Появата на ДАЕШ беше голямо бедствие, което порази региона. Но крахът на тази ужасна организация припомни горчивата истина, че бедите за региона не започнаха с ДАЕШ, за да приключат с нея. Не е преувеличено да се каже, че ДАЕШ с варварските си кървави практики сформира димна завеса, която позволи на много сили да скрият истинските причини, които стоят зад стремежа им да проникнат на сирийската арена или да се намесят открито в нея. Отсъствието на ДАЕШ постави пред силите, които се разполагат свободно на сирийска земя, искат или не, един ясен въпрос: "Какво правят в Сирия? И докога ще бъдат там? Какъв е истинският им план и дълбоките им цели? Това пише в своя редакционна статия саудитският ежедневник "Аш-Шарк ал-Аусат".

Не е тайна, че Иран не се намеси в Сирия, за да се бори с ДАЕШ. И че Русия не се намеси в Сирия само за да премахне опасността ДАЕШ. Същото би могло да се каже и за американците, и за целия този конвой от чужди знамена, който се е дислоцирал на сирийска земя.

И за сириеца, и за арабина изобщо, е болезнено да си представи Сирия като арена за уреждане на сметки във всевъзможни обявени или скрити войни. Както и да си представи, че някаква част от територията на Сирия и сирийския народ ще се превърнат просто в документи, които ще бъдат задвижвани от регионални или международни сили. Сирийската трагедия разкри крехкостта на тази страна, която преди разпалването на събитията в нея, беше образ на непристъпна за играчите от чужбина крепост. Тя разкри също и крехкостта на страните, заобикалящи Сирия, и техният стремеж да разсеят страховете си, резервирайки своите места в Сирия и разпалвайки алтернативни войни там.

През последните месеци стана ясно, че развитието на ситуацията в Сирия разби предишните мечти на президента Реджеп Тайип Ердоган, сред които беше и тази да види Сирия без президента Башар ал-Асад. Руският президент Владимир Путин успя да превърне инцидента, при който руски бомбардировач беше свален от турска ракета, във възможност за подчиняване на сирийската политика на Турция. По този начин Турция се оказа партньор на Русия и Иран в преговорите за Сирия в Сочи, които са насочени главно към дерайлиране и заобикаляне на първоначалните мирни преговори, провеждащи се в Женева под егидата на ООН. От предишния пакет с мечти Ердоган запази една единствена и тя е да унищожи постигнатото от сирийските кюрди на границата със страната му. През последните месеци някои дипломати не се поколебаха да кажат, че Ердоган може да съжителства с иранско-руска Сирия, управлявана от Асад, но не би могъл да живее с кюрдски регион на границата със Сирия.

Истината е, че развитието на нещата през последните три години остави кюрдите в смесица от мечти и илюзии. Те повярваха, че явната им роля в съпротивата на ДАЕШ в Ирак и Сирия, която им костваше хиляди убити и ранени, им е дала легитимност, каквато не са имали в предишните си битки за зачитане на праватa и стремежите си. Навярно са отишли твърде далеч в убеждението си, че ролята им в отпора на ДАЕШ им е дала един вид имунитет срещу наказателните кампании, които армиите на държавите от региона организират срещу тях всеки път, когато отказват да заемат отреденото им място на граждани втора ръка в рамките на една или друга държава. Вероятно ще останат разочаровани, че този който им предоставя оръжия за борба с ДАЕШ, ще бъде задължен да им предложи и чадър, за да ги защити от гнева на армии, които считат опасността ДАЕШ за временна, а рискът от кюрдите устойчив и вечен.

Слагането на ръка върху региона на Африн от страна на турската армия и регионалните й съюзници ми напомни за думите, които многократно съм чувал през годините от сирийските и иракските кюрди едновременно, а именно, че: "Никой не е приятел на кюрдите освен..... планините". Разочарованието на сирийските кюрди ми напомни за разочарованието на иракските кюрди преди време от Америка, пише главният редактор на вестника.

На 19 юни в. "Аш-Шарк ал-Аусат" публикува интервю на нашия колега Ибрахим Хамиди с бившия посланик на САЩ в Сирия Робърт Форд. "Мисля, че това, което правим с кюрдите, е не само политически глупаво, но и неморално", каза Форд. Американците са използвали кюрдите в продължение на много години по времето на Саддам Хюсеин. Смятате ли, че американците ще работят с Демократическия съюз и Отделите за защита на народа под някаква различна форма от това, което е правил с тях бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър (когато ги е изоставил)? Честно. Това ми казаха американски представители. Сирийските кюрди правят най-голямата си грешка, като се доверяват на американците. " Той подчерта, че Вашингтон не използва американските военни за защита на кюрдския регион в Сирия.

Кюрдите винаги са разочаровани от това, на което са заложили. Много неща се променят, но тяхната позиция в кръга на губещите не се променя. Съществуват строги географски факти, които не се смекчават от падането на нечий режим или заминаването и идването на един или друг управляващ. След победата на иранската революция кюрдите се зарадваха, че шахът вече го няма. Покойният палестински лидер Ясер Арафат ги насърчи да се срещнат с ръководителите на революцията и им уреди среща. Хомейни посрещна високопоставената кюрдска делегация, която беше дошла да го поздрави. След поздравленията и комплиментите кюрдската делегация посочи трудното положение на иранските кюрди. Хомейни отговори, че проблемът няма да бъде поставен на дневен ред след промяната, която се е случила, защото "революцията е ислямска и за всички, а не само за определени нации или раси".

Няма нужда от доказателства, че положението на кюрдите в Иран не се е променило. Нещо повече. Някои режими подкрепяха кюрдите извън границите си, като същевременно поддържаха политиката на заглушаване на кюрдите в рамките на собствените си държави. Подкрепата на сирийския режим за Абдуллах Йоджелан в борбата му срещу турските власти не накара Дамаск да промени политиката си към своите кюрди. Преди години Ердоган направи извънредно изявление от иракски Кюрдистан, заявявайки, че "времето за пренебрегване на правата на кюрдите е приключило". Днес турските сили напредват, за да създадат предпазен пояс, с цел да изтласкат кюрдите далече от границите си. Анкара забравя, че този вид победа над кюрдите не прави нищо друго, освен да създава нови сблъсъци при променящи се условия.

Веднъж бившият иракски президент Джалал Талабани се опита да убеди външния министър на Садам Хюсеин Тарик Азиз, че кюрдите имат стари права в Киркук, които трябва да бъдат спазвани. Последва мълниеносен отговор: "Нямате никакво право да плачете за Киркук, така както арабите оплакваха Андалусия хиляда години". Чрез операцията в Африн (част от кюрдския планински регион) регионът става свидетел на нова глава в сирийската война. Не войните премахват причините за конфликт и не разкъсването на карти формира решение. След разгрома на ДАЕШ регионът е изправен пред по-сериозни и по-дълбоки конфликти. След месеци на наказание на иракските кюрди, ето че сега Турция наказва кюрдите в Сирия.

"Никой не е приятел на кюрдите освен... планините".
Източник: Аш-шарк ал-Аусат, news.bg