Проблемът с наркотиците не е “олд скул” и не си е отишъл

Весела Тотева е от София, израства в семейство на военен и лаборантка. Тя е бивша наркоманка, но сега се чувства по-жива от всякога. Журналист е повече от 18 години, написала е автобиографична книга “Падение и спасение”, а в момента се занимава и със социална дейност. Има две деца, с които се гордее, а ежедневието й е динамично и непредсказуемо.

- Правят филма “Доза щастие” по вашата автобиографична книга “Падение и спасение”. Ще ни разкажете ли нещо за него, който описва живота ви с наркотиците?

- Плануваме филмът да излезе през есента на 2019 г. Дъщеря ми Валя играе мен във филма. Това е нейният актьорски дебют, както и режисьорският дебют на Яна Титова, която е и сценарист на филма.

- Доколко сценарият отразява реалната история?

- Общо взето филмът илюстрира 8-те години от живота ми, в които вземах наркотици, 4 години вземах хероин и 4 години метадон като част лечението. Интересното е,че Яна е решила да опише историята ми, като фактически тя обвързва 4-те годишни сезона, представени във филма, със случките от живота ми. Есента е началото, срещата с хероина; зимата е най-тежкият период; пролетта е метадонът и пътят към изцелението; а лятото е самото изцеление. Филмът е много цветен и позитивен, даже на места смешен въпреки тъгата и мрачната тема.

По никакъв начин не съм очаквала такъв положителен отзвук и такъв интерес към моята книга. Осъзнах, след като написах тази книга, че има страхотна

липса на

откровено и

искрено говорене

в България,

както и липса на кауза за много млади хора. Затова, след като написах и издадох тази книга, обиколих много училища с цел превенция от наркотиците. Най-важното, което разбрах там, беше, че проблемът с наркотиците не е “олд скул” и не си е отишъл, направо мога да кажа, че е придобил епидемични големини.

Положението е много страшно и съм много уплашена за младото поколение в България. Затова започнах да се занимавам със социална дейност толкова активно. Говоря най –много пред деца на 13, 14 и 15 години, тези, на които бих казала

никога не

пробвай, никога

недей да опитваш

Според мен в България превенция няма. Институциите казват, че правят много неща, но мисля,че те не се правят по правилния начин. Не може да се очаква един 14-годишен тийнейджър да чете брошура за наркотиците, това е остарял метод, който не върши работа. Всеки си казва на мен няма да ми се случи,

проблемът се

избягва, защото

е нелицеприятен

- Кога и как почнахте да употребявате?

- Аз лично не съм почнала от по-лек наркотик. Моята история не е много показателна за сегашното време , защото съм започнала в началото на 90-те години, точно в годините на промените. По онова време ходех в едно заведение при моя приятелка, която беше сервитьорка там. Един човек там въртеше цигара и аз не съм питала какво е това нещо, но го пушех. Пуших го дни подред и един ден просто се събудих с абстиненция. После реших да продължа, нямах много избор ,бях вече зависима. Решенията които вземах, не ги вземах аз, а наркотикът.

- Това звучи страшно.

- Да, но методът на зарибяване в днешно време е същият, дилъри ходят в училищата и предлагат безплатно наркотици. Дори бих казала, че сега е много по-лесно, можеш да се обадиш, има и социални мрежи.

- Коя е най-голямата глупост, която сте правили заради наркотици?

- Не съм правила големи глупости. Работех и изкарвах пари.

- А как успявахте едновременно да употребявате наркотици и да живеете на пръв поглед нормално?

- Успявах, не е задължително да си крадец и измамник. Във всяко едно малко общество , както и в наркоманското има различни хора. Аз бях съвестна, гледах си детето, работех. Когато ме хванеха, ме гонеха, после си търсех друга работа, отново се криех, просто намирах начини да успявам. Не съм крала, не съм убивала.

- Кой ви помогна да продължите напред и да не се откажете от живота?

- Дъщеря ми, бившият ми мъж - баща и?, родителите ми, които не ме изоставяха нито за миг. Всичките тези хора вярваха, че въпреки всичко в крайна сметка ще се оправя.

А и любовта към живота, бях забравила колко много харесвам живота.

- Как спряхте?

- Аз 4 години вземах хероин и 4 години бях по метадоновата програма. Това много ми помогна. Метадонът по принцип е поддържащо вещество, при мен обаче изигра роля на истинско лечение. Междувременно завърших журналистика. В последната година от метадоновото лечение почнах да намалявам дозите и накрая ги спрях. Никога не съм била в рехабилитационен център.

- Помисляли ли сте си да се върнете назад към наркотиците?

- Не. Аз знам точно какво са наркотиците, добре се познавам и нямам желание и никакво намерение да се връщам към тях.

- Какъв съвет бихте дали към любопитните да опитат?

- Бих им казала да се замислят и да си спомнят какво са мечтали, когато са били на 10 години, какви са искали да станат. Да се замислят какво точно им дават и им вземат тези наркотици.

В днешно време огромен проблем според мен е честата употреба на марихуаната, която може да бъде изключително опасна за един подрастващ мозък, който в момента се развива, тъй като много често отключва шизофрения, депресии.

Голяма част

от младежите не

спират само до

употреба на трева,

а продължават

напред към

нещо по-силно

Бих посъветвала младите да се информират повече какво се случва с тялото им и с ума им.

- Защо един човек би прибягнал до употребата на наркотици?

- Никой не знае защо почва наркотиците и защо не може да ги спре. Има обяснения на психолози, които твърдят, че човек прибягва до наркотици, защото не може да понесе болката.

- Колко от хората, които са почнали да употребяват наркотици с вас, са успели да се излекуват?

- Като цяло не съм общувала с адски много наркомани. Моята най-добра приятелка, която започна да се друса с мен, се оправи,

още няколко

души също

успяха да се

излекуват, но

повечето умряха

Според мен новите наркотици са много по-страшни от хероина. Това са дизайнерските наркотици и химията, синтетиката, като бонбони, екстази, амфети и други, които в момента се предлагат на пазара. Всякакви готини преживявания, трипове, всичко това е химия. Тези наркотици са много евтини и леснодостъпни.

- А вие как разказвате своите сезони с наркотиците?

- Разбрах, че книгата е много важна за другите хора и това се превърна в мисия за мен. Има хора, с които си общувам от много време както на живо, така и в социалните мрежи. Вече 5-6 човека спряха да вземат наркотици. Много съм щастлива от този факт. Направих фондация, която се казва “От другата страна”. В момента се боря с институциите за един пилотен проект, който да се приведе в столични училища. Идеята е да се ходи два пъти в месеца при едни и същи деца и интензивно да се общува с тях. Смятам, че периодичното минаване на някакви хора, които казват някакви неща за проблема с наркотиците, не работи.

Кандидатствам по един проект към Министерството за спорта, който е в програмата “Информирай младите”. Разчитам на помощта на училищните парламенти, защото всъщност децата са най-добрите посланици на това, което аз правя. Ако спечеля този проект, искам да направя апликация за смарттелефон, с достъпен език за младите, илюстрираща какво се случва с организма при употребата на даден наркотик. В плана ми е да открия лятна школа, в която децата да бъдат обучени да разпознават ефектите на наркотиците, да бъдат будни и информирани. По този начин да бъдат научени как те самите да правят превенция, да станат посланици на моята фондация. /24chasa.bg