Суфражетки преди 100 години са изиграли определяща роля за правото на британските жени да гласуват. По онова време жените са имали малко права и никакво участие в политическия живот.

Активистите суфражисти са се борили за правото на глас още от 1870 г. Във Великобртания те са били организирани в организацията „Женски социален и политически съюз“ от Емелин Панкхърст в Мончестър през 1903 г. Тяхното мото е било „Действия, а не думи“ и те са се изживявали като боркини и активистки в името на каузата си.

Методите им не били нито миролюбиви, нито деликатни. Те чупели витрини, слагали бомби и саботирали електрическата мрежа. Радикалността на действията им шокирала британското кралство. Най-зрелищната им акция е бомбен атентат срещу жилището на премиера Дейвид Лойд Джордж през 1913 г.

Същата година Емили Дейвидсън става първата активистка, дала живота с като „мъченица“ на идеите си. Тя се хвърля под копитата на коня, който тича за крал Джардж Пети по време на надбягванията Epsom Derby. Много от суфражетките са хвърлени в затвора, където започват гладни стачки. Не се знае колко точно жени са членували в организацията на Емелин Панкхъртс, но общественото мнение е било против тях. Жените смятали, че суфражетките предават тяхната роля на съпруги и майки.

В началото на Първата световна война Емилин Паркхърст призовава жените в организацията си да сложат оръжие и да помагат във войната.

Жените официално получават право да гласуват със същите права като мъжете на 6 февруари 1918 г. – 10 години по-късно. Емелин Паркхърст вече не е сред живите, но името й остава завинаги символ на борбата на британските жени за равноправие. Къщата й в Манчестър, където основава своето движение, днес е къща музей. Недалеч от британския парламент се издига нейна бронзова статуя. /АФП