Израел повече не може да разчита само на САЩ. Той търси съюзници сред арабските държави, възлагайки при това големи надежди на Русия и без да забравя за Китай.
През 201 година близкоизточния регион остана най-горещата точка в света. “Арабската пролет”, гражданската война в Сирия и съществуването на Ислямска държава почти напълно промениха правилата на играта в тази част на света; и тепърва предстои да се приспособяваме към променените правила. На преден план излизат нови актьори и балансът на силите се променя стремглаво. Все по-голяма роля придобиват различни етнически и религиозни групи, които доскоро бяха в сянка. За САЩ се появиха проблеми в отношенията им с многогодишни съюзници. Русия, макар и да заяви оттеглянето на войските си от Сирия, ще запази присъствието си в региона. И, разбира се, всички страни с тревога гледат на растящото влияние на Турция и Иран, които имат шанс да реализират своите геополитически амбиции. На първо място опасенията си не крият израелците, за които укрепването на иранските позиции представлява най-важната заплаха на деня.
Как Израел ще реагира на новите предизвикателства и каква ще е ролята му в постоянно променящият се Близък Изток – отговорите на израелски експерти и политици:

Емануел Нахшон, официален представител на външното министерство на Израел:
“Съвременният Близък Изток преживява период на хаос и неопределеност, което безспорно се оказва и на други региони. Достатъчно е само да се види Западна Европа, където всички бяха уверени, че Близкият Изток е много далеч. Но изведнъж той почука на вратата им, носейки със себе си своите конфликти, проблеми и въпроси.
Пушилката обаче постепенно уляга и контурите на някои решения вече са ясни. В частност, очертава се формирането на своеобразна общност от стратегически интереси, обединяваща Израел и умерените сунитски арабски държави. Не бих нарекъл това сближаване съюз, но определено са налице общи виждания по ситуацията и осъзнаването на общите заплахи. А това винаги е добра основа за сътрудничество.
Що се отнася до Сирия, то никой не знае, дали е възможно да се стабилизира ситуацията в страната и как може да се случи това. Смятам, че засега е твърде рано да се правят изводи. Резултатът може да е всякакъв. Единственото, което днес е очевидно: Близкият Изток е все още най-опасният регион в света. До голяма степен защото религията се връща на политическата сцена като един от главните актьори. А съчетаването на религия и политика винаги е гърмяща смес.

Освен това, Израел, разбира се, е крайно обезпокоен от проблема с укрепване на позициите на Иран в Близкия Изток. Използвайки нестабилната ситуация в региона, Техеран днес се опитва да използва уникалната възможност да заеме лидерска позиция в Сирия. Ние нямаме съмнения, че иранското присъствие в тази държава ще е насочено в това число и срещу Израел. И това, разбира се, не може да приемем. Всъщност, това не е проблем само за Израел, но и за целия свят. Иран представлява особено смъртоносно съчетание на религиозен фанатизъм, наличие на оръжия за масово поразяване и мания за величие. И ние смятаме, че Русия не разбира в пълен обем потенциалната опасност от Иран. Тя смята, че може да го контролира, но в крайна сметка резултатът ще е точно обратен. Обърнете внимание на ракетната програма на Иран. Сега иранските балистични ракети са с обхват от 2000 км, но вече се разработват ракети, способни да преодолеят над 4000 км. Срещу кого може да бъдат използвани те? Русия смята, че Иран е тигър, който може да бъде опитомен. Но се опасявам, че той не подлежи на дресировка.
Затова искам да припомня фразата, която още в началото на ХХ век произнася американският президент Теодор Рузвелт: “говори меко, но дръж в ръцете си голяма тояга”. И в близкоизточния регион може да се оцелее само по същия принцип. Ако си любезен, всички те смятат за слаб. Ако искаш да те уважават, трябва да си твърд, да имаш твърда позиция и да не се страхуваш от това, което трябва да свършиш. Такова е нашето разбиране за света”.

