Проф. Амелия Личева: Съвременната българска литература е в контекста на европейските и като тенденци
България 21.01.2018 12:08
Съвременната българска литература е в контекста на европейските и като тенденция, и като тематика. Това заяви пред БГНЕС проф. Амелия Личева, литературен критик, есеист и поет, преподавател в СУ ”Св. Климент Охридски" след дискусия в литературен клуб „Перото”, организирана от Национален център за книгата, на тема: „Съвременната българска литература в контекста на европейската модерност”.
Българската литература вече има свое място и значимост на европейската литературна сцена, а темите в нея са подобни на актуалните теми, които вълнуват и писателите от другите държави-членки. Това явление все още е известно сред по-тесен кръг специалисти и преводачи и се развива паралелно с все по-засилващия се интерес към литературата на представителите на т.нар. „малки езици” в Европейския съюз. Тези две паралелно протичащи тенденции са фактор, който играе огромна роля във взаимното ни опознаване като народи в голямото европейско семейство и все по-убедително задава посоката на „новата модерност” в литературна Европа.
Част от съвременната българска литература е вгледана в близкото минало, така както европейската литература до ден-днешен се опитва да дебатира въпросите за Втората световна война, особено там, където има травми и др. , продължи проф. Личева. На второ място, в търсенето на творците е опитът да бъде обяснено настоящето – много силна тенденция у нас, да се обясни прехода и днешния ни ден. От трета страна, силна е тенденцията за създаване на антиутопични текстове, смята проф. Личева. В европейски мащаб в тази тема са автори като Маргарет Атууд, като Мишел Уелбек. В съвременната българска литература напоследък се появиха такива романи – антиутопии на Васил Георгиев, на Димана Трънкова. В този контекст българската литература по нищо не отстъпва на европейските, е мнението на експертът към Националния център за книгата.
След 1989 г. имаше спад на преводна българска литература по обясними причини, но от 2000-та година насам интересът е доста сериозен, уверява проф. Личева. В тази сфера работят много добри и утвърдени преводачи като Джезепе дел Агата, като Мари Врина, като Анджела Родел, и доста млади преводачи, които направиха много за преводите на български автори зад граница. От съвременните писатели най-превеждан е Георги Господинов, следван от Теодора Димова, Алек Попов, Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Алек Попов и др.
Всяка уважаваща държава има политики, чрез които помага на литературата си и промотирането й навън, потвърди проф. Личева. Правят го и държави с езици много по-разпространени от българския, добави тя. Националният център за книгата с инициативите си работи в тази посока ,но трябва да има още много възможности. Към министерството на културата съществува една програма, но достъпът до нея на чуждите издателства е много затруднен, затова има още какво да се желае, смята проф. Личева. /БГНЕС
Българската литература вече има свое място и значимост на европейската литературна сцена, а темите в нея са подобни на актуалните теми, които вълнуват и писателите от другите държави-членки. Това явление все още е известно сред по-тесен кръг специалисти и преводачи и се развива паралелно с все по-засилващия се интерес към литературата на представителите на т.нар. „малки езици” в Европейския съюз. Тези две паралелно протичащи тенденции са фактор, който играе огромна роля във взаимното ни опознаване като народи в голямото европейско семейство и все по-убедително задава посоката на „новата модерност” в литературна Европа.
Част от съвременната българска литература е вгледана в близкото минало, така както европейската литература до ден-днешен се опитва да дебатира въпросите за Втората световна война, особено там, където има травми и др. , продължи проф. Личева. На второ място, в търсенето на творците е опитът да бъде обяснено настоящето – много силна тенденция у нас, да се обясни прехода и днешния ни ден. От трета страна, силна е тенденцията за създаване на антиутопични текстове, смята проф. Личева. В европейски мащаб в тази тема са автори като Маргарет Атууд, като Мишел Уелбек. В съвременната българска литература напоследък се появиха такива романи – антиутопии на Васил Георгиев, на Димана Трънкова. В този контекст българската литература по нищо не отстъпва на европейските, е мнението на експертът към Националния център за книгата.
След 1989 г. имаше спад на преводна българска литература по обясними причини, но от 2000-та година насам интересът е доста сериозен, уверява проф. Личева. В тази сфера работят много добри и утвърдени преводачи като Джезепе дел Агата, като Мари Врина, като Анджела Родел, и доста млади преводачи, които направиха много за преводите на български автори зад граница. От съвременните писатели най-превеждан е Георги Господинов, следван от Теодора Димова, Алек Попов, Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Алек Попов и др.
Всяка уважаваща държава има политики, чрез които помага на литературата си и промотирането й навън, потвърди проф. Личева. Правят го и държави с езици много по-разпространени от българския, добави тя. Националният център за книгата с инициативите си работи в тази посока ,но трябва да има още много възможности. Към министерството на културата съществува една програма, но достъпът до нея на чуждите издателства е много затруднен, затова има още какво да се желае, смята проф. Личева. /БГНЕС
CHF | 1 | 2.01549 |
GBP | 1 | 2.2841 |
RON | 10 | 3.93068 |
TRY | 100 | 5.63583 |
USD | 1 | 1.83147 |
Последни новини
- 22:04 Хороскоп за събота, 20 април 2024 г.
- 21:21 НС реши: Министърът на енергетиката да предоговори газовото споразумение с "Боташ"
- 21:14 2 май ще е неучебен за всички ученици в страната
- 19:37 Блинкен обвини Китай, че помага на Русия във войната в Украйна
- 19:26 Гърция спаси 198 плажа от концесионери, чадъри и шезлонги
- 19:17 Сидни Суини отговори на критиките, че "не е красива и талантлива"
- 19:08 Младши сержант е осъден окончателно на 7 години затвор за убийство на полицай в Пловдив
- 18:58 ЦИК реши: Велин Жеков от ГЕРБ – СДС отново ще е шеф на РИК – Варна