През 1941 г. Борис III е против влизането ни в

Тристранния пакт, но Богдан Филов демонстрира

неприсъща за археолог кръвожадност

Кадрилът е танц, в който се сменят партньорите. В политическия речник думата маркира непостоянство. Нашата нова история е емблематичен пример за това зловредно явление. Държавните ни мъже крачат от Изток на Запад и обратно. Клатят България.

Заблуда е, че Александър Батенберг е избран от Учредителното събрание в Търново. Князът е назначен от руския император Александър II. Свободата иде от Изток и е логично политиката да тръгне в тази посока.

Батенберг обаче е хесенски принц и едното му око гледа на Запад. В отговор братушките организират преврат. На 9 август 1886 г. русофили с конвой го подкарват към Дунава. “Някои от офицерите забелязаха, че файтоните са тринайсет, и това фатално число порази суеверните”, пише Симеон Радев.

“От тротоара Радко Димитриев гледаше как файтоните се отдалечават и ядеше един геврек”, допълва картината той.

Настъпва времето

на безкняжието

Така е наречен периодът, в който българският престол е празен. Съставено е регентство и е свикано Велико народно събрание. Понеже е велико, място на действието пак е Велико Търново. Форумът трябва да намери най-достойната глава в Европа, на която да постави нашата корона.

На 29 октомври депутатите избират принц Валдемар Датски. В него обаче е заложена хамлетовската колебливост на литературния му предтеча. “Да бъде или не?”, пита се Валдемар и решава да не рискува на Изток.

Тогава събранието командирова в странство Константин Стоилов, Димитър Греков и Константин Хаджикалчев. Мисията на тримата е да продължат търсенето на княз. Късметът им излиза във Виенската опера. Там срещат принц Фердинанд Сакс-Кобург-Гота.

Фердинанд не е

от колебливия

сой на датчаните

Решително слага короната с клетвените думи: “Кълна се во име Всемогущаго Бога, че свято и ненарушимо ще пазя Конституцията и законите на Княжеството, и че във всичките си разпореждания ще имам пред очи само ползата и доброто на Княжеството. Бог да ми е на помощ!”.

В Европа на Фердинанд му викат Лисицата, защото лавира между Запада и Изтока. Причината е, че Великите сили не го признават за законен владетел. Най-упорита е Русия, за която той е “германски агент”. Фердинанд прилага на руската мечка лисичи номер.

През лятото на 1895 г. при новия руски император Николай II е пратена делегация. В нея хитро е включен

Иван Вазов,

авторът на

“Здравствуйте,

братушки!”

Целта е да се подготви почвата за минаването на престолонаследника Борис от католицизма в православието - огматически от Запад на Изток. На 25 януари 1896 г. императорът поздравява княза за “патриотическото решение”. Обещава да прати пълномощник, който да топне в купела младенеца.

На 1 февруари пристига граф Голенишчев-Кутузов. От Българската екзархия в Цариград идва Екзарх Йосиф I. Мирото е донесено от Кремъл в ковчеже от скъпоценни камъни. Обредът е извършен на Сретение Господне в съборния храм “Св. Неделя”.

“През следващите пет дни всички европейски сили, подписали Берлинския мирен договор преди 18 години, признаха официално Фердинанд за княз на България. Неустановеното положение на България в Европа най-после беше узаконено и тронът на Фердинанд - осигурен”, пише княжеският биограф Стивън Констант.

Пагубната роля

на русофилите

На 26 септември 1912 г. избухва Балканската война. Управляват Народната и Прогресивнолибералната партия. Техните водачи Иван Гешов и Стоян Данев са заклети русофили. Кръстят се пред Изтока и проклинат Запада.

“Сега е моментът!”, решава руската дипломация. Докато “нашите” са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Империята има още една причина да ампутира български земи и да ги пришие към Румъния. С този жест братушките кроят да откъснат дунавската монархия от Тройния съюз и да я спечелят за Тройното съглашение. Това са двата военнополитически блока, известни по-късно като Централните сили и Антантата.

Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Васил Радославов

ни връща към

Германия

Той е немски възпитаник, завършил е правни науки в Хайделберг. От декември 1913 г. управлява кабинет на Либералната концентрация. Вади вода от девет кладенци, за да ни приобщи към Германия. Дори със силата на оръжието!

Радославов е единственият политик, извадил револвер в Народното събрание. На 2 юли 1914 г. камарата обсъжда съдбоносен заем от 500 000 000 лева. С него премиерът иска да павира пътя на страната към Първата световна война. Злонамерената опозиция обаче е против.

В сублимието на дебатите Васил Радославов вади пищов. Гърмилото е “шестак”, в барабана има по един куршум за всяка опозиционна парламентарна група. Заемът е гласуван и България влиза във войната с Централните сили. Резултатът е национална катастрофа.

Драмата с

Тристранния пакт

Съдбата ни е отредила все да сме в колесницата на губещите. Така е през двете световни войни. На 1 март 1941 г. България влиза в Тристранния пакт като съюзник на Германия, Италия и Япония. На този ден е поредният труден избор.

Цар Борис III е против, защото се е нагледал на ужасии в Голямата касапница, както наричат Първата световна. “По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки!”, често повтарял той.

Премиерът Богдан Филов обаче демонстрира неприсъща за един археолог кръвожадност: “Апелирах към царя да бъде войник, какъвто е бил в миналото, и да не изоставя страната, която има пълно доверие в него. Казах му, че аз не съм бил войник, но произхождам от военно семейство и никога не съм отстъпвал пред борбата. Винаги съм се борил и винаги съм сполучвал досега в тази борба, вярвам, че и сега ще сполуча. Ако трябва да паднем, нека паднем поне с чест.”

За Слънцето

и въздуха

След войната ние отново сме в лагера на пораженците, дълбоко затънали в Изтока. “Дружбата със СССР е нужна за България така, както Слънцето и въздуха за всяко живо същество!”, пуска директивата Георги Димитров.

Чакаше се за “Москвич” 12 години, а кока-кола беше вражеско питие. “Всяко кебапче - куршум срещу империализма!”, агитираха плакатите. На тоя фон Тодор Живков и Леонид Брежнев се прегръщаха със сочни целувки.

Къде сме сега?

В Европейския съюз, за който Бойко Борисов обеща посредничество с Турция. Вероятно нашият компас вече няма да е само Изток-Запад. Ще показва и Север-Юг.

Премиерът Богдан Филов чете декларацията за присъединяване към Тристранния пакт. До него седнал дреме външният министър на райха Рибентроп.

Раковски първи посочи

къде да бъдем

В отечеството на нашите деди, каза големият българин

През 1861 г. в Букурещ излиза една знаменателна книга. Заглавието е “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”. Авторът не е кой да е, а самият Георги Раковски. За първи път в нашата история той развенчава мита за Дядо Иван.

Руската империя, сочи Раковски, никога не е била покровител на злочеста България. Тъкмо обратното - винаги е работила срещу отечеството ни. Най-яркото доказателство е последователната политика за обезбългаряване на българските земи.

През XVIII и XIX век руската дипломация върти срамна търговия с хора. Сключва договори с Турция за преселване на етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещи степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези.

Първата българска колония

е създадена през 1752 г.

С времето се оформят три района, населени с българи - Бесарабия, Херсонска губерния и Таврическа губерния. През 60-те години на XIX век в Южна Русия има вече над 100 колонии с около 170 000 пришълци.

Книгата на Раковски е написана по повод на поредната емигрантска вълна, когато бохчите си стяга населението от Видинския край. Комисари шетат из народа и броят рубли на всеки, който склони да тръгне към неизвестното.

“С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си”, предупреждава наивниците Раковски.

“Преселение в Русия” беше

забранена при социализма

Тогавашните литературоведи рублофили я заличиха от творческото наследство на Раковски. “Няма такава книга!”, обявиха те. Ето откъс от сквернословното четиво:

“Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана. Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете се веке помръдна наникъде!” /24chasa.bg