Верният отговор, според Истанбулската конвенция, е "социално изградена роля", според научни източници - понятие в биологията, което ни разделя на мъже и жени, а децата в някои шведски детски градини може да ви кажат дори, че няма пол, а има "хен" - тази думичка са си харесали някои тамошни възрастни, за да не се подчертават половите различия и да не се поощрява дискриминацията на полов принцип.

Какво ще учат за половете малките българчета ще покаже бъдещето, но при всички случаи ще е интересно. Защото, половете вече имат някои "нестереотипни роли" и това, според член 14 в спомената конвенция, трябва да бъде включено в учебната програма "където е подходящо".

Да оставим темата за насилието над жени и деца (която само малоумен може да оспори) и да поразсъждаваме върху рушенето на стереотипите с образователни програми. Ако проследим как това се е случило в Швеция, можем да добием известна представа как ще се развият нещата след време и у нас. Или как няма да се развият.

Половото ограмотяване в тая страна е задължителен учебен предмет още от 1955 година. През 1998-а година, поправка в закона за образованието в Швеция постановява, че всички училища трябва да работят срещу половите стереотипи. Това вдъхновява Лота Раялин, директор на 5 държавни детски градини за деца между 1 и 6 години, да въведе "полово неутрална" политика в учебните заведения, които управлява. В тези учебни заведения няма момчешки и момичешки игри, децата използват местоимението "хен", което е нещо средно между "тя" и "той", тъй като учителите вярват, че това гарантира равнопоставеността на половете. За тях е изготвено специално ръководство, което обяснява как да се държат с децата.

Някои родители са избрали тези детски градини точно заради полово неутралната им политика. За други това е предизвикателство, но с тях се работи и им се обяснява защо предразсъдъците към пола ще направят непълноценен живота на децата им. При по-големите сексуалното образование е част от дискусиите по различни социални и етични теми като нормите на половете и натискът на връстниците над деца с нетрадиционна (да я наричаме вече "нестереотипна") ориентация. Програмата е гъвкава и отворена - няма задължителен брой часове по този предмет, училищата имат правото да решават това. В Холандия часовете по полова култура са регламентирани със закон и започват още в началното училище, макар че първи стъпки се правят в детската градина, при четиригодишните. Осемгодишните холандчета вече са запознати с половите различия при момчетата и момичетата, а 11-годишните обсъждат сексуалната ориентация и вариантите за контрацепция. Системата включва няколко основни принципа: сексуално разнообразие - което означава толерантност към чуждите сексуални предпочитания и помощ за развиване на навици за защита от сексуално насилие или принуда.

Половото ограмотяване присъства в училищните програми на Франция, Швейцария, Финландия и Дания. Едва миналата година Великобритания утвърди със закон задължителното сексуално възпитание. Програмата ще стартира реално през 2019-та. Всички деца от четиригодишна възраст ще бъдат информирани за безопасните и здравословни отношения между половете с уточнението, че родителите ще решават дали да ги допускат на тези уроци.

Излиза, че от подобни програми има повече ползи, отколкото негативи. Особено, ако погледнем и данните на Евростат за демографския прираст на населението в Европа. Тези страни са положителни показатели, а Швеция дори е сред шампионите (с +10.6 промила), според изследването проведено през 2015-а година. Бихме могли да приемем безусловно положителната роля на подобно обучение, ако основните причини за високата раждаемост не бяха безпрецедентната по мащабите си имиграция, която е на рекордно високи нива, щедрите помощи за новородените и добрата социална политика. Същите фактори влияят и върху повишената раждаемост в другите споменати страни.

Вярно е също, че всяка страна има правото да преценява кога и как да въвежда и провежда обучението си по полова култура и полово равенство. Видно е, че дори без Истанбулска конвенция много от страните вече го правят успешно, при това без да ги надзирава експертната група GREVIO, която освен, че ще мониторира действията на държавите срещу насилието над жени и домашното насилие, ще хвърля поглед и върху рушенето на половите стереотипи в тях чрез образователните им програми.

Вярно е и още нещо, че каквито и да са "социално изградените роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете", все още човечеството съществува по една единствена проста причина - защото женският и мъжкият пол се привличат, зачеват и създават поколение. Друг начин няма, поне засега. Това трябва да е ясно и на децата в детската градина. /news.bg