Специфичният приоритет, с който се надяваме България и българското председателство, да бъде запомнено, а имено да бъде Балканско председателство. За нас темата за европейската перспектива на Западните Балкани и свързаността им, е специален фокус на приоритетите и усилията ни.

Това заяви министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по време на Срещата на председателите на комисиите по европейски въпроси на парламентите на ЕС (Председателски КОСАК), предаде репортер на БГНЕС.

Павлова подчерта, че България отчита важната роля на ЕП и националните парламенти. За нас добрата координация с национални парламенти беше водещ принцип при изработването на приоритетите на българското председателство.

Тя представи приоритетите на българското председателство. „Посланието, което искаме да отправим „Съединението прави силата“, е послание, надявам се припознато повече от всякога в Европа. Послание, което беше потвърдено в последните дни включително от европейските лидери, защото Европа повече от всякога се нуждае от единство, за да бъде силна, да просперира и да постигнем това развитие, от което всички се нуждаем“, категорична бе Лиляна Павлова.

Четири са приоритетите на българското председателство.

Първият приоритет е бъдещето на Европа и младите хора. Ресорният министър уточни, че в рамките на този приоритет стои това каква Европа искаме, каква Европа след 2020 г. в условията на Брекзит, ще имаме. „Той предстои в следващите седмици, което е решението за това какъв ще бъде бюджетът след 2020 г., многогодишната финансова рамка, чийто проект предстои да бъде представен през месец май. Трябва да дебатираме как да постигнем баланса на това, че ще имаме бюджет с минус 10-15 млрд. в резултат на излизането на Великобритания, от една страна“, коментира Павлова.

От друга страна, бюджет, който задължително в себе си, трябвало да осигури значителен финансов ресурс за традиционните политики, каквато е кохезионната политика, общата селскостопанска политики, и в същия момент, давайки си сметка, че този бюджет трябвало да адресира новите предизвикателства-сигурността, миграцията, външните действия и фондове, които бяха приети, климатични промени.

Вторият приоритет на председателството е темата за сигурността и стабилността. Лиляна Павлова определи тази тема като изключително важна, от една страна за сигурността на външните граници на ЕС, по-ефективен контрол на външните граници. „Все още имаме разнопосочни мнения за това каква реформа ще приемем за Дъблинския регламент. Вече четири председателства работиха по темата за сигурността и се надявам 2018 г. да постигнем съгласие по този въпрос“, допълни министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС.

„Третият приоритет за нас е специфичният приоритет, с който се надяваме България и българското председателство, да бъде запомнено, а имено България да бъде Балканско председателство. За нас темата за европейската перспектива на Западните Балкани и свързаността им, е специален фокус на приоритетите и усилията ни“, заяви Лиляна Павлова.

„Вярваме, че България като държава от Балканите повече от всякога имаме какво да дадем, да протегнем ръка към съседите и приятелите ни от Западните Балкани. Мирът, сигурността и стабилността на Европа е важна. Държави, част от Европа, преминали през не леки исторически и икономически предизвикателства, имат нужда от нашата подкрепа и воля, и най-вече перспективата за това, че ако положат необходимите усилия, за да изпълнят всички тези критерии и ангажименти, имат своята перспектива и имат шанс за присъединяване към ЕС“, изтъка ресорният министър.

„В същия момент си даваме сметка и за нас е изключително важно тази тема, европейска перспектива и подкрепа, да не бъде разчетена като фалшиви обещания, или фалшив сигнал за това, че те в следващите 6 месеца могат да получат дата за присъединяване или, че трябва да подценят всички ангажименти и усилия, които трябва да бъдат направени и изпълнени“, каза Павлова.

Вярваме, посочи тя, че европейската перспектива, минава през това да направим честен план и анализ на всяка една от държавите, спрямо нейния принос и ангажименти, които изпълнява, и всичко това, което тепърва има да бъде изпълнено.

От друга страна, Павлова отчете, че процесът ще отнеме години. В рамките на тези години вярваме, че за стабилността и просперитета, е важно да има добра свързаност, изтъка тя.

Четвърти приоритет е дигиталната икономика, умения и цифровият пазар.

Във връзка с цифровите технологии Павлова изтъкна някои основни факти и данни, свързани с България, Западните Балкани и региона. „Ние виждаме в индустрията на цифровите технологии важна ниша, към която да положим своите усилия, за да привлечем младите хора и онези, които отидоха да учат в чужбина, да се върнат тук, защото този сектор ще даде възможност на икономиката да заработи. Това е и секторът, който в България отчита над 600% ръст в последните 10 години. 1,2 млрд. евро са приходите, които отчитаме към 2016 г. в този сектор“, каза Павлова.

Тя завърши с това, че България се гордее със стабилен икономически растеж от почти 4%, нулев бюджетен дефицит и ниво на националните дългове - под 26% и с което сме трети в Европа.

„България е трета в Европа и по своите исторически артефакти, след Италия и Гърция.

Втора в света е по богатство на минерални извори и на първо място по производство и износ на лавандула и лавандулови продукти. В исторически план със своята 1300-годишна история България има какво да сподели с Европа, България никога не смени своето име, гордеем се с кирилицата и със своя език, заради което Българското председателство ще се води на български език“, посочи още министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС. /БГНЕС