Изчезват ли калканът и сафридът в Черно море?
Варна<+> 16.02.2018 09:14
Рибните запаси в морето намаляват, като това е валидно както за Черно море, така и за Световния океан, каза в интервю за тв „Черно море“ доц. д-р Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси във Варна.
По думите й тенденцията не е нова, но в Черно море ситуацията е усложнена, тъй като промишлените видове риби там по принцип са малко на брой.
Като основни причини за намаляването на рибата доц. Петрова изтъкна замърсяването на водата и преулова. Не случайно според нея през последните години много фирми и риболовни организации са насочили своето внимание и към улов на нерибни ресурси, като рапани и други видове мекотели.
По отношение на биоразнообразието доц. Петрова уточни, че през последните години има крехки признаци на подобряване на някои параметри. „Това обаче е една нестабилна ситуация и не трябва да ни успокоява, а вниманието да бъде насочено към все по-ефективни регулаторни мерки по отношение на чистотата на Черноморския басейн.
Има видове, които се водят като свръхексплоатирани, с изключение на популацията на трицона, която все още се счита за устойчива като стойности.
Калкан, барбуня, сафрид, лефер са основните видове промишлени риби, които се водят за свръхексплоатирани. И докато популацията на трицоната е в стабилно състояние, при калкана нещата не стоят така. Това е и рибата в Черно море с най-висок икономически интерес. От нерибните взорът е отправен към рапаната и белите миди, които са с висока експортна стойност. Интересът към бялата мида през последните години е сериозен и трябва да търсим баланса между потребностите на браншовия сектор и екологията на басейна. Ако не вземем всички необходими регулаторни мерки, няма да има възобновяемост и какво да се лови“, уточни директорът на Института по рибни ресурси.
Тя изтъкна, че всичко трябва да бъде подчинено на регулация и ефективен контрол, което е необходимо, за да имаме възобновяеми ресурси, които да бъдат експлоатирани.
За улова на белите миди обикновено се използват тралиращи средства, а те от своя страна нарушават дъното, където живеят други организми, които са важни за промишлените видове риби. Екологичният баланс е много крехък и не може да се обръща внимание на едно, а на друго не. По тази причина трябва да се търси баланса в цялата екосистема, допълни доц. Петрова.
Нина Рускова, Мариана Стойкова/chernomore.bg
По думите й тенденцията не е нова, но в Черно море ситуацията е усложнена, тъй като промишлените видове риби там по принцип са малко на брой.
Като основни причини за намаляването на рибата доц. Петрова изтъкна замърсяването на водата и преулова. Не случайно според нея през последните години много фирми и риболовни организации са насочили своето внимание и към улов на нерибни ресурси, като рапани и други видове мекотели.
По отношение на биоразнообразието доц. Петрова уточни, че през последните години има крехки признаци на подобряване на някои параметри. „Това обаче е една нестабилна ситуация и не трябва да ни успокоява, а вниманието да бъде насочено към все по-ефективни регулаторни мерки по отношение на чистотата на Черноморския басейн.
Има видове, които се водят като свръхексплоатирани, с изключение на популацията на трицона, която все още се счита за устойчива като стойности.
Калкан, барбуня, сафрид, лефер са основните видове промишлени риби, които се водят за свръхексплоатирани. И докато популацията на трицоната е в стабилно състояние, при калкана нещата не стоят така. Това е и рибата в Черно море с най-висок икономически интерес. От нерибните взорът е отправен към рапаната и белите миди, които са с висока експортна стойност. Интересът към бялата мида през последните години е сериозен и трябва да търсим баланса между потребностите на браншовия сектор и екологията на басейна. Ако не вземем всички необходими регулаторни мерки, няма да има възобновяемост и какво да се лови“, уточни директорът на Института по рибни ресурси.
Тя изтъкна, че всичко трябва да бъде подчинено на регулация и ефективен контрол, което е необходимо, за да имаме възобновяеми ресурси, които да бъдат експлоатирани.
За улова на белите миди обикновено се използват тралиращи средства, а те от своя страна нарушават дъното, където живеят други организми, които са важни за промишлените видове риби. Екологичният баланс е много крехък и не може да се обръща внимание на едно, а на друго не. По тази причина трябва да се търси баланса в цялата екосистема, допълни доц. Петрова.
Нина Рускова, Мариана Стойкова/chernomore.bg
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 21:49 Хороскоп за сряда, 28 януари 2026 г.
- 19:32 НАСА планира да постави ядрен реактор на Луната до 2030 г.
- 19:24 Кристалина Георгиева: Европа не е обречена на икономически упадък
- 19:16 Foreign Policy: Примерът с Косово може да се окаже отговорът на тежките преговори за Украйна
- 19:09 Губернаторът на Калифорния обвини TikTok в цензура на критики към Тръмп
- 19:02 Дмитриев: Изтеглянето на ВСУ от Донбас е пътят към мир за Украйна
- 18:54 Северна Корея изстреля балистични ракети по време на разговори между САЩ и Южна Корея
- 18:46 Дания е шампион по ИИ в бизнеса в Европа, България е на опашката