Правителствата на Любен Беров и Жан Виденов въведоха правилата, а СДС ги реализира в практиката

Кой забърка приватизацията у нас, има ли тя своите грешници и нужно ли е да се мери вината им днес?

Този въпрос измъчва БСП вече 2 месеца и налива вода в мелницата на големия политически опонент ГЕРБ. И по стара дружеска традиция червените се обърнаха един срещу друг.

Всичко започна, когато ГЕРБ обяви, че внася промени в конституцията за премахване давността за престъпления при приватизационни сделки от 1992 до 2017 г.

Първо това разбуни червените юристи, защото съгласно основния закон без давност са само престъпленията срещу мира и човечеството.

Дали случайно, или не обаче, темата се превърна в атака срещу Корнелия Нинова и участието и? в приватизацията на външнотърговското дружество “Техноимпекс”. Веднага след първия удар откъм ГЕРБ приватизацията бе умело вкарана в арсенала на вътрешнопартийната опозиция на лидерката. Основният и? опонент Красимир Янков в прав текст поиска участвалите в приватизацията да се оттеглят от ръководните постове в БСП.

Депутатът Румен Гечев пък обвини Нинова за участие в приватизацията по време на правителството на СДС с премиер Иван Костов в края на 90-те години на ХХ в. И така истинската същност на въпроса пак бе изместена, а другарите се отдадоха на приятелски огън срещу председателката.

“Не е грях, че Нинова участва в приватизацията на “Техноимпекс”, защото

вдъхновители на тази

приватизация са

Жан Виденов и

Румен Гечев

и нашето поколение е играло по техните правила”, обяви зам.-шефът на партията Кирил Добрев в опит да защити лидерката си. С което засегна Гечев, който беше вицепремиер и министър на икономическото развитие в правителството на Жан Виденов. То остава в историята с фалита на банките и хиперинфлацията в края на 1996 г., довели до огромна криза в държавата.

Това даде основание на другарите да върнат дебата към събитията от 90-те години и ролята на БСП в приватизацията и всички процеси от зората на прехода. И започнаха обяснения за РМД-та, приватизационни бонове, масова приватизация...

Как обаче БСП обяснява, че по принцип носи отговорност за прехода, но всичко в приватизацията е било хубаво през общо 4-те години на правителствата на Любен Беров и Жан Виденов? Станало лошо след това, когато на власт идва Иван Костов... Как твърди, че няма вина за РМД-тата, при положение че в правителствената програма на кабинета “Виденов” пише: “Правителството отдава голямо значение на работническо-управленското изкупуване на предприятията” и “с предимство ще се откриват процедури за приватизация, където работниците и управляващите декларират намерението си да ги изкупят”?

Какви са фактите за приватизацията в България и какво е участието на БСП в поставянето на идеологическите основи на този процес? Отговорите дава проверка в архивите на в. “Дума” и публикувани там партийни документи и решения, програми и изказвания на тогавашния лидер на партията, а впоследствие и премиер Жан Виденов.

Малко предистория.

Приватизационният процес в България започва през 1992 г. с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и създаването на Агенцията за приватизация. По това време на власт е правителството на Любен Беров, излъчено с мандата на ДПС, но подкрепяно в парламента и от БСП.

В онези години всички социологически проучвания и политически прогнози сочат, че

БСП ще е следващата

партия на власт

Затова и левицата се готви да управлява и участва активно в разписването на правилата, включително тези за раздържавяването.

В края на март 1993 г. на Общопартийна конференция (Национално съвещание на ръководството с председателите на партийните общински съвети) червените приемат политическа резолюция, в която се записват като цели: “Ускоряване на икономическата реформа, преодоляване на стопанския спад и безработицата и създаване на условия за достъпна за всеки български гражданин приватизация... В променените условия на работа на НС главна задача на депутатите социалисти да бъде деблокирането на законодателната дейност и приемането на следните приоритетни закони: Промени в закона за приватизацията, разширяващи кръга на участниците в нея като основа за икономическото демократизиране на обществото...”

