Изминалата 2017-та година, бе добра за финансовите пазари. Предвид на факта обаче, че традиционно българите държат около 2% от спестяванията си в активи на фондовите пазари, едва ли това е довело до съществено повишение на благосъстоянието им.

Според редица проучвания, нашите сънародници, са насочили малко над 2% от финансовите си активи в акции, като цели 77% от спестяванията им са на депозити в банката. За сравнение, чуждестранните спестители, държат около една трета от активите си в депозити и 36% в акции. Това означава, че българите държим близо 18 пъти по-малко, като процент от спестяванията си, в сравнение със спестителите в световен мащаб.

Като друг извод от тази статистика, може да се направи, че основна част от повишението на спестяванията на българските домакинства, идват по направление на техните доходи от работа. А какви бяха средните заплати на българите през 2017-та година и как се съпоставят те, с доходите в останалите европейски страни?

Отговор на този въпрос, ще дадем сега, като ще погледнем не към данните на родната "статистика", а към статистиката на изданието Wikipedia (което ми се струва като значително по-надежден статистически източник на информация).

Според изданието, средната нетна заплата в България е 829 лева, или 423 евро, по данни към края на септември на 2017-та година. Лошата новина е, че българите сме последни по абсолютен размер на дохода в ЕС. И това, едва ли е голяма изненада. Ясно е, че не можем да се сравняваме по доходи, с най-богатите европейски страни в ЕС.

За сравнение, в Швейцария средният нетен доход е в размер на 4 421 евро на месец или над 10 пъти, съпоставен с този у нас. Ще кажете, че цените на стоките и услугите в Швейцария - най-богатата европейска държава, също са далеч по-високи. И ще сте напълно прави.

Едно сравнение между Цюрих и София, сочи че дори с отчитане на разликата в цените между двата града, стандарта на живот в Цюрих остава близо три пъти по-висок в сравнение с този в родната столица. Тоест дохода на домакинствата в богатия швейцарски град, стигат за закупуването на три пъти повече стоки и услуги, в сравнение с това, което могат да си купят родните столичани.

Далеч по-добре обаче, стои родната столица, съпоставена със столиците на останалите европейски градове, и по-специално на тези в ЦИЕ. А това се постига, благодарение на по-ниските цени на стоките и услугите и въпреки по-ниските доходи. Основен фактор тук, са далеч по-ниските наеми, които се плащат в София, в сравнение с останалите източноевропейски столици.

Например стандарта на живот в София е малко по-висок от този в румънската столица, с отчитане на разликата в цените и наемите и въпреки по-високите доходи на румънците. Съпоставка с доходите в Полша, сочи, че въпреки че доходът там е два пъти по-висок от този в България, стандарта на живот е "едва с около 50% по-висок", когато се вземат в предвид разликите в цените.

Всъщност, може да се каже, че родните столичани, поддържат почти същия стандарт на живот, като този на жителите на Лисабон - столицата на Португалия, или най-бедната от старите членки на ЕС. Разликата в доходите и цените и при отчитане и на наемните нива, дават минимален превес в стандарта на живот на жителите на Барселона, където стандарта може да се определи с около 30% по-висок, с отчитането на разходите за наеми.

В заключение, може да се каже, че стандарта на живот у нас, макар и бавно да се повишава, все още изостава сериозно зад този на старите членки на ЕС, както и от някои от по-развитите страни от ЦИЕ. Дали един от начините за догонване, не е като инвеститорите по-смело (но изключително внимателно и обмислено) започнат да поглеждат към финансовите пазари. /money.bg