През последните 28 години от живота си художникът Едвард Мунк живее във вила в хълмист, залесен район, в покрайнините на Осло. Той завършва стотици картини и рисунки там, а имението Екли, се превръща в място за поклонение за любителите на неговото творчество, посочва Artprice.

Въпреки че вилата на Мунк била разрушена през 1960 г., на мястото има колония от негови последователи, зимното му студио е запазено и посетителите могат да се разхождат сред близката гора, където да открият заобикалящата го и вдъхновяващата го гледка в много от по-късните му творби. Скорошни планове на норвежки художник и архитектурна фирма да изградят необикновен дом на близкия хълм обаче водят до разгорещен дебат за запазването на наследството на художника нарисувал „Писък“. Предложената сграда, официално неозаглавена, но неофициално наричана "Дом, в който да умреш", ще бъде домът на Бьорне Мелгаард, един от най-известните и противоречиви съвременни художници в страната. Обществеността повдига въпроси за това, докъде ще стигнат норвежките власти за да защитят наследството на Мунк, един от най-любимите художници в Норвегия, и дали раздвиженият дизайн на "Дом, в който да умреш" е вълнуващо развитие в норвежката култура или заплаха за нея.

През следващите седмици органът за опазване на културното наследство в страната ще реши дали да издаде разрешение за проекта. Художници и журналисти изразиха безпокойство в норвежките медии, че ще се променят последните останали непокътнати части от ландшафта, които Мунк е рисувал и ще се засенчи историческото значение на обекта. Дизайнът на къщата, наподобява черно кристално НЛО, опиращо се на няколко колони, оформени като горски животни, очертано от експресивни рисунки, които Мелгаард е предоставил на „Snohetta”, архитектурната фирма която е създала операта на брега на Осло и националния мемориален музей „11 септември“ в Манхатън. „Snohetta“ твърди, че проектът на Мелгаард представлява уникално сливане на изкуството и архитектурата и че опасенията за промяна на пейзажа са неоснователни. Мелгаард, който е гей, предполага, че опозицията е частично подхранвана от хомофобията. В интервю той заявява, че неофициалният прякор на къщата се е появил от желанието му да обърне скандинавските архитектурни идеи около трайността. "Нищо не продължава вечно, затова се интересувах от идеята, че може да имаш къща, в която да умреш, където пожелаеш. Това е моята последна спирка", казва още той. Той също е вдъхновен от домовете на наркобарони, като дворците на афганистанските производители на опиум, които не са просто преследвани от призрака на смъртта, според него, но също така "имат луда смесица от архитектурни стилове".

Мелгаард е известен с изследването на сексуални теми и теми свързани с наркотици в произведенията си. През 2014 г. неговата скулптура на стол, оформена като полу-гола черна жена, предизвика скандал, а изложбата от 2015 г. в музея "Мунк" в Осло, която съпоставя творбите му с тези на Мунк предизвика силно възмущения в някои коментатори. Опозиция на проекта е оглавявана и от жителите на колонията на художниците, създадена през 50-те години на миналия век и дом на 44 работещи творци. „Това е единственото място, където Мунк е живял и работил в продължение на 30 години", казва Халвард Хауджеруд, художник, живял в колонията в продължение на две десетилетия. "Ние просто искаме да запазим онова, което е останало от Мунк".

Мунк, който е роден през 1863 г. в Адалсбрук, село на около 70 мили северно от Осло, оставя огромно количество произведения на изкуството. "Писък", серия експресионистични изображения на агонизираща фигура, е сред най-разпознаваемите произведения на изкуството в света, но той също така завършва безброй пейзажи и други картини и се превръща в гордостта на Норвегия. Длъжностните лица в Осло се надяват, че популярността му ще привлече повече посетители в града. В момента се изгражда нова сграда на музея "Мунк" на бреговата линия в града. /БГНЕС