На този етап не стои на дневен ред за обсъждане българската държава да е потенциален купувач на ЧЕЗ. За нас е важно да се гарантира сигурността на доставките и качеството на предлаганите услуги. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на заседание на ресорната парламентарна комисия, предаде репортер на БГНЕС.

„По тази тема се говори през последната година. Това е процедура, която се реализира по законодателството на чешката държава. България няма никакво касателство по този въпрос“, каза Петкова.

„В тази тръжна процедура са участвали доста компании, голяма част от тях и български. Надявам се да се случи това, което ще е най-добре за сигурността на българската електроенергетика, тъй като ЧЕЗ притежава най-сериозните активи в тази област“, коментира енергийният министър.

„За нас не може да бъде безразлично кой ще придобие тези активи, ако чешката държава пристъпи към тази стъпка. Това са такъв тип сделки, които имат и специална регулация у нас и трябва да се произнесе КЕВР, КФН и други институции“, посочи Петкова още по темата.


От друга страна пред медиите тя посочи, че се надява да не се стигне до подобен сценарий, в който българската държава и НЕК ще трябва да плащат неустойки на американските централи при прекратяване на договорите.

„Неслучайно сме предприели всички необходими мерки и действия така, че този процес да бъде обезпечен и от правна гледна точка, и от гледна точка на икономическите анализи, които трябва да бъдат направени, за да се стигне до взаимноизгодно и за двете страни решение. За нас е много важно да защитим националния си интерес, но от друга страна трябва да бъдат защитени и интересите на инвеститорите. Тази процедура, която в момента върви пред ЕК, не мога да прогнозирам в какви срокове ще приключи, тъй като тя се води в рамката на Комисията. Ние участваме активно в този диалог и всичко, което се изисква от нас, го правим. Надявам се този въпрос да приключи благоприятно и за двете страни“, коментира Теменужка Петкова.

„Сигналът, който е подаден от бившата ДКЕВР през 2013 г., е сигнал, съдържащ съмнения за предоставяне на съответно нерегламентирана държавна помощ от страна на държавата-с тези дългосрочни договори. ЕК трябва да се произнесе по този сигнал и, ако каже на лице, че е на лице нерегламентирана държавна помощ, то тогава процедурата предвижда тази държавна помощ да бъде възстановена от този, който я е предоставил неправомерно, а след това този, който я е предоставил неправомерно може да заведе регресивен иск срещу тези, които са я получили“, посочи тя.


Петкова допълни, че тече процедура за изработване на методика, за да бъдат изчислени невъзстановяемите разходи, които да платим на инвеститорите. „Това ще даде възможност, ако бъде постигнато съгласие да бъдат предприети действия с цел прекратяване на договорите.

Всичко това е хипотетично. На лице са си договори, които са си сключени и те съдържат много сериозни клаузи, които защитават интересите на инвеститорите. Предвидена е и неустойка в случай, че договорите бъдат прекратени предсрочно. Това, което договорите с двете американски централи предвиждат като неустойка, е приблизително около 3 млрд. лева за двете централи“, каза още Петкова./БГНЕС