 65 долара за паунд, но се продава за 25 долара за паунд. Това означава че се губят по 40 долара за паунд. И това се прави 190 милиона пъти на година", коментира Рик Раул, по отношение на урана, на специална пресконференция в Лас Вегас преди година.

Този коментар обаче, е напълно актуален и към днешна дата. Защото първо - цената на урана е при същите нива, когато бе направен коментара и второ, потреблението на уран не се е променило за този период.

Така че... колко време може да се запази тази ситуация? Не особено дълго...

В дългосрочен план перспективите пред урана са много добри. В краткосрочен план обаче, нещата са много зле.

Човек би си помислил, че в ситуация на подобен спад на урана, производството му се е свило? На практика обаче, се случи точно обратното!

От 90-те години на миналия век до момента производството на суровината е нараснало близо два пъти, от 80-90 милиона тона на 160 милиона тона и то благодарение на една единствена държава - Казахстан.

В допълнение случилото се във Фукушима и плановете на много правителства по света да намалят производството на ядрена енергия, допълнително тежат над цената на суровината.

Казано накратко, при настоящите цени на урана, индустрията няма как да оцелее. Едва ли обаче, ще видим скоро и нейния край. Така, че дългосрочните перспективи като цяло са добри. Въпросът е да станем свидетели на промяна на катастрофалния краткосрочен тренд! /money.bg