На 25 март в 3 часа през нощта се въвежда лятното часово време, информира Институтът по метрология. Часовниците ще бъдат преместени с един час напред. На 28 октомври ще стане връщането към астрономическото време в 4 часа през нощта. Тогава часовниците ще бъдат върнати един час назад.

За да влезете по-лесно в режим на работа и да се наспите на другия ден - станете 1-2 часа по-рано от обичайното. Така ще спите 2-3 часа по-малко.Това вероятно ще ви накара да заспите по-рано вечерта и така имате по-голям шанс за наспиване за следващия работен / учебен ден. Спортувайте за да се изморите. Така ще можете да заспите по-рано и евентуално да се наспите за другия ден. Отнася се за живеещите на територията на Република България.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина, припомня БГНЕС. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г.
Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. От 1999 лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.

Преместването на стрелките с час назад, когато се връщаме към астрономическото време, намалява риска от инфаркт, а преминаването към лятното време го увеличава, твърдят шведски учени от Каролинския институт. Те са анализирали статистиката за инфарктите в Швеция по време на преминаването от лятно към зимно часово време и обратното от 1987 г. до днес. Резултатите показват, че рискът от инфаркт на миокарда се повишава средно с 5% през първата седмица от прехода към лятно време в сравнение с другите седмици от годината. /bnr.bg