Често когато трябва да сме борбени, се вайкаме, а когато трябва да се замислим кротко върху себе си, проявяваме борбеност. В поведението на хората миналото е залегнало като някакъв своеобразен ген. Това каза в студиото на "Панорама" по БНТ писателят и литературовед проф. Боян Биолчев.

"Страданията понякога предизвикват несъответни реакции, няма практика на приемането на тежкото освен отчаянието и обратното - смехът понякога става истеричен, когато е комбиниран с незаслужени страдания, добави той.

Според него, "ако търсиш развод с миналото, неминуемо ти предстои развод с бъдещето".

Всеки носи някаква вина и сатанизирането на опонента, което също ни е практика, не може да доведе до резултат. Две истини, ако не се срещнат пластично с желание за разбиране, обикновено се размиват с огромна скорост и диалог няма, отбеляза проф. Биолчев.

За него вината обикновено се дължи на "наслагване на много персонални грешки, които се превръщат в голяма колективна грешка".

Обикновено умният чува тихите гласове. Ако някой няма какво да каже, компенсира с децибели. Умът има друга акустика, тя не се чува така остро, но остава стабилна, подчерта той.

По думите му е очевидно, "че има залиняване на домашното възпитание". /24chasa.bg