В цял свят битката е за ноу-хау с висока принадена стойност, което пазарите ще погълнат на бърз или на по-бавен ход. Ентусиастите са много, а печелившите - не толкова. Редица държави са подготвени за това и дават доста облекчения за умни глави, усетили нишата, които реализират идеите и проектите си, независимо как и откъде са тръгнали. Не случайно в езика ни тръгна и доби популярност терминът стартъп.

България също се опитва да вземе добре завоя, правят се срещи, конференции, има вече и стартъп инкубатори за млади хора, които да разполагат със свободата си и да покажат на какво са способни.

Вчера и днес в София Тех Парк се провежда конференцията „Перспективи пред стартъпите в България“ в рамките на Sofia Startup Expo 2018, на която си дават среща предприемачи и инвеститори. Хората със смели идеи са получили и специална зала, където да покажат резултата от усилията си. Продуктите не са много, но когато си в началото родилните петна не се забелязват.

БГНЕС ви среща с някои от участниците във форума. Те имат какво да споделят от личен опит, а други могат да се окуражат от тях, а и от информацията, която ще получат.

Етай Серфати, представител на компания от Израел:

Опитваме се да представим нашите продукти, да ги доведем в България - те помагат на незрящи хора, снижават нивото на катастрофите, много по-малко инциденти има на пътя, ако хората научат за тях и ги използват. Те не са много скъпи, но има субсидии за тях, предвидени от правителствата в целия свят.

Момчил Василев, изпълнителен директор на предприемаческа мрежа:

През последните 1-2 г. може видимо да се усети вълната от образовани българи, които се завръщат от чужбина, за да развиват своите продукти тук, в България. Може би, те имат нужда да разберат, че у нас има зараждаща се инфраструктура, която да ги подпомогне в тези техни планове и проекти. Това важи по отношение на капиталовата обезпеченост с помощта и на организации като нашата. Ние сме в страната, за да подпомогнем израстването на една идея до успешен проект и оттам - до успешен бизнес.


Нашата компания присъства в повече от 30 страни по света и обединява доста съществен ресурс за ноу-хау, разполагаме с повече от 4 000 ментора с професионален опит. Използваме знанието и опита на тези хора, за да могат начинаещите предприемачи да избягват грешките и да приемат предизвикателствата, с които се сблъскват. Подпомагаме ги и чрез мрежата от партньори и инвеститори, с които работим - местни и международни. Капиталът е важен - самите ние имаме глобален фонд, който се инвестира в развиващите се фирми.

Всеки би се запитал как избираме проектите , които да подпомагаме? На изложението „ има компании, които вече са част от нашата мрежа и други, които са в процес на преценка и селекция. А иначе търсим определен профил - предимно компании, които не са в съвсем начална точка, в своя старт, а такива, които вече са припознати от пазара. Ще го кажа по ясно - такива, за които вече е отчетена ползата и добавената стойност на съответната услуга или продукт. От друга страна те са и компании, които тепърва трябва да развият своя потенциал и мащаб. Разбира се, за нас са много важни и хората, които стоят зад конкретния бизнес. В тях би ни привлякла тяхната амбиция, желанието им да се учат и развиват, както и да имат самосъзнанието , че на базата на успеха си трябва да помогнат и на другите след тях. Това са най-общо критериите, по които избираме предприемачите, с които да работим.

В нашия портфейл в България имаме 12 компании, с най-широк диапазон на дейност - от IT , сред които има вече доста известни в тесните и широки среди, през фирми, които имат по-специфичен терен на дейност, та дори и такива за производство на луксозни обувки. В една екосистема има организации и инвеститори, които работят във всеки един сегмент – няма как да има универсалност тук, ако трябва да се работи ефективно. Нашата мисия е насочена към предприемачи в развиваща се фаза.

Галин Бонев, предприемач, произвежда електрически велосипеди в България:

Започнахме през 2015 г. и превърнахме хобито си в бизнес. Иновативното при нас е, че сами си разработваме батериите, технологията, сами преценяваме за кой пазар какви модели да направим. За разлика от нашите конкуренти само част от частите ни са с произход от Китай, повечето са наши разработки. Искаме да наложим електрическия велосипед като алтернативно превозно средство за придвижване в градовете. Надяваме се хората да оставят автомобилите си и да разберат, че има алтернатива ,която е достъпна, съществува и ги каним да дойдат и да изпробват нашите велосипеди. Досега сме произвели вече няколкостотин от тях, а финансирането до момента беше от семейни спестявания. Имам и няколко съдружника, които харесаха продукта и се присъединиха към проекта. Все още не сме ползвали рискови фондове, но сега сме в етап на развитие, искаме значително да развием производството и търсим по-сериозни инвестиции. Доскоро продавахме велосипедите си само в България, но от 1 г. имаме поръчки и ги изнасяме в Европа - във Великобритания, в Австрия и в Румъния. Цените ни са от 2 хил. лв. нагоре за бройка, но сравнено с разходите за автомобил, а и заради лесната поддръжка, не излиза никак скъпо.

Иван Кристоф - „Човекът Паяк”:

Тук съм, когато става дума за иновации, за да наблюдавам какви са тенденциите. Защото досега като че ли се рециклираха повече чужди ноу-хау идеи, а по-малко създавахме наши. За мен са важни проектите в спасителните операции по въздух ,земя и вода, новите технологии, използвани за тях.

Чувал съм от финансисти, че България е много добра тестова база за нови продукти, защото сме малък пазар. Това е предимство за нас. Защото във финансово изражение тестът тук излиза в пъти по-евтино, отколкото в други страни, за да се проверят качествата на един нов продукт. Но отговорност на правителството е да създаде сигурност за развитие на иновативните фирми. Ще призная, че има и лош рикошет от активността на някои предприемачи - това е кражбата на идеите им. Затова някои от тях правят тестовете не с оригиналните си идеи и продукти. Би било чудесно, ако се промени начина на мислене - не само в управлението, но и след хората. Трябва да се правят истински иновации, а не само да се говори за тях. За кражбата на идеи у нас мога да дам пример и от собствен опит. Става дума за една община, с която комуникирах - дадох им добра идея за доброволческо спасяване, станахме партньори, пък и го направих некомерсиално. Но давайки им вече ноу-хау – то, те не го използваха за организиране на доброволчески екипи и спасителни отряди, а забавиха нещата и в един момент продадоха идеята. Разбрах за схемите им, за прехвърлянето на публични средства… и се разочаровах. Защото видях собствената си идея как се реализира от други хора, които са нямали представа преди това от спецификата на тази дейност. Това не е само проблем за България. И в други страни стават такива неща, но в по-цивилизованите от нашата законодателството е силно и те пази, а и обезщетенията от такива кражби са много големи. Така че малки играчи не смеят да нарушават правилата. Имам надежда за България, стига гнилите ябълки да се отделят от здравите. /БГНЕС