Гледат ги по 10 г. като бебета от семейството, за да търсят затрупани при земетресения или лавини.

“За спасително куче човек се грижи като за бебе от семейството. Трябва да се научиш да го разбираш, защото не може да говори, а в същото време трябва и то да те разбира и да изпълнява командите.” Това казва планинският спасител с над 30-годишен стаж и инструктор на водачи на кучета Петър Чолев.

Винаги е бил водач на спасителни кучета. Имал е три немски овчарки все с имена Крис, а сега отглежда Крис Четвърти, който е на 2,5 г.

Крис не се отделя от Чолев и го следва плътно 24 часа в денонощието. В рода на кучето има т. нар. работна линия, което го прави изключително подходящо за дресировка и вече е достигнало оперативния клас. Родителите му са били шампиони на България и Румъния по търсене на взривни вещества.

“Кучета, които работят в среда на взривни вещества, пипат много леко и внимателно. Те са подходящи за обучение за търсене на затрупани от лавини или при природни бедствия като земетресение например”, казва Чолев.

Важно е кучето, което ще става спасител, да започне да се възпитава още от 45-дневна възраст и поколения от рода му да са били спасители. Голямо значение има създаването на връзката му с водача. За обучението се използва специална методика - до третата година кучето трябва вече да е стигнало най-високия оперативен клас за намиране на затрупани от лавини, изгубени в планината или пък при разрушения от природни бедствия. Преминава по три курса годишно, като реално

водачът работи

с него денонощно,

защото кучето

живее в дома му

То не е вещ, която стои в гардероба и се изважда при нужда, а след ползване се прибира обратно. Необходими са непрекъснати занимания. След достигане до определен клас обученията не спират. Планинската спасителна служба редовно събира спасителните кучета на зимни и летни опреснителни курсове.

Естествено, част от възпитанието са поощрението и наградата за добре изпълнена команда. Това е обикновено лакомство, което се дава за добро поведение. Дългогодишната практика показва, че животните най-много се радват на сушен черен дроб на парченца, които получават като възнаграждение.

Дали водач ще се държи строго с кучето, или по-меко, зависи от темперамента на животното. Повечето спасителни кучета в Банско са “по-твърди”, затова и командите, които им се подават са с по-строга интонация.

“За разлика от полицейските при нашите кучета се потиска агресията, защото те трябва да откриват човек и да не се нахвърлят върху него.

Подтискаме и

ловния инстинкт,

за да може, когато сме в планината и видят животно, да не хукват след него, а да търсят човека. Заради това и при донасяне на намереното не използваме хвърляне на клончета и пръчки, каквито има в гората, а специални топки”, разказва инструкторът.

При най-ранните обучения освен изпълняване на командите “Стой”, “Седни”, “Легни”, “На място”, “Търси” се крият предмети, които да намира. Важно е командата да се подава само веднъж, а не да се повтар, защото иначе то ще свикне, че трябва да я изпълнява едва на третото задаване например. До 1-годишна възраст трябва да се научи да преодолява всички фобии и стресови ситуации - да се вози на шейна и на лифт, да прави десант от хеликоптер, да обикаля без страх мазета и тераси.

Намирането на

човек под лавина

пък става най-вече по миризмата. В зависимост от това на каква дълбочина е затрупаният и какъв е снегът върху него, добре обучено куче може да открие човек и до 4-5 метра надълбоко. “Ако около човека се образува ледена камбана, може и на половин метър да е, но миризмата не излиза и кучето няма да я усети. При прашна лавина миризмата е по-лесно доловима. Мокрият сняг пък се бетонира бързо”, обяснява Чолев.

Отскоро планинските спасители в Банско имат нови модерни шейни за достигане до труднодостъпни местности в планината. Преди дни те са ги оборудвали допълнително за безопасно транспортиране на кучетата. Направени са специални подложки, за да не се нараняват лапите им.

Обучения има и за возенето на четириногите на такива шейни. По пистите е много по-различно, защото няма толкова опасности и теренът е лесен. В планината обаче е важно да има стабилност и балансиране на тежестта, за което возещото се куче трябва да се тренира. Няколко спасители с кучета са обучени и как да действат от хеликоптер.

От малки кучетата се учат да висят с въже с лебедка и да правят десант от 40 м височина, защото невинаги хеликоптерите има къде да кацнат. Водачът от Банско Атанас Уков наскоро бе на обучение в Татрите, Словакия, за въздушно спасяване. Сега му предстои ново обучение в Италия заедно с друг спасител. Точно кучето на 31-годишният водач Уков - Норд, което е на 5 г.,

успя да открие

затрупаната

Ния Трейман

преди седмица в Пирин. За съжаление момичето бе намерено мъртво.

Кучетата спасители работят обикновено до 10-годишна възраст. След това се “пенсионират”, защото заради тежката работа и натоварения живот се изхабяват. Често се развиват ставни заболявания.

Планинският спасител, който иска да вземе куче, минава едногодишен проучвателен период. През това време той е на три курса, в които се запознава със спецификата на отглеждането и преценява дали ще може да се справи. “Ние също оценяваме дали човекът става за водач. Чак когато сме уверени, че той ще може да се справи, му поверяваме куче. Все пак заедно ще съжителстват поне 10 г. и трябва да си направи сметката добре”, допълва Чолев.

В отряда в Банско

всички са мъжки

немски овчарки

Единствено Митко Русков от десетилетия е водач на женско куче. Гледал е три овчарки, а сега има голдън ретривър Кара.

По-лесно се намират подходящи четириноги с добро родословие, които да бъдат обучени за планинско спасяване, отколкото техни водачи, показва практиката. “Не само спасителят трябва да е привързан към кучето, но и цялото му семейство да го заобича. Например когато се планира семейна почивка, винаги се има предвид, че освен жената и децата с нас идва и кучето. Не може да го оставиш на съседите да се грижат за него. То е ежедневен ангажимент”, категоричен е Чолев. /24chasa.bg