Днес Германският върховен съд ще обяви дългоочакваното си решение дали градовете ще могат да забранят употребата на по-стари дизелови автомобили от някои райони. Решение, което едновременно ще развие транспортната политика в цялата страна и ще прочисти въздуха, но и ще разруши ключова индустрия и ще постави под сериозен въпрос бъдещето на 15-те милиона дизелови автомобили в страната.

Както БГНЕС припомня, Федералният административен съд в Лайпциг трябваше да вземе решение още миналия четвъртък, но съдиите поискаха допълнително време, за да "обсъдят въпроса още по-задълбочено". Днес обаче те ще трябва да отсъдят окончателно дали градовете Щутгард и Дюселдорф ще получат правото да налагат забрана върху старите дизелови автомобили от зоните, където нивата на азотния окис са най-високи, или не.

Важно е да се отбележи, че съдебното решение няма да определи дали забраните да бъдат имплементирани, а по-скоро ще определи градовете, които ще получат правото да ги въвеждат без наличието на национални стандартизирани правила.

В бъдеще обаче се очаква настоящото отсъждане в полза на ищеца (неправителствената природозащитна организация „Дойче Умвелтхилфе“) не само да засегне федералните провинции Баден-Вюртемберг и Северен Рейн-Вестфалия, чиито столици са подсъдими, но и да "позволи на хората в почти всички германски градове да дишат чист въздух до края на годината”.

Откакто през 2015 г. „Фолксваген“ призна за инсталирането на софтуер, фалшифициращ резултатите от тестовете за регулиране на емисиите в милиони автомобили по целия свят - азотният окис (NOx) и емисиите на фини частици от дизеловите двигатели са основен приоритет за германските природозащитници. Аферата „Дизелгейт“ накара и Европейската комисия също да обмисли налагането на възможни правни действия срещу европейките страни-членки които са най-големи нарушители по отношение на качеството на въздуха.

Причината е, че замърсяването с фини частици и NOx допринася за 400 000 преждевременни смъртни случая годишно в Европейския съюз в резултат на причинени респираторни и сърдечносъдови заболявания, а около 70 града в Германия страдат от средногодишни нива на азотен диоксид над праговете на ЕС миналата година. Според статистиката Мюнхен, Щутгарт и Кьолн са най-големите нарушители.

За да предотврати забраните и да защити автомобилната индустрия с 800 000 работни места, Берлин предложи изобилие от инициативи, включително фонд от 1,2 милиарда евро, частично платен от производителите на автомобили, за подобряване на обществения транспорт и закупуването на електрически превозни средства.

Министрите дори заявиха пред Европейската комисия, че могат да предлагат безплатен обществен транспорт, за да намалят употребата на градски автомобили, макар и без подробен план или бюджет. /БГНЕС