На 5 март 1948 г. VI-ото Велико Народно събрание на България приема Закон за национализиране на едрата градска недвижима собственост.

Национализация е актът на прехвърляне на частна собственост, а понякога и общинска собственост, в държавна собственост. Социалистическата национализация е акт, извършен от представителите на "народната власт". Тя ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании – фабрики, банки, застрахователни дружества, магазии, занаятчийски работилници.

Национализацията започва през 1946 г. с одържавяване на застрахователното дело. На 17 май 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП създава специална тайна комисия със задачата да изработи предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак нелегално се подготвят кадри, които да заемат ръководните длъжности на тези компании.

На 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението.

Създаденият Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия за провеждането на този акт е приет от VI-тото Велико Народно събрание същия ден по-късно в 10 ч. В 11 ч. собствениците са изгонени от предприятията си, иззети са всичките им документи, както и ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики. /БГНЕС