Еял Зисер, професор, заместник-ректор на Университета в Тел Авив:
"Днес на преден план в Близкия Изток излиза напрежението между Иран и някои сунитски държави, сред които на първо място е Саудитска Арабия. Основен реакционен играч е Иран. Позициите му укрепват, а влиянието се разпространява из целия регион. А това обезпокоява не само Израел. В Йемен, например, противоречията между шиити и сунити вече доведоха до гражданска война, в която са включени и сили на други държави.
Така че Близкият Изток е нестабилен и има вероятност от голям конфликт. Израел, разбира се, трябва да отчита тази възможност. В такива условия да се разчита само на САЩ е недопустимо. В момента се формира карта на нови съюзи, и Израел се опитва да намери баланса между традиционния съюз със САЩ и отношенията с други партньори. Опитваме се да водим ползотворен диалог с Русия, както и да установяваме контакти с умерени сунитски държави, в частност със страните от Персийския залив. Саудитска Арабия днес усеща реална заплаха от страна на Иран. Затова може да се каже, че Техеран сам я тласка в посока към Израел”.

Узи Раби, професор, директор Центъра за изследвания на Близкия Изток и Африка “Моше Даян”:
"Близкият Изток през последните години кардинално се промени. През XIX и ХХ век в региона всичко се определя от западните държави, опитали се да създадат реалност, отговаряща на техните идеи. Но посоката се промени. Сега виждаме не импортиране на западната идеология в Близкия Изток, а експорт на близкоизточните идеи на Запад, като често те са негативни. Много основополагащи принципи, предложени от западната цивилизация, върху които се опирахме през целия ХХ век, днес са подложени на съмнения. Съвременният Близък Изток не е група от национални държави. Хората тук все по-често се връщат към своята изначална идентичност: те се възприемат преди всичко като шиити, сунити, кюрди, перси, турци, и едва на втори план се определят като граждани на една или друга държава. Сега е необходимо постепенно да се сверяваме с алтернативната карта, която позволява да се разбере, къде живеят представители на различните религии и етнически групи. Картите от миналия век само ще ви объркат.
На практика, имаме едно ново равновесие и нова геополитическа панорама, към които трябва да се приспособим. Ислямска държава очевидно съвсем скоро ще бъде изтласкана окончателно от териториите, които беше окупирала в Близкия Изток. Но всичко, което беше до преди този момент, фактически е разрушено и в замяна имаме огромен вакуум, който ще бъде запълнен от ирански отряди милиция, кюрди, сунитски групи и т.н. Ако по-рано палестино-израелският конфликт беше алфата и омегата на региона, то днес той минава на втори план, защото се появиха много други точки на противопоставяне. Мнозина обаче и досега разсъждават с шаблоните от ХХ век, когато Израел беше от едната страна, а всички други близкоизточни държави – от другата. Това обаче вече не е така. За голяма част от арабските държави най-голям проблем в региона става Иран.. И това е общият знаменател, който може да ги сближи с Израел.
Освен това, политиката на Барак Обама в Близкия Изток отвори вратите за нови играчи, които в момента задават ритъма. През ХХ век, ако пожелаеш да участваш във формирането на бъдещето на Близкия Изток, трябваше да се отиде във Вашингтон. Сега обаче трябва да прекараш и доста време в Москва. Диалогът с Русия днес е много важен за нас, в това число и в светлината на иранския проблем. Не следва да се забравя и за Китай – гигантът с огромни икономически възможности. Така че, днес не може да се осланяме само на една държава. Колкото повече врати имаме отворени, толкова по-добре.
В продължение на много дълго време Израел беше принуден да води политика на оцеляване. Преди двадесет години гражданите на Израел бяха убедени, че договореностите, постигнати в Осло ще сложат край на продължителния конфликт и проблемите ще могат да бъдат решени в процеса на преговори. Но втората интифада сложи край на тези надежди. Затова днес се опитваме да опазим гражданите си от завишени очаквания. За съжаление, мирът не ни чака зад ъгъла, а това означава, че трябва да се действа креативно, внимателно и да се води диалог с колкото се може повече играчи на политическата сцена. В това число, ако арабските държави са готови на сътрудничество, трябва да бъде използвана и тази възможност”. /rosbalt.ru