Медицински факти сочат, че развитието на човешкия мозък продължава до около 25-годишна възраст, след което сивото вещество започва бавно да деградира - често под напора на болести като деменция и Алцхаймер.

След 13-годишна възраст почти всички неврони в главата ни са напълно оформени, а периодът до двадесет и петата година е ключов за установяването на връзки между всички тези клетки.

Именно на тези връзки се гради и съзнанието на всеки един от нас - спомени, впечатления, мисли, преживявания. Колкото повече връзки имаме, толкова по-млад и гъвкав е мозъкът - способни сме да разсъждаваме по-задълбочено, по-лесно обработваме нови идеи и концепции и сме по-адаптивни към променящия се около нас свят.

И тук идва един от най-големите казуси, пред които сме изправени - как да удължим процеса на формиране на нови връзки между невроните и в старостта, след като динамичният период на младостта е преминал.

С възрастта хората започват да губят голямо количество от тези връзки - забравяме повече, не разбираме и не сме отворени към нови идеи, и мозъкът ни, малко по малко, закърнява.

Логично би било да предположим, че това е нормално и за бозайниците явление, присъщо и за други видове, но това далеч не е така. Наскоро провело се проучване сочи, че човекът е единственият вид, при който се наблюдава подобна деградация на мозъка.

Според учените, част от причината за тази реалност се базира на културната и социална интерпретация на остаряването, на която сме научени още от малки. От съвсем крехка възраст ние програмираме съзнанието си да очаква, че ще настъпи момент, в който ще се движим по-бавно, ще бъдем по-затворени и статични, тялото ще започне да ни предава и ще предпочитаме познатото и сигурното пред неизвестното.

Другата причина за това животните да имат развиващи се невронни връзки дори и на по-зряла възраст е движението. Голямото болшинство от животински видове остават активни, за да си набавят храна и да се размножават, което, твърдят учените, е от огромно значение за младостта на мозъка.

За щастие и двете причини за стареещите ни мозъци са преодолими.

Чрез редовна и дисциплинирана медитация може да променим заложените ни като деца възприятия и стереотипи, и буквално да препрограмираме себе си да възприемаме остаряването по друг начин.

В същото време дори кратки и леки физически натоварвания биха били достатъчни поне да забавят процеса на стареене, като помагат на определени центрове в мозъка да формират нови връзки и ни карат да се чувстваме по-млади и отворени към света. /lifestyle.bg