Клоч се нарича един от най-старите езидски празници. Езидите го наричат още Клоча Саре Сале (Kloca Sere Sale), което в превод означава „Клоч – началото на годината“. Думата клоч е пренесена и в европейските езици: кулич (рус.), kulich (англ.), koulitch (фр.), kollikion(греч.) и т.н.

Празникът няма точно определен ден. Отбелязва се на първата сряда от месец март по Езидския слънчев календар или в третата сряда на месец март по Григорианския календар. Защо е избран този ден? В зависимост от годината по григорианския календар третата сряда може да се падне в датите между 15-ти и 21-ри март. Така съвпада или е много близо до деня на пролетното равноденствие, т.нар. Науроз (Нова година), която отбелязват всички кюрди, независимо от вероизповеданието си. С празника Науроз се отбелязва края на студения, неблагоприятен сезон, в който нерядко се случва хората и да гладуват. Дългата зима е приключила и с това си отива опасността от глад и смърт. Идва пролетта и с разцъфтяващата природа хората виждат своето спасение и началото на нов жизнен цикъл.

За разлика от езидите от постсъветското пространство, езидите в Ирак и Сирия наричат новата година „Серсал“ и там тя започва през април. Денят на празнуването се пада на третата сряда на април по Григорианския календар, наричана Чаршама Сор (Червената сряда) и е посветена на деня, в който Бог приключва сътворението на света. Според езидския календар светът е сътворен преди 6768 годинни.

Клоч се нарича празничния обреден хляб (пита) с кръгла или правоъгълна форма, който се различава от всекидневно консумирания, защото в него се замесва „надеждата“ и се поставя "вълшебна съставка". Рецептата за приготвянето му се знае от всяка езидска жена и на практика се предава от поколение на поколение. Клоч се приготвя само веднъж годишно, затова се замесва с много любов и от най-добрите продукти. В него се съчетават най-ценните и хранителни за човек вещества, които се срещат в зърното, млякото и яйцата. Затова смятат, че езидския клоч е уникален продукт. Приеман е като „благословена храна“.

Всяка година в определената сряда от месец март, във всяко семейство стопанката пече клоч, като в тестото задължително се поставя мънисто или малка монета. На следващия ден, в четвъртък, в присъствието на всички членове от семейството, главата на рода (малхе мале), след произнасянето на нужната молитва, разрязва клоча на равни части. Това се нарича "Хета джот". След това половината от хляба се разделя на равни парчета (до 7 на брой) по усмотрение на главата на семейството, като всяко от парчетата се принася в дар на божества и светии:
1. Heft m?re d?wan? – Седемте ангела, помагали на Бог в сътворението на света.
2. Melek Taus – Малик Таус, архангелът, покровител на езидите.
3. Xwedan? mal? – Ходане мале, светец, покровител на семейството.
4. Xat?na Fexra – Хатуна Фахра, покровителката на жените и децата.
5. Gavan? Zerzan – Гаване Зарзан, покровител на едрия рогат добитък, който носи и успеха в дома
6. Mаm? Sivan – Маме Шван, покровител на дребните животинки, а също и този, който носи щастието
7. Mаm? Resan – Маме Рашан, покровител на плодородието и богатството.

Другата половина от хляба, главата на семейството също разделя на равни части за всеки от членовете на рода. Първо заделя за себе си, а след това раздава парчетата на мъжете по старшинство и по същия ред – на жените. Ако някой от членовете на семейството отсъства поради някаква причина, запазват парчето му.

Ако мънистото или паричката се падне в парче, заделено за божество или светец, то това се приема за знак, че този светец или божество ще закриля семейството през следващата година. Ако се падне на някого от семейството, този човек ще бъде благословен от висшите сили и за него годината се очаква да бъде успешна и щастлива. От древни времена е приет обичая, всички присъстващи да поздравяват и целуват „щастливеца“.

През празничния ден всички езиди се поздравяват с израза „Клоча те пирозбе!“. И разбира се, се хвалят, на кого се е паднало манистото…