Росен Богомилов е учител по история и по география. Той е единственият учител ром в училище, в което по-голямата част от учениците са от ромски произход. Преподава от 5 до 7 клас в столичното 106-о основно училище в район "Подуене".

На 27 години е, вече има 4-годишен стаж като преподавател и е класен ръководител на паралелка от седмокласници.

Росен е роден в град Койнаре, където завършва местната гимназия в смесен клас. "В Койнаре няма етническо делене и процентът на висшистите сред ромите е доста голям", казва той. Родителите си определя като съвсем обикновени работещи хора, за които образованието винаги е било ценност. Помни, че в юношеските си години е имал много важен разговор с тях и е трябвало да реши дали да продължи да учи, или да започне да работи.

Да бъде учител мечтаел от дете

Любимият му предмет в училище е бил "География". Радва се, че и в училище, и в университета е попаднал на много добри преподаватели, благодарение на които е успявал. Завършва "История и география" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".

"Всяко дете има талант. Дали този талант ще бъде открит и дали ще бъде развиван така, че детето да се реализира, зависи предимно от нас учителите и от родителите. Ние сме основните движещи фигури, от нас зависи доколко ще успеем да открием таланта на детето и да го мотивираме да го развива" – смята Богомилов. Тревожи се, че има деца, които не могат да мечтаят и нямат цели. "Но това се учи, затова сме ние учителите" - пояснява той.

Според него оценките са "субективен фактор", предположение. Казва: "Много по-важни са напредъкът, нагласите и уменията, които децата имат - в съвременното образование съществуват далеч по-удачни и адекватни форми на оценяване в сравнение с шестобалната система. Невъзможно е с тези количествени оценки да измерим нагласите и уменията на децата да необходими им в живота".

Ромският учител и неговите деца© Теодор Спасов

Росен нарича своите ученици "моите деца"

Определя ги като много различни едни от други. Някои от учениците, на които Росен преподава, харесват повече часовете по "История", а други повече часовете по "География". "Много от моите деца имат афинитет към спорта и го обожават. Печелили са много състезания, много купи са носили на училището".

За Росен не е трудно да преподава историята на България на деца от ромски произход. За него всичко зависи от учителя и от начина на предоставяне на информацията. "Моите деца нямат проблем с ученето на история, а и аз не виждам проблем в учебните програми", казва той. В часовете по история няма урок за историята на ромите, но за Росен е въпрос на воля от страна на учителя да разкаже на децата за миналото на етноса.

Някои от учениците на Росен владеят ромския език, докато други не. Но казва, че за все повече от ромските групи познанията им по ромски език избледняват. Ромският език може да се изучава като свободно избираем предмет по майчин език, но проблемът е, че няма кой да го преподава и на практика изучаването на ромски като майчин е почти невъзможно.

"Доколкото знам, има само един випуск от десетина човека от Великотърновския университет за цяла България, които имат квалификация да го преподават", казва Росен. И на практика няма кой да поддържа ромския език в днешно време.

Класните ръководители трябва да засягат в часовете на класа теми, свързани с гражданска защита, други с толерантност, трети с кариерно развитие и ключови умения за успех, четвърти с патриотично възпитание. "За мен патриотичното възпитание представлява да им покажем, че ние живеем в една родина – че ние принадлежим към тази родина и тя принадлежи към нас, имаме права, но и задължения. И националните празници на родината ни са и наши национални празници. Около това се върви в тези часове – около изграждането на отношение и припознаване". Според Росен е много важно днешното образование да създава усещане за общност у децата.

Учениците просто разбиват стереотипите и предразсъдъците

"Аз уча моите ученици да не приемат негативните неща лично. И напротив – когато излязат на улицата, да са с гордо вдигната глава и да покажат, че те не са това, което се представя за тях по телевизията. Да съдиш за всички по частни случаи е нещо, което не бива да допускаме. Моите ученици правят точно това – изправят си главата и показват, че не са такива, каквито ги представят в някои медии". Казва, че неговите ученици се припознават като роми и се гордеят с това. "Винаги сме говорили, че не бива да криеш произхода си, а да показваш какъв достоен човек си", казва той.

Голяма част от родителите на неговите ученици са много ангажирани с образованието и продължаващото обучение на децата. Като класен ръководител на кандидат-гимназисти той обсъжда с тях възможностите за кандидатстване след седми клас. Някои от децата се насочват и към най-елитните гимназии. Повечето избират професионалните гимназии, тъй като и за мнозинството от ромските деца, и за техните родители е особено важно образованието да има практическо приложение. Много от учениците на Росен мечтаят да заемат престижни професии, когато пораснат – лекари, адвокати, учители.

"Няма значение дали си българин, дали си ром, дали си евреин. Важното е дали си полезен на себе си и на тези около теб с това, което правиш", мисли Росен./dnevnik.bg