Ремонтираният български храм „Св. Стефан“ в Истанбул ще бъде официално открит и осветен в края на седмицата на големия християнски празник Ивановден. Тази година се навършват 120 години от построяването на Желязната църква, изградена с усилията на българската общност в Цариград.В неделя Негово Светейшество патриарх Неофит и Вселенският патриарх Вартоломей заедно ще осветят църквата „Св. Стефан“. На събитието ще присъстват и българският премиер Бойко Борисов, както и президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган. След освещаването в неделя и в църквата Свети Стефан ще има редовни богослужения.

Желязната църква "Св. Стефан" е един от основните символи на българската православна общност в Истанбул. Тя е построена в квартал „Фенер“ на брега на Златния рог, върху терен, който в средата на 19-ти век е дарен от Стефан Богориди (българин, роден в Котел, роднина на Софроний Врачански), разказва протодякон Иван Петков, който е потомък на цариградските българи:

Първият храм, който се създава на това място, е в дървената къщичка на Стефан Богориди, която той подарява. По-късно с молби до султана се взема разрешение за построяването вече на величествена, по-хубава църква на същото място. На 3-и април 1860 година епископ Иларион, вместо да споменава името на тогавашния Вселенския патриарх, той споменава „български православен народ“, с което вече се слага основата на твърдото решение на българите да искат да имат своя Българска православна църква и такова ръководство. По-късно се стига до издадения през 1872 година ферман за израждане на самостоятелна сграда, управление, екзархия, която да може оттам да управлява своята църква.

През 1898 годена на мястото на изгорялата стара дървена църква в двора на имота на Стефан Богориди се издига нов железен храм, който е осветен от екзарх Йосиф на 8-ми септември същата година. Построяването на църквата „Св. Стефан“ символизира силата на духа, любовта към отечеството и борбата на нашите сънародници в Истанбул. Проектът е на арменски архитект, а изпълнението на австрийска фирма.

Сред причините за издигането на Желязна църква най-често е изтъкван песъчливият терен, заради който не е било възможно да се изгради храм с бетонни или по-големи каменни блокове. Цялостното реставриране на храма продължава шест години и е финансирано от Община Истанбул, която отпуска 15 милиона турски лири за ремонта.

Благовеста Иванова, която е преподавател във Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София, катедра „Градоустройство, теория и история на архитектурата“, от 20 години работи по изследването на архитектурата на храма „Св. Стефан“ в Истанбул и по документирането на сбирката в Българската екзархия. В интервю за "Преди всички" тя каза:

Сега вече се знаят имената, не само на архитекта, който е проектирал църквата, а имената на турския архитект, който е бил привлечен от Стефан Богориди. Също така, че в строителството на църквата в отделните й етапи са работили италиански, френски, гръцки и български архитекти. Всички решения са вземани от българските архитекти, които след Освобождението работят в тази дирекция, получили са своето високо образование в чужбина. Това са Алекси Начев, Георги Ненов, Янаки Шамарджиев. Така че – цялата организация е много сложна. Не е излязло всичко наяве – колко е сложен този път за възлагане на обществената поръчка, как е взето сложно решението и благодарение на участието на екзарх Йосиф за възлагане на обществената поръчка на фирмата „Вагнер“… Имало е търг за тази поръчка. Пътят не е хаотичен.

Иванова каза, че основната причина църквата да бъде построена от стомана и чугун е теренът, върху който е построен храмът:

Истината е, че стоманените конструкции са навлезли в Европа и в архитектурата с промишлената революция. Айфел проектира няколко църкви от стомана още 60-те години на деветнайсети век за Европа. Имаме стоманени църкви в Англия, една православна. Подчертавам православна, защото ние говорим как българската църква е единствената православна, но е имало построена такава и в Киев, обаче е унищожена през 30-те години, защото е била поразена от корозията. Ние трябва да сме горди, че имаме такъв паметник, който е в крачка с индустриалната революция.

В звуковите файлове можете да чуете целия репортаж на Еленица Маринова, както и още за последните изследвания и открития, свързани с храма „Свети Стефан“, от интервюто на Таня Величкова с Благовеста Иванова. /bnr.bg