В хода на подготовката си за приемането на бюджет'94 пък БСП иска всички парламентарни сили да постигнат съгласие за приемане като пълен приоритет от Народното събрание на Програма за преструктуриране и приватизация 1993-1994 г., както и спешни промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

На свое съвместно заседание на 18 декември 1993 г. червеният пленум и депутатите социалисти решават, че “В Народното събрание трябва да се подкрепят усилията за стабилизация и структурни реформи, като с приоритет се обсъдят и приемат Програма за преструктуриране и приватизация за 1994 г., която да съдейства за финансово и макроикономическо стабилизиране на страната чрез мерки за преструктуриране на реалната икономика, както и промени в закона за приватизация, които да гарантират на държавните фирми управленска и пазарна автономност и да уредят основите на масовата призатизация, даваща шанс на всеки български гражданин.”

Така се стига до лятото на 1994 г., когато

с подкрепата на БСП,

ДПС и сини мравки в

36-ото народно

събрание минават

промени в закона за

приватизацията

С тях се създава нов чл. 35, с който се поставят основите на работническо-мениджърската приватизация:

“Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1994 г.) (1) Държавни и общински предприятия и обособени техни части се изкупуват без търг или конкурс, според оценката им, от:

1. работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част, както и лицата по чл. 5, ал. 2, при условие че 20 на сто от тях желаят да участват в приватизацията;

2. наематели и арендатори с договори, сключени до 15 октомври 1993 г., ако срокът им не е изтекъл към датата на подаването на предложението за приватизация.

(2) Ако за едно и също предприятие или обособена част са направени предложения за приватизация както от лица по т. 1, така и от лица по т. 2 на ал. 1, лицата по т. 1 имат предимство при приватизацията на производствени предприятия и обособени части, а лицата по т. 2 имат предимство при приватизацията на предприятия и обособени части за търговия и за услуги.”

В следващите две години, когато БСП вече е на власт, този текст бива допълван 2 пъти.

През октомври 1995 г. пък правителството на Виденов предлага на парламента програма за масова приватизация, списък на предложените за целта предприятия и проект за промени в закона, предвиждащ изменения на правилата за масова приватизация.

“За широките маси правителството на Жан Виденов подготвя т.нар. бонова приватизация. За тесните кръгове на управляващите, от една страна, е съставен списък на стратегически и неприватизируеми предприятия - свещени крави, а от друга - се търси формула за задържане на места в управителните съвети. По този повод вицепремиерът Румен Гечев разработи и прокара през парламента специално олекотяване на данък печалба за приватизирани предприятия, в които е запазен държавен дял над 33%. За самите управители на държавните предприятия е разработена схема, която им позволява да закупуват дялове по преференциална схема с фактически десетократна отбивка от цената. Тези идеи бяха споделени за първи път от социалистите на кръглата маса през март 1990 г.

По ирония на съдбата

самата схема,

измислена от

социалистите и

известна с

абревиатурата РМД,

ще бъде приложена

от СДС”,

пише икономистът Красен Станчев в изследване на приватизационния процес в България, публикувано в книгата “Анатомия на прехода: Стопанската политика на България от 1989 до 2004 г.”

Според доклад на Агенцията за приватизация през 1996 - 1997 година Центърът за масова приватизация е извършил приватизация на държавни предприятия чрез инвестиционни бонове - за продажба са били предложени пакети акции от 1050 предприятия, в резултат на което са раздържавени активи в размер на 14,58% от общите активи на държавни предприятия или 22,08% от подлежащите на приватизация държавни активи.

Думи и документи
Из Политическа оценка на ВС на БСП за състоянието на селското стопанство и хода на аграрната реформа от 26 септември 1993 г.

“БСП е за ускорена приватизация на преработвателните, изкупвателните и обслужващите предприятия със силно участие на селскостопанските производители.”

Из Решение на ВС на БСП за социално-икономическото положение на страната и изхода от кризата от 3 април 1994 г.

“БСП настоява пред правителството за: подобряване управлението на фирмите с държавна собственост при едновременна социална приватизация.”

Из Доклад на Жан Виденов за политическата линия на БСП “България пред нов избор” от 4 юни 1994 г.

“Ускоряване на приватизационния процес:

Ние сме за многообразие във формите на собственост, за разгръщане на процеса на раздържавяване в направления и условия, отговарящи на интересите на нацията. Ние сме за прилагането на методите както на пазарната, така и на социалната приватизация. Пазарната приватизация има своите предимства от гледна точка на осигуряването на определени бюджетни приходи, от които държавата и обществото изпитват остра нужда. В този смисъл тя трябва да се подкрепя навсякъде, където протича в рамките на закона. Но “касовата приватизация” има своите обективни ограничителни и социални дефекти.

Затова е нужно да се активират акционерните форми на пазарна приватизация, предполагащи бързото укрепване и развитието на борсите за ценни книжа чрез осигуряването от държавата на необходимите законови и икономически условия. Освен съществуващите преференции за работодателите в приватизиращите се предприятия трябва да се използва и изкупуването на предприятията от трудовите колективи чрез предоставените нисколихвени кредити или на дългосрочно изплащане. Трудовите колективи и българските предприемачи следва да получат определени предимства, когато офертите им са близки по параметри до тези на чужденците.

Излишната идеологизация и преследването на политически дивиденти силно забавиха старта на масовата приватизация, която може съществено да промени структурата в собствеността и начина на управление на фирмите. Би било демагогия да се твърди, че в краткосрочен период тя ще направи широки слоеве от населението по-богати, но тя дава равен шанс на българите да участват в управлението на собствеността, която са създали със собствените си ръце. От своя страна промяната на собствеността, подобряването на ефективността на управление и реорганизацията на производството ще дадат възможности за реализация на дивиденти за акционерите.”

Из Програмата на БСП “Нови времена, нова България, нова БСП”, приета чрез общопартиен референдум, проведен от 15 септември до 15 октомври 1994 г.:

“БСП е за съчетаване на приватизационните подходи. Пазарният и социалният път на приватизация не бива да се противопоставят. Стопанският потенциал на страната е изграждан с усилията на цялото общество и затова БСП отстоява правото на българските граждани да участват, включително и безвъзмездно, в преразпределянето на националния капитал.

Ние защитаваме масовата приватизация, защото тя е път за икономическо овластяване на широки слоеве от населението и компенсиране недостига на приватизационен капитал.

От своя страна пазарната приватизация осигурява бюджетни приходи и отслабва инфлационното напрежение...”

Из доклад на Жан Виденов за политическата обстановка в страната и задачите на БСП като управляваща сила от 29 юли 1995 г.

“Бъдещето е в съчетаването на различните форми на собственост при силни социални функции на държавата и при максимално възможно сливане на труд и собственост. Този принцип бе сравнително леко реализиран в земеделието чрез новите кооперации и БСП има огромната историческа заслуга за това. Тя би била още по-голяма, ако успеем да реализираме философията на масовата социална и работническа приватизация в индустрията.

...

За 1995/1996 беше очертана неотложна антикризисна програма с 6 основни цели - да увеличим осезаемо дела на частния сектор на основата на активна касова и бонова приватизация.

От влизането в сила на закона за приватизацията досега са взети 2664 решения за приватизация, по които са сключени 845 сделки и са постъпили 5,5 млрд. лв. До края на тази година приключва подготовката и започва осъществяването на масовата социална приватизация, но още преди това делът на частния сектор в БВП ще достигне 40%.

...

Съвсем целенасочено се подменяше съдържанието на понятието “масова приватизация”, която се представяше като разпродаване на цялото държавно имущество, а не като икономическо овластяване на всички негови създатели.

...

С оглед на предстоящите местни избори и приоритетите на БСП:

Преди всичко - подготовката за стартирането на социалната приватизация от първите дни на 1996 г. Приватизационните бонове в ръцете на милиони хора са голяма сила, стига да бъдат насочвани не от спекулантите и от банковите акули, а от структурите на гражданското общество. Инвестиционните фондове, изградени на колегиален, синдикален, кооперативен или друг социален принцип, могат да се включат в изграждането на една действително съвременна социална пазарна икономика. Това ще е реален шанс за всеки, от който мнозина ще съумеят да се възползват, за да изградят личния, колективния и обществения си просперитет чрез съпричастие (а не чрез дистанциране или противопоставяне) с радикални промени.

...

Като извод:

Ако правителството се забави с приватизацията, ако се превърне в заложник на групови интереси, ако не ограничи криминализираната икономика, ако претърпи неуспех с информационната си политика, ако прояви колебание по един или друг проблем, стагнацията ще продължи и усилията на левицата ще бъдат обречени на неуспех.

Из програмата на правителството за 1995 - 1998 г.:

“Правителството ще отдели особено внимание на масовата приватизация чрез инвестиционни бонове...

Правителството отдава голямо значение на работническо-управленското изкупуване на предприятията.”/24chasa.